Книгата „Песен за теб“ на Робин Крофърд, ИК „Бард“, представя живота на Уитни Хюстън чрез погледа на жената, която следва музикалната звезда през по-голямата част от нейната кариера. От запознанството в тийнейджърска възраст (80-те години на XX в.) през първите хитове и турнета до отдалечаването, авторката наслагва спомен след спомен за едно необикновено приятелство, за възходите и паденията на певицата, покорила сърцата на нейните фенове по целия свят. Разказът от първо лице придава автентичност на богатата фактология, която от своя страна е наситена с емоция, анализ, сърдечна откровеност и неподправена съпричастност. Робин Крофърд увлекателно пресъздава автобиографичните спомени, които съграждат пъзела на две съдби, които са предопределени сякаш от самото раждане. „Песен за теб“ е някак двуизмерно „построена“. От една страна е повествователят – свидетел на събитията, от друга образът на Уитни, изграден от човек – довереник, съмишленик, близък и в някаква степен уязвим приятел и сътрудник. Персонажите израстват сред поредица от предизвикателства – лични и професионални, сред победни „фанфари“ и болезнени загуби, сред любов и разочарования. Така читателят се докосва до света на известните и на хората в сянка, а това придава по-интимно звучене на изповедния стил, основополагащ тон в цялата книга.
Ето как Робин Крофърд описва Уитни:
– Тя е „смайващо красива“ , „грациозна и самоуверена“ на седемнадесет години.
– Музиката е част от нея, защото Уитни „ я обичаше, жадуваше за нея и все повтаряше, че някой ден ще бъде професионална певица“.“Това ѝ бе станало мантра още от дванайсетгодишна.“
– „Уитни беше главната атракция на младежкия хор на Баптистката църква „Ню Хоуп“.
– „Уитни Елизабет Хюстън беше нещо специално“, защото в нейното тяло „бяха заключени величие и сила“.
– „ Тя усещаше, разбираше музиката и дори толкова млада умее да използва гласа си , да направи така, че всичко, което пее, да звучи като нейно.“
– Тя „беше момиченцето на татко и дъщерята на Сиси въвлечена в битката между враждуващите си родители“.
– „Истината е, че Уитни щеше да стане известна с несравнимата си способност да превръща чувствата си в песен…“
– При запис тя изпява всичко от първия път и „всички взеха да я наричат „Без повторение“.
– „ На сцената Уитни беше лъвица, но зад кулисите беше кротка и рядко се случваше да изреве.“
– Тя е първата жена, която с първия си албум има три хита номер едно. Това дава основания да я определят като „уникално събитие за музикалната индустрия и за музиката като цяло“
– Най значимата песен на Уитни е “Greates Love of All“.
– Уитни „просто е искала някой, с когото да споделя идеите си, да се доверява, когото да обича и на когото да разчита – някой, който да я слуша, без да я съди. Който да разбира какво означава да бъдеш приятел.“
– Уитни завинаги вдига летвата за изпълнението на американския химн (27 януари 1991 г., изпълнение при откриване то на двадесет и петия Супербоул в Тампа, Флорида).
-„Решеше ли Уитни да направи нещо, винаги даваше всичко от себе си“.
Тези и още много интересни подробности и детайли от живота на носителката на „Грами“, на награди на Националната асоциация за напредък на цветнокожите, на Световните и Американските музикални награди и други, предадени в „Песен за теб“, превръщат книгата във вълнуващ художествен документ за една от най-големите звезди, изгряли на небосвода на музикалния бизнес – Уитни Хюстън.
Ето как Робин Крофърд описва Уитни:
– Тя е „смайващо красива“ , „грациозна и самоуверена“ на седемнадесет години.
– Музиката е част от нея, защото Уитни „ я обичаше, жадуваше за нея и все повтаряше, че някой ден ще бъде професионална певица“.“Това ѝ бе станало мантра още от дванайсетгодишна.“
– „Уитни беше главната атракция на младежкия хор на Баптистката църква „Ню Хоуп“.
– „Уитни Елизабет Хюстън беше нещо специално“, защото в нейното тяло „бяха заключени величие и сила“.
– „ Тя усещаше, разбираше музиката и дори толкова млада умее да използва гласа си , да направи така, че всичко, което пее, да звучи като нейно.“
– Тя „беше момиченцето на татко и дъщерята на Сиси въвлечена в битката между враждуващите си родители“.
– „Истината е, че Уитни щеше да стане известна с несравнимата си способност да превръща чувствата си в песен…“
– При запис тя изпява всичко от първия път и „всички взеха да я наричат „Без повторение“.
– „ На сцената Уитни беше лъвица, но зад кулисите беше кротка и рядко се случваше да изреве.“
– Тя е първата жена, която с първия си албум има три хита номер едно. Това дава основания да я определят като „уникално събитие за музикалната индустрия и за музиката като цяло“
– Най значимата песен на Уитни е “Greates Love of All“.
– Уитни „просто е искала някой, с когото да споделя идеите си, да се доверява, когото да обича и на когото да разчита – някой, който да я слуша, без да я съди. Който да разбира какво означава да бъдеш приятел.“
– Уитни завинаги вдига летвата за изпълнението на американския химн (27 януари 1991 г., изпълнение при откриване то на двадесет и петия Супербоул в Тампа, Флорида).
-„Решеше ли Уитни да направи нещо, винаги даваше всичко от себе си“.
Тези и още много интересни подробности и детайли от живота на носителката на „Грами“, на награди на Националната асоциация за напредък на цветнокожите, на Световните и Американските музикални награди и други, предадени в „Песен за теб“, превръщат книгата във вълнуващ художествен документ за една от най-големите звезди, изгряли на небосвода на музикалния бизнес – Уитни Хюстън.