Любов, сладки, балони, цветя, картички и писма. Всяка година на 14 февруари, света празнува любовта.
Въпреки, че празника е католически, той завладява и България, но произхода  на празника сякаш тъне в мистерия.
Смята се, че папа Геласий I е искал с празника на Свети Валентин да замени езическия празник на изобилието Луперкалия., честван на 15 февруари. Луперкалия бил празник празнуван по много бурен начин, без задръжки, което открито е противоречало на християнския морал и на идеята за християнската любов.
Легендите
Много, много отдавна живял млад лечител, дарен с безценен дар, да лекува дори неизлечимото. Името му било Валентин, и също като вълшебник лекувал хората, дарявал им безценното – здравето. Един ден стражи заловили Валентин, бил осъден на смърт и хвърлен в тъмница за да чака деня на своята гибел.
Докато бил затворен в тъмницата, Валентин незнайно как се запознал с дъщерята на своя надзирател. Момичето било сляпо и не можело да види красотата на света, но младия лечител и помогнал, изцелил очите й и тя прогледнала. Девойката целунала Валентин и любовта озарила душите им.
За нещастие тази любов била обречена и преди да изтърпи своето наказание, Валентин откъснал парче от дрехата си във формата на сърце написал своето послание и изпратил писмото си до своята възлюбена.
Посланието до девойката гласяло: „Твой Валентин”. Именно заради тази любов се е родил празника на любовта.
Друга легенда гласи:
По времето на Клавдий Втори, живял проповедник на име Валентин. Клавдий водел множество войни и когато армията му започнала да намалява, той решил, че това е заради любовта. Младите мъже се влюбвали и не искали да отдават живота си служейки в армията. Тогава Клавдий забранил годежите и женитбите.
Въпреки забраната Валентин венчавал влюбените, така и венчал римския легионер Савиний и младата християнка Серапия. Това не останало скрито и скоро след това Валентин бил хванат и осъден на смърт.
Изпълнили присъдата на 14 февруари, а Валентин се прославил като покровител на влюбените.