Природата е най-богата аптечка, която човекът може да използва. Познавайки нейните свойства, той може да подобри жизнения си тонус, да обогати своите аналитично-изследователски заложби, да направи открития, с които да подобри битието, своето и на другите.
 
Специалиститете от различни области правят проучвания върху разнобразната морска флора, с цел използване на нейните потенциални ресурси.
Като част от нея Кафявите водорасли (Phaeophyta) принадлежат към клас Phaeophyceae. Извесни са видовете: ламинария, цистозеира, саргасум, фукус. Като цяло съществуват около 1500-2000 вида кафяви водорасли. Други имена под които се срещат в литературата са Fucophyceae, Melanophyceae, Brawn algae. В морските дълбини се използват за храна и като местообитания за различни животински видове.
Структурната единица на водораслите е талусът, който се състои от множество групирани клетки, които им придават нишковиден или вид наподобяващ тъкан, както и множество други форми. Талусът на кафевите водорасли, в повечето случаи, изглежда като дълъг, тънък клон по който са подредени множество листа. В тропическите морета размерите на тези водни растения варират от микроскопични нишки до няколко метра дължина.
 
Техни представители достигат на дължина до 60 метра. Те  формират видни, гъсти подводни гори. Всички кафяви водорасли са многоклетъчни. Не са известни видове, които да съществуват като единични клетки или като колонии от клетки. Те са основна група водорасли, които не включват такива форми.
На цвят са от бледо бежово, маслинено зелено, жълто-кафяво до различни други нюанси на кафявото. Цветът им зависи от количеството на фукоксантина, присъстващ в състава им.
Те обитават предимно студените области на моретата и океаните, на дълбочина до 80 метра, прикрепени към субстрат. Места по които се срещат най-често са бреговете на Северна Америка и Гибралтарския проток, Балтийско море.Установено е, че  кафявите водорасли съдържат хлорофил (B и C), голямо количество фукоксантин – пигмент, който им придава характерен зеленикаво-кафяв цвят; йод, селен, витамин А, витамин В1, витамин В2, калий, манган, цинк, калций, мед, кобалт – над 30 витамина и минерала; полизахариди, алгинова киселина, фукодаин, ламанарин, етерично масло. Използваема част  от тях е целият талус.
 
Още в миналото кафявите водорасли са били използвани като лекарство от хората живеещи около морето. Днес широко се прилагат в медицината, а и в промишлеността. Това се дължи на факта, че имат противомикробно, противовъзпалително, противосклеротично, радиопротективно, стимулиращо зарастването на рани свойство. Могат да се използват  при следните заболявания и състояния: дисбактериоза; кървящи венци; отравяне с тежки метали; радиационни облъчвания; рани; язви; косопад; затлъстяване; дефицит на минерали и микроелементи; ревматизъм; артрит; гуша; изгаряния; ставни и костни заболявания при деца…Пречат на натрупването на холестерина по стените на кръвоносните съдове, като помагат при превръщането му в жлъчни киселини. Регулират метаболизма, подсилват мозъчната функция, нормализират съдовата пропускливост. Кафявите водорасли увеличават обема си в стомаха, като по този начин благоприятстват постепенното всмукване на въглехидрати и мазнини, а от там и регулирането на апетита.
 
Като храна намират най-голямо приложение в Япония. В Европа се използват като хранителна добавка и като подправка на различни хранителни продукти. От тях се извлича алгинова киселина, която се влага в голям брой продукти. Използват се като стабилизатори на емулсии, например в сладоледа. Намират приложение и като тор.
 
Но използването им трябва да бъде много внимателно.
Кафявите водорасли не се препоръчват на хора с повишена функция на щитовидната жлеза и сърдечни проблеми. Противопоказани са за прием и по време на бременност и кърмене.
Прекомерната консумация на кафяви водорасли може да доведе до нежелателни реакции: ускоряване на пулса, повишаване на кръвното налягане, треперене на крайниците.