Какво евангелско събитие лежи в основата на празника?
Били изминали десетина дни от възнасянето на Исус на небето. Евреите празнували Празника на жътвата, наричан още Петдесетница. Всички ученици се събирали заедно, за да вземат участие в празника. И изведнъж от небето се разнесъл шум наподобяващ силен вятър. После лумнал огън, който се разделил на няколко езици, като над всеки от учениците се задържал по един пламък. В миг ги изпълнил Свети Дух, изпълнили ги нови сили и способности и те започнали да говорят на непознати езици, както им бил казал Исус по-рано.
След случая учениците Христови започнали да проповядват в храма и по улиците. Когато слухът за станалото се разнесъл и извън пределите на тяхната земя, започнали да пристигат чужденци, които били смаяни, като чували как учениците разговарят с тях на собствените им езици. Апостолите разпространявали евангелските послания от Йерусалим до най-отдалечените краища на света – те проповядвали, лекували, където минели, печелели все нови и нови привърженици на Христовата вяра. (Деяния).
Какво представлява Светата Троица
Според християнската догматика Бог съществува в три лица (ипостаса) – Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. В основата на схващането за Троицата лежи представата за божественото семейство – баща, майка и син. Троици има и в много древни религии: в древноиндийската /Брама, Вишу и Шива/, вавилонската /Ану, Бел и Еа/, египетската /Озирис, Изида и Хор/, древногръцката /Зевс, Посейдон и Аид/, скандинавската /Один, Тор и Фрея/ и др.
За възникването на троиците определена роля е играело схващането за троичността на света: небе-земя-подземен свят; аз-ти-той; раждане-живот-смърт;начало-среда- край; дължина-ширина-височина.
Петдесетница е първият ден на Света Троица като празник. Смята се, че в събитието Слизане на Свети Дух над апостолите всъщност са взели участие и трите лица на Светата Троица – Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети. За празника Света Троица се говори след Никейския събор през 325 г, но широко разпространение той получава след VII в. Православната църква го отнася към дванадесетте най-големи празници след Великден.
Корените на празника
Основа на християнския празник Света Троица е еврейската Петдесетница, за която става дума в Новия завет /Деяния/. У евреите празникът се е появил още в дълбока древност. Бил е свързан с прехода на еврейските скотовъдни племена към заседнал начин на живот и земеделие след преселването им в Палестина. Покланяйки се на духовете на полето и растителността, евреите празнували два празника : Мацот /по-сетнешната Пасха/ като ден на зажънването и Жътва по-сетнешната Петдесетница/като празник на дожънването. Вторият празник бил наричан Петдесетница, седемте седмици или просто Седмиците, тъй като жътвата в Палестина траела 7 седмици. В Стария завет е казано: „Отброи седем седмици от времето, когато е заработил първият сърп… и тогава празнувай празника на седмиците на твоя господ Бог”. (Второзаконие, гл. 16).
С възникването на юдейската национална религия жреците придали на стария земеделски празник религиозна основа, като го свързали с библейското събитие на синайската планина, когато бог Йехова чрез своя пророк Мойсей обявил на народа известните Десет божи заповеди.
Когато християнските богослови свързали празника Петдесетница със слизането на Свети Дух над апостолите и с началото на тяхната евангелска проповед, всъщност те ознаменували отмяната на „стария закон“ на Йехова и заменянето му с „новия закон на Христа“ – Евангелието.
За отбелязване е, че и славяните имат принос в утвърждаването и обогатяването на този празник. При тях обаче празникът , наричан Семик /от семь „седем”/, ознаменувал не края на жътвата, както у евреите, а началото на изкласяването на пшеницата. На този ден те отдавали почит към растителните духове и към мъртвите, като украсявали домовете си със свежа зеленина.
Русаля в народната традиция
Нашият народ, почитайки в миналото различни самодиви, вили, русалки и други невидими същества, свързвал стария Семик с преклонението пред тези същества и оформил своя празник на розите и на мъртвите – Росалиа. През русалските дни – седмицата след Петдесетница, трябвало да се въздейства над русалките, да се предразположат те, за да осигурят плодородие, здраве и семейно благополучие. За тая цел хората късали цветя и треви, особено пелин и орехова шума, извивали венци и букети, украсявали домовете си, принасяли курбани, пеели песни, играели русалски игри и извършвали специално обреди. На гробовете на умрелите си сродници носели цветя, ястия, вино. Вярвало се, че след Велики четвъртък душите са били свободни, а на тоя ден вече се прибирали на местата си, отредени им от Бога.
