Романът наподобява филмова сага, представена чрез епизоди, всеки от които е мини драматична история. Те са част от общата повествователна матрица, базирана на проучвания от реални източници, но и плод на художествена фикция. Езикът и стилът в превода на Стоянка Сербезова-Леви създават кинематографична картина, която привлича със своята образност и емоционалност. Тя представя Мадрид от 1957 и 1976, с кратко отклонение към Далас, Тексас от 1975 г. Ретроспективните кадри вложени в линейния разказ отразяват битието на героите от горепосочения отрязък от време, когато „животът в Испания“ е „съдържателна човешка история“. В нея „перфектната дума е като перфектния ъгъл за спомена, от който може да бъде уловена същността на ситуацията.“ Във „Фонтани на мълчанието“ „звучи“ пулсът на страната под диктатурата на Франко и възраждането ѝ след смъртта му. Фабулата пресъздаваща срещата на сина на петролния магнат Даниъл от Америка с Ана, чието семейство носи товара от Гражданската война в Испания, е ядрото, което споява тематичните пластове. Те разкриват мрачни тайни, обвити със страх и мълчание, пулсират с ритъма на раждащата се любов, на жестокостта и благородството, на предаността и предателството, на неудобните въпроси и потресаващите отговори, на примирението и смелия избор…Защото зад лъскавата фасада на хотел „Кастеяна Хилтън“, зад благовидността на приюта „Инклуса“ и „невидимостта“ на район „Вайекас“ се крие Истината за съдбата на отделния човек в разединеното испанско общество. В него гладът и „жаждата за живот“ могат да се видят само от безпристрастното око на обектива, който запечатва уловения миг.
 
Заглавието – „Фонтани на мълчанието“,  е една прекрасна метафора на човешката съдба, предопределена от Историята на страната, в която всеки е роден и е избрал по желание или по принуда да живее. По този начин Рута Сепетис внася поетична нотка в суровата действителност. А тя е предадена с усет за детайла и темпоритъма на повествованието. В него се редуват напрегнатото действие с емоцията на интервютата – спомени, създаващи контекста на описаните събития, динамичният диалог с аналитичната образност на вътрешния монолог, реалният факт и творческата фантазия, безпристрастният поглед на хроникьора със съчувствието на съпричастния и ангажиран с поставените проблеми писател. За читателя остава удоволствието да открие всичко това, следвайки „архитекта“ и неговите „вълшебни“ „Фонтани на мълчанието“.