Гид в представянето на нетрадиционната изложба в София , която ще продължи до 31.07. включително, с работно време от 12 до 20 ч. е арт критикът и културен мениджър Мартина Стефанова :
„Изложбата е част от Sofia Art Week с темата „Страхотно, но късно“. Това е свързано с много социални и политически процеси – какво трябва да направим, за да има някаква промяна в света сега. Всичко, което се случва е добре, обаче какво трябва да изрежем, за да оставим това, с което да вървим напред. Поставяме си въпрос – оттук сега накъде? Експозицията, която е в галерия Espace PORT A (ул. Триадица 5 ), в културния квартал на София “КвАРТал”,
е посветена на обектите, чиито значения често се променят понякога нарочно, понякога случайно, понякота с цел някакъв тип манипулация или не. Изложбата се казва “Обективно (не)коректно“, като „не“ е в скоби, защото обективно е нещо, което е видимо, от друга страна – обективно за обектите, които могат да са коректни или не. Тя беше инспирирана от  пърформанс на художничката Боряна Росса, една от най-известните артисти, живееща в момента в САЩ. Авторката се вдъхновява от факта, че преди време в периода на бежанската вълна Иванка Тръмп се появява с рокля, наподобяваща спасителни облекла които се дават при бедствия. Изложбата беше открита с пърформанса на Росса с рокли, които са изработени от спасителни фолиа. В представлението озаглавено – „Златно безгрижие“ (Безхаберие) участва самата Боряна Росса в компанията на Войн де Войн и мен. Тоест пърформанс, представляващ зловеща фотосесия с рокли-фолиа, в която зад нас се въртят кадри от бедствията, с образи от истинската им функция – спасителна.
В настоящата експозиция присъстват и творбите на Александър (Сашо) Виолетов. Той е номиниран за наградата База, която се дава за съвременно изкуство на млади артисти у нас. Образите, които са нарисувани на няколко места по стените в галерията изобразяват позата на туристите, които се снимат пред наклонената кула в Пиза в Италия. Когато не сме на мястото на обекта и на човека, който стои зад обектива, ние виждаме хора, огромна маса туристи, които искат да подкрепят нещо. И ако тяхната енергия бъде насочена в друга посока, защото обектът – кулата е премахнат, може би ефектът ще бъде друг. Не виждаме обекта, както в случая художникът е рисувал през стените. Ролята на индивида е да съгражда, допринася и поддържа целостта на социума. Дали го прави или само симулира подкрепа? Дали не е просто турист на ваканция, готов да се прибере всеки момент и да остави кулата да се срути?
В отговор на тази абсурдност продължаваме с фотографиите на Лубри. И при него има обект – скулптура, заснета отново в Италия, която също дава отговор – ръката на лицето – може би човекът, който е засрамен от случващото се наоколо. Тоест поставят се въпроси – каква е тази статуя извадена на тази снимка. Лубри участва и с още една фотография на пилета снимани в Китай. Може да ги възприемем като жертвените пилета, тоест ние хората, жертвите, които се боят да дадат глас за промяна – жертвата се поставя сама в тази ситуация. И се пита, какво трябва да се направи, за да си възвърнем силата на обществото и на своя глас в една изкривена демокрация? Не случайно фотографиите са наклонени, защото тази несигурност на обектите, придава, случайно или нарочно,  баланс, който се стремим да спазваме.
Следващият обект е инсталация „Утопия“ (специално направена за изложбата) на Самуил Стоянов, млад български артист, който живее в Танзания. Това е своеобразен политически глобус. Ние всички сме различни светове, но сме стегнати заедно, в един колан. Може да имаме много претенции, пълни обаче с въздух. Червеният колан, оградил надуваемите топки, някак препраща и към коланите в лодките на бежанците. Тоест ние всеки един момент може да се превърнем в бежанци, да сменим комфортния свят, в който живеем с друг – никой не е предпазен от това.
Антон Терзиев, който е част от проекта “Ултрафутуро” – артистична група, работеща в сферата на интеграцията на изкуствения интелект, с участието на руския режисьор и художник Олег Мавроматти, Боряна Росса и Катя Дамянова, представя риза, на която е изписано с кръвта на художника: “Каква е вашата професия?” Ризата е символът на съвременната корпорация, на продължаващото робство. Колко кръв и пот даваме за нашата професия, докъде стига съвременното потисничество?
Красимир Терзиев представя неоновата инсталация – „Бъдеще незабравимо“. Бъдещото не може да бъде незабравимо, защото е неизвестно, но поставено в горния контекст препраща към това, какво трябва да отрежем, за да бъде бъдещето незабравимо, тоест какви действия се изискват от нас, за да е по-добро и, може би, наистина незабравимо. Другата негова работа е картата на България, която той поставя в рамка – обърната. Така тя се лишава от обозначения и граници, които да направим сами, без да са някаква даденост. Обърната на обратно, по някакъв начин, картата настоява да гледаме, да търсим промяна от вътре – навън.
Изложбата завършва с работата на Симоне Гигълс от Германия. Тя участва с фотография, представляваща баланс между два обекта, с които Войн де Войн борави. Каква е истината за тези обекти, къде е балансът между тях и техните значения – може да са опасни (огъня) или не, докато боравим с тях, отзад човекът с маска напомня дебнещото зло…
Изложбата не дава отговори, а кара хората да се замислят, сами да си поставят въпросите, чиито отговори да търсят. Какво трябва да направим, за да сме малката промяна? Вярвам, че една от функциите на съвременното изкуство, освен естетическата стойност, е да ни накара да търсим посланието зад видимия образ. В случая – как да балансираме между обектите и значенията в обкръжаващия ни свят, да не се оставяме да бъдем манипулирани, а сами да мислим, анализираме и действаме.”