В схващанията на народа русалките през тия дни завършват своята сеитба, започнала на Спасовден. През цялата седмица в къщите има пелин и орехова шума и всички носят на кръста си пелин, за да се предпазят от болести.
През тези дни русалиите, предимно мъже, родени през русалската неделя, обикалят селата, облечени в специално облекло, изпълняват русалийски песни и игри и извършват стари магически действия. всичко това радва русалките и те помагат житата да растат добре, класовете да се пълнят със зърно, лозята и овошките да дават богата реколта. Където минат русалиите, никой човек не се разболява от русалската болест. Русалийските церемонии, все още запазени във Врачанско и Белослатинско, приличат до известна степенна кукерските игри в Източна България.
В Ломско пък Русаля се нарича Калуш, от рум. калуш „конче“, а русялиите – калушари. Разбира се Калушът, калушарите и калушарските игри и песни си имат свои специфични особености, които им придават оригинален характер.
Главатарят на калушарите се нарича ватафин и неговата длъжност се предава по наследство на най-стария син. Само ватафанът знае какви билки да бере, каква сила крият те, какви заклинания трябва да казва, за да победи магиите и болестите. Той определя калушарите и ги произвежда в звание „калушар“, ушива, освещава и носи знамето, ръководи игрите, лекува болните. Всички го уважават и му се подчиняват.
За калушари се избират здрави и пъргави хора, вещи играчи, добри и честни. Избирането става старателно с помощта на населението.Определените за калушари трябва да постят три дни, след което ги заклеват пред знамето и тоягата, поръсват ги с вода и ги огласяват. На калпака си имат венец с китки от билки.
Калушарските групи се състоят от тек участници – от 5 до 15. Тоягите им са от дрян, ясен или явор, завършващи на долния край с остро желязо. Шарени са и са окичени с дрънкулки. Всеки калушар играе с една и съща тояга по 10-12 години. Знамето е направено от бяло домашно ленено платно. На него се завързва китка от комунига, перуника, вратика, тинтява, пелин, росен и чесън.
Калушарските игри са два вида – за удоволствие и берекет и за здраве. Придружават се с възклицание. Музикант свири с кавал, дудуче, гайда.
Източник: „Празниците на българина“ от Никола Намерански, Михайловград, 1993 г.
Били изминали десетина дни от възнасянето на Исус на небето. Евреите празнували Празника на жътвата, наричан още Петдесетница. Всички ученици се събирали заедно, за да вземат участие в празника. И изведнъж от небето се разнесъл шум наподобяващ силен вятър. После лумнал огън, който се разделил на няколко езици, като над всеки от учениците се задържал по един пламък. В миг ги изпълнил Свети Дух, изпълнили ги нови сили и способности и те започнали да говорят на непознати езици, както им бил казал Исус по-рано.
След случая учениците Христови започнали да проповядват в храма и по улиците. Когато слухът за станалото се разнесъл и извън пределите на тяхната земя, започнали да пристигат чужденци, които били смаяни, като чували как учениците разговарят с тях на собствените им езици. Апостолите разпространявали евангелските послания от Йерусалим до най-отдалечените краища на света – те проповядвали, лекували, където минели, печелели все нови и нови привърженици на Христовата вяра. (Деяния).
Какво представлява Светата Троица
Според християнската догматика Бог съществува в три лица (ипостаса) – Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. В основата на схващането за Троицата лежи представата за божественото семейство – баща, майка и син. Троици има и в много древни религии: в древноиндийската /Брама, Вишу и Шива/, вавилонската /Ану, Бел и Еа/, египетската /Озирис, Изида и Хор/, древногръцката /Зевс, Посейдон и Аид/, скандинавската /Один, Тор и Фрея/ и др.
За възникването на троиците определена роля е играело схващането за троичността на света: небе-земя-подземен свят; аз-ти-той; раждане-живот-смърт;начало-среда- край; дължина-ширина-височина.
Петдесетница е първият ден на Света Троица като празник. Смята се, че в събитието Слизане на Свети Дух над апостолите всъщност са взели участие и трите лица на Светата Троица – Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети. За празника Света Троица се говори след Никейския събор през 325 г, но широко разпространение той получава след VII в. Православната църква го отнася към дванадесетте най-големи празници след Великден.
Корените на празника
Основа на християнския празник Света Троица е еврейската Петдесетница, за която става дума в Новия завет /Деяния/. У евреите празникът се е появил още в дълбока древност. Бил е свързан с прехода на еврейските скотовъдни племена към заседнал начин на живот и земеделие след преселването им в Палестина. Покланяйки се на духовете на полето и растителността, евреите празнували два празника : Мацот /по-сетнешната Пасха/ като ден на зажънването и Жътва по-сетнешната Петдесетница/като празник на дожънването. Вторият празник бил наричан Петдесетница, седемте седмици или просто Седмиците, тъй като жътвата в Палестина траела 7 седмици. В Стария завет е казано: „Отброи седем седмици от времето, когато е заработил първият сърп… и тогава празнувай празника на седмиците на твоя господ Бог”. (Второзаконие, гл. 16).
С възникването на юдейската национална религия жреците придали на стария земеделски празник религиозна основа, като го свързали с библейското събитие на синайската планина, когато бог Йехова чрез своя пророк Мойсей обявил на народа известните Десет божи заповеди.
Когато християнските богослови свързали празника Петдесетница със слизането на Свети Дух над апостолите и с началото на тяхната евангелска проповед, всъщност те ознаменували отмяната на „стария закон“ на Йехова и заменянето му с „новия закон на Христа“ – Евангелието.
За отбелязване е, че и славяните имат принос в утвърждаването и обогатяването на този празник. При тях обаче празникът , наричан Семик /от семь „седем”/, ознаменувал не края на жътвата, както у евреите, а началото на изкласяването на пшеницата. На този ден те отдавали почит към растителните духове и към мъртвите, като украсявали домовете си със свежа зеленина.
Русаля в народната традиция
Нашият народ, почитайки в миналото различни самодиви, вили, русалки и други невидими същества, свързвал стария Семик с преклонението пред тези същества и оформил своя празник на розите и на мъртвите – Росалиа. През русалските дни – седмицата след Петдесетница, трябвало да се въздейства над русалките, да се предразположат те, за да осигурят плодородие, здраве и семейно благополучие. За тая цел хората късали цветя и треви, особено пелин и орехова шума, извивали венци и букети, украсявали домовете си, принасяли курбани, пеели песни, играели русалски игри и извършвали специално обреди. На гробовете на умрелите си сродници носели цветя, ястия, вино. Вярвало се, че след Велики четвъртък душите са били свободни, а на тоя ден вече се прибирали на местата си, отредени им от Бога.
В схващанията на народа русалките през тия дни завършват своята сеитба, започнала на Спасовден. През цялата седмица в къщите има пелин и орехова шума и всички носят на кръста си пелин, за да се предпазят от болести.
През тези дни русалиите, предимно мъже, родени през русалската неделя, обикалят селата, облечени в специално облекло, изпълняват русалийски песни и игри и извършват стари магически действия. всичко това радва русалките и те помагат житата да растат добре, класовете да се пълнят със зърно, лозята и овошките да дават богата реколта. Където минат русалиите, никой човек не се разболява от русалската болест. Русалийските церемонии, все още запазени във Врачанско и Белослатинско, приличат до известна степенна кукерските игри в Източна България.
В Ломско пък Русаля се нарича Калуш, от рум. калуш „конче“, а русялиите – калушари. Разбира се Калушът, калушарите и калушарските игри и песни си имат свои специфични особености, които им придават оригинален характер.
Главатарят на калушарите се нарича ватафин и неговата длъжност се предава по наследство на най-стария син. Само ватафанът знае какви билки да бере, каква сила крият те, какви заклинания трябва да казва, за да победи магиите и болестите. Той определя калушарите и ги произвежда в звание „калушар“, ушива, освещава и носи знамето, ръководи игрите, лекува болните. Всички го уважават и му се подчиняват.
За калушари се избират здрави и пъргави хора, вещи играчи, добри и честни. Избирането става старателно с помощта на населението.Определените за калушари трябва да постят три дни, след което ги заклеват пред знамето и тоягата, поръсват ги с вода и ги огласяват. На калпака си имат венец с китки от билки.
Калушарските групи се състоят от тек участници – от 5 до 15. Тоягите им са от дрян, ясен или явор, завършващи на долния край с остро желязо. Шарени са и са окичени с дрънкулки. Всеки калушар играе с една и съща тояга по 10-12 години. Знамето е направено от бяло домашно ленено платно. На него се завързва китка от комунига, перуника, вратика, тинтява, пелин, росен и чесън.
Калушарските игри са два вида – за удоволