Филип Ридли е английски творец, който оказва голямо влияние върху културната сцена на острова. Творчеството му е многообразно – писател, художник, драматург киносценарист, кинорежисьор, композитор на филмова музика, фотограф. Като фотограф и живописец е причислен към “Младите британски художници“. В киното той е известен със сценарии на дълбоко смущаващи филмови сюжети. Автор е и на романи за възрастни. Ридли е един от основателите на движението в британския театър “Право в лицето”, към което се причисляват и Сара Кейн, Патрик Марбър, Джо Пенхол.
“Призракът от идеалното място”, “Река Винсънт”, “Стръкчета стъкло”, “Нежният напалм”, “Тъмната ванилова джунгла”, “Привлекателният паразит” – са заглавията на част от драматургичното му творчество. Той създава и приказни пиеси за деца, либрето за опера за млада публика, няколко стихосбирки.
 
Пиесата “Дисни трилър” на Ридли е обявена за “ключов текст” в новата посока на английската драматургия на нашето съвремие. Поставена е в Театър 199 през 1997 г. Друг негова творба – „Зверско синьо“, е специално преведена от асистента на проф. Стефан Данаилов – д-р Сава Драгунчев и е в репертоара на Театър НАТФИЗ през 2019. „Най-бързият часовник във Вселената” е пиесата на Ридли, която влезе в афиша на „Театър199“ също през 2019.
Режисура: СТАЙКО МУРДЖЕВ
Сценография: ПЕТЯ БОЮКОВА
Музика: ЕМИЛИЯН ГАЦОВ-ЕЛБИ
Костюми: ПЕТЯ БОЮКОВА
Превод: ДЕНИЦА ДИМИТРОВА
Участват:
  • ЯВОР БАХАРОВ – Кугър Глас
  • МАЛИН КРЪСТЕВ – Капитан Так
  • АЛЕКСАНДЪР ТОНЕВ/РУМЕН МИХАЙЛОВ – Фокстрот Дарлинг
  • ВИТТОРИЯ НИКОЛОВА – Шърбет Гравъл
  • СТАНКА КАЛЧЕВА – Чийта Бий
Ярко провокативния текст, Стайко Мурджев успява да овладее с режисьорски усет и финес  за допустимите граници на визуалната и емоционалната  зрителската възприемчивост, без да прави компромис с жестоката, но реалистична истинност на драматургичния материал. Това той постига със сполучливата сценографска образност, въплътена в чудновато обзаведена стая – наподобяваща огромно напукано яйце, снабдена с капандури, където кръжат  странни птици. Именно птиците са част от единия алегоричен код на постановката, защото те препращат не само  към коженото палто на възрастната съседка, но и към обитателите на дома, заложници,  както на пространството, което обитават,  така и на своите  необуздани страсти. Другият   е в тематично- смисловото действие, което под обвивката на разпознаваема съвременна драма, извън канона за традиционната еротика, крие бездната на пълно душевно опустошение. Банализиращият се повод – празненство за рожден ден, се превръща в страшна диагноза на ескалиращото напрежение в междуличностните отношения, в крах на етични, морални, чисто човешки ценности и идеали. Жестокостта – физическа, психическа, емоционална…; духовната пустота убиват светостта на любовното чувство, което се превръща в разменна бездушна монета за подклаждане на собственото и чуждото его.  Защото нагон и илюзия се смесват, защото обичта, се оказва уязвима, като… избързващ часовник, който лесно може да се разбие. Лъжата подменя истината, приятелството се изражда в предателство, обичта се материализира в изгода, доверието прегорява в апатия.  Няма нищо свято, красиво и вечно. Пошлостта опустошава не само тялото, но и душата.
 
Третият алегоричен код е “заложен” в актьорския ансамбъл, който режисьорът е избрал, истинска находка за спектакъла. И Малин Кръстев (придаващ капка човечност на персонажа си, без да го оневинява), и Явор Бахаров (изумително демоничен в превъплъщението си), и Станка Калчева (неузнаваема в ролята на опустошената си героиня), и младата генерация – актьорите – Виттория Николова, Александър Тонев, Румен Михайлов (автентични и запомнящи се в образите си на невинната порочност) перфектно съдействат на Стайко Мурджев в изследването на човешката природа. Филип Ридли я обобщава с цинична откровеност “Всички сме малки гладни канибалчета на собственото си канибалско парти”. Спектакълът на сцената на “Театър 199” не спестява истината, но със своята стилистика оставя и … надежда – как ще приемем живота и средата около нас е въпрос на собствен, индивидуален, личностен избор. Защото най-бързият часовник на Вселената е Любовта.