Ако притежавате автомобил, който не е първа младост и струва по-малко от последния ви смартфон, напълно логично е да се запитате:
има ли изобщо смисъл да сключвам автокаско за толкова евтина кола?
има ли изобщо смисъл да сключвам автокаско за толкова евтина кола?
Това е въпрос, който си задават стотици шофьори у нас, особено когато застраховката се оказва почти колкото половината стойност на самото превозно средство.
На теория, автокаското е предназначено да ви предпази от непредвидени разходи – кражба, вандализъм, природни бедствия, ПТП, паднали клони, злобни съседи с пирони и още какво ли не. Но когато колата ви е с пазарна стойност от 2000-3000 лв., изведнъж полицата от 500 лв. годишно започва да изглежда като лукс, а не необходимост. Е, къде е границата между разум и разхищение?
Първо, нека бъдем честни – евтин автомобил не означава безценен автомобил. За много хора това е единственото им превозно средство, с което ходят на работа, водят децата на училище и вършат ежедневните задачи. Дори да не струва много, една сериозна щета може да ви остави без транспорт и да ви постави пред спешна дилема – скъп ремонт или бърза смяна. А понякога точно тогава започват проблемите – наличието на евтина кола не означава наличието на спестени пари за нова.
Вторият важен въпрос е: от какво искате да се застраховате? Ако не ви притеснява евентуална катастрофа по ваша вина, защото карате внимателно и основно в града, но се тревожите от кражба или вандализъм, има опция за частично автокаско с минимално покритие. То може да включва само рискове като кражба, пожар, природни бедствия или удари от паднали предмети. Така ще платите много по-ниска премия, но ще сте защитени от неща, които не зависят от вас.
Този тип ограничено каско е особено популярен в големите градове, където вандализмът по улиците е често срещан, или в райони, където природните условия могат да бъдат непредвидими – градушки, порои, наводнения. Един паднал клон, един неудачно преминал съсед с кошница по капака или поредният безименен нарушител на паркинга могат да ви оставят с внушителен разход за ламарините – разход, който можеше да бъде избегнат с разумна полица.
От друга страна, ако колата е в толкова лошо състояние, че дори самите застрахователи ви гледат със съмнение, вероятно е по-добре да отделите средства за поддръжка и бъдеща замяна, вместо за застраховка. Възрастни автомобили над 15-20 години често не се приемат за каско, или се оценяват на символични суми, при които обезщетението е по-малко от стойността на самия ремонт.
Друг момент, който заслужава внимание, е дали колата се паркира на сигурно място. Ако имате гараж, добре осветен паркинг и живеете в сравнително безопасен квартал, рискът от кражба намалява. Ако обаче спите на паркинг до междублоково пространство без камери и осветление, може би не е толкова глупаво да имате някаква защита, дори за по-старо возило.
Съществуват и застрахователни компании, които предлагат гъвкави полици по километраж, т.е. плащате само когато карате. Ако автомобилът ви се използва рядко – само уикендите или няколко пъти месечно, това може да бъде изгодна алтернатива. Не винаги цената е толкова висока, колкото си мислите – просто трябва да проверите повече оферти и да избягвате готовите пакети, наложени от брокери.
Накратко, автокаското за евтина кола не е черно-бяло решение. Не винаги има смисъл, но понякога именно евтиният автомобил се оказва най-нуждаещ се от защита. Застраховката не трябва да се възприема като разход, а като буфер срещу неприятности – понякога дори и най-малката щета може да ви извади от равновесие и да наложи непланирани разходи, които са по-високи от самата премия.
Ако се колебаете, решението е просто – преценете реалната пазарна стойност на автомобила, риска от инциденти или кражба в ежедневието ви и бюджета, който бихте отделили при непредвиден ремонт. Между 0 лв. и 3000 лв. разликата понякога е… една застраховка.
На теория, автокаското е предназначено да ви предпази от непредвидени разходи – кражба, вандализъм, природни бедствия, ПТП, паднали клони, злобни съседи с пирони и още какво ли не. Но когато колата ви е с пазарна стойност от 2000-3000 лв., изведнъж полицата от 500 лв. годишно започва да изглежда като лукс, а не необходимост. Е, къде е границата между разум и разхищение?
Първо, нека бъдем честни – евтин автомобил не означава безценен автомобил. За много хора това е единственото им превозно средство, с което ходят на работа, водят децата на училище и вършат ежедневните задачи. Дори да не струва много, една сериозна щета може да ви остави без транспорт и да ви постави пред спешна дилема – скъп ремонт или бърза смяна. А понякога точно тогава започват проблемите – наличието на евтина кола не означава наличието на спестени пари за нова.
Вторият важен въпрос е: от какво искате да се застраховате? Ако не ви притеснява евентуална катастрофа по ваша вина, защото карате внимателно и основно в града, но се тревожите от кражба или вандализъм, има опция за частично автокаско с минимално покритие. То може да включва само рискове като кражба, пожар, природни бедствия или удари от паднали предмети. Така ще платите много по-ниска премия, но ще сте защитени от неща, които не зависят от вас.
Този тип ограничено каско е особено популярен в големите градове, където вандализмът по улиците е често срещан, или в райони, където природните условия могат да бъдат непредвидими – градушки, порои, наводнения. Един паднал клон, един неудачно преминал съсед с кошница по капака или поредният безименен нарушител на паркинга могат да ви оставят с внушителен разход за ламарините – разход, който можеше да бъде избегнат с разумна полица.
От друга страна, ако колата е в толкова лошо състояние, че дори самите застрахователи ви гледат със съмнение, вероятно е по-добре да отделите средства за поддръжка и бъдеща замяна, вместо за застраховка. Възрастни автомобили над 15-20 години често не се приемат за каско, или се оценяват на символични суми, при които обезщетението е по-малко от стойността на самия ремонт.
Друг момент, който заслужава внимание, е дали колата се паркира на сигурно място. Ако имате гараж, добре осветен паркинг и живеете в сравнително безопасен квартал, рискът от кражба намалява. Ако обаче спите на паркинг до междублоково пространство без камери и осветление, може би не е толкова глупаво да имате някаква защита, дори за по-старо возило.
Съществуват и застрахователни компании, които предлагат гъвкави полици по километраж, т.е. плащате само когато карате. Ако автомобилът ви се използва рядко – само уикендите или няколко пъти месечно, това може да бъде изгодна алтернатива. Не винаги цената е толкова висока, колкото си мислите – просто трябва да проверите повече оферти и да избягвате готовите пакети, наложени от брокери.
Накратко, автокаското за евтина кола не е черно-бяло решение. Не винаги има смисъл, но понякога именно евтиният автомобил се оказва най-нуждаещ се от защита. Застраховката не трябва да се възприема като разход, а като буфер срещу неприятности – понякога дори и най-малката щета може да ви извади от равновесие и да наложи непланирани разходи, които са по-високи от самата премия.
Ако се колебаете, решението е просто – преценете реалната пазарна стойност на автомобила, риска от инциденти или кражба в ежедневието ви и бюджета, който бихте отделили при непредвиден ремонт. Между 0 лв. и 3000 лв. разликата понякога е… една застраховка.