“Жив е той жив е..” Или защо театърът ни е нужен..
Времето на театъра категорично не е отминало. Убеждавам се в това всеки път, в който вляза в зала и всичките и места са запълнени. За някои от най-нашумелите постановки дори е трудно да откриеш билети. Това е духът на изкуството, така се проявява културата у българина.


След огромния бум на американското кино, турските и колумбийските сериали, започна и снизхождението към театъра в чистата му и първична форма. Киното и телевизионните продукции се настаниха в ежедневието на хората и не е лъжа, че са предпочитани, тъй като се разбират от всеки. Това липсва при театъра – и това всъщност е едно от най-хубавите му качества.
Театърът безспорно е изкуство, което може да се наблюдава от всеки, но определено не всеки го разбира, не всеки умее да се докосне до него и да го заобича. Всъщност театърът е нещо, което възприемаме с душата си, то ни кара да мислим и да се вълнуваме, докато пред нас се случва театралната магия. Ние сме преки наблюдатели на действие, което се случва точно в този момент. Тези думи и движения, които наблюдаваме, никога не биха могли да се повторят точно по същия начин.
А замисляли ли сте се колко трудно всъщност е това – всички тези реплики да бъдат научени, актьорите успешно да влязат в ролите си – и в същото време да имат само един шанс да покажат всичко това на публиката. Тук няма дубли, няма монтаж, няма повторения.


Защо обаче да ходим на театър? Достатъчен ли е доводът, че това е едно изкуство, което ни помага да развиваме общата си култура, и е средство, което да ни забавлява и развлича? Всъщност театърът може и да възпитава, може и да ни помогне да преоткрием себе си.
Как става това?
Човешката личност се формира под влияние на различи фактори. Всичко започва с възпитанието през първите седем години, после продължава с училището, гимназията и университета. Това се основните институции, които ни формират като хора. А кое ни формира като личности? Върху личностното ни развитие влияят филмите, които гледаме, книгите, които четем, разговорите, които водим, музиката, която слушаме, и разбира се, постановките, които гледаме.
Всяко нещо, което човек види с очите си, предизвиква някаква асоциация у него. Затова визуалното изкуство театър е толкова сложна материя – задължение на актьорите е успешно да предадат енергията си на публиката и да се свържат с нея. Тук започва и личностното преоткриване.
В момента в който театралната енергия погълне зрителя, той се откъсва от действителността и попада в един изцяло нов свят. Залата е затъмнена и пред него на живо се развива някакво действие, което е коренно различно от неговия личен живот. В много случаи дори се връща десетилетия назад. По този начин зрителят се превръща в част от тази постановка, част от общността, която я наблюдава, в част от самото изкуство.
По време на постановките зрителят се отпуска, като изключва собствения свят от мислите си и възприема онзи, който в момента се „живее“ на сцената. И тъй като зрителят е страничен наблюдател, той започва да гледа философски на нещата. Поставя се на мястото на някои от героите, споделя в мислите си неговата съдба. Някои моменти и реплики предизвикват сериозни размисли и преосмисляния, водят към промяна и стимул за нравствено развитие.
Не на последно място самата подготовка и обстановка за театъра води до морално израстване и учи на етика и обноски – всеки знае, че на театър по анцунг не се ходи и че по време на постановката не се говори по телефона.


Театърът е онова изкуството, което ни връща назад във времената, когато киното е било само една идея, а телевизията мечта от бъдещето. Едновременно с това ни приобщава в съвременния културен живот, приобщава ни към културната човешка общност и ни възпитава, създавайки у нас чувство за откриване на красота в изкуството.
Безспорно театърът променя кръгозора и вижданията ни. Той ни подтиква към размисли и стимул за развитие. Той ни учи на много неща, но най-вече ни дава насока за онова, което харесваме и от което се интересуваме. Работи върху нашата емоционална интелигентност.


Затворете очите си за миг и си представете как след края на постановката, независимо дали тя е била добра, цялата публика се изправя на крака и ръкопляска. В такива моменти очите ми се пълнят със сълзи, защото в този момент хора оценяват труда на други хора. И всички тези хора в същото време са обединени от някаква обща история – те са непознати, но се потопяват в един нов свят и се превръщат в общност.
За да знаем кои сме и да открием себе си, първо трябва да разберем къде принадлежим, коя е нашата общност, каква е нашата култура и какви са нашите интереси. Първата стъпка към това може би е онзи билет за театър, който ти така и не купи…