Ива Тодорова е родена на 27 март 1975 г. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на проф. Крикор Азарян. По-късно специализира в Университета на Маастрихт, Холандия и в Театро Нуово ди Торино, Италия. Участва в постановки на българските режисьори Стоян Радев, Галин Стоев, Лилия Абаджиева,Марий Росен, Андрей Белчев. От 2009 г. актрисата е директор Реклама и Връзки с обществеността в списание „Осем“. Тя е номинирана за „Аскеер“ за ролята си в постановката „Добре дошли в България“ с режисьор Гергана Димитрова. А спектакълът „Приятно ми е, Ива! ,в който е автор и изпълнител, е отличен с две награди “Икар” 2019 – за водеща женска роля и за драматургичен текст, както и с извънредна награда “Златен Кукерикон” за индивидуално театрално постижение.
Моноспектакълът „Приятно ми е, Ива!“ чрез завладяващата сила на смеха и меланхолично-носталгичните на моменти вибрации задава настроението в залата на Театър 199. Там публиката ще съпреживее близо част и половина една съвременна реалност, в която истина и фикция нямат ясно очертани граници. Въпросите са поставени – кой съм, кои сме, какво искам/ме, защо съществувам/ме, обвързан ли съм/сме с отделни хора, места, задължения или свободно битувам/ме в собствената/собствените си стая/и, отдаден/ни на илюзорно щастие? Тази двойственост от „аз „ и „ние“ съпътства зрителските възприятия през цялото сценично действие. Защото персонажът на Ива предполага това разединено единение. В него е и жаждата за действие (различните професионални „експерименти“) и бунтът на мързеливото безвремие (как да не отидеш на работа); и здравето и болестта в обърканата система на родното здравеопазване (кой е пациентът и кой лекарят); и човекът в света на животните ( при съхранението на изчезващите, като вид лешояди, например) и животните в човешкото битиe ( доколко законите на джунглата се отразяват в бизнеса); и споделената близост (любовта към човека до теб) и самотната еуфория ( във времето за себе си) и родното и чуждото (България и Италия – или/или); и нарцистичната жилка и самоиронията („облеченото“ ренде)… Животът на персонажа и на реалната Ива се срещат на сцената , смесват се и това по някакъв вълшебен начин отеква в зрителя като индивидуална „единица“ и като колективна спойка от обща емоция. Актрисата я провокира чрез слово, песни, танци. В артистично разиграните истории, разказът скача от тема в тема, без ясна хронология, в ускорения ритъм на спонтанна изповед, в която мотивите многократно се „разработват“, но не като повторения, а като следващо и следващо продължение. Откровена до болка, Ива приобщава към смешно-тъжните истини на живота, в който всеки би припознал свои надежди, страхове и възторзи. Защото импровизационният талант на актрисата е заразителен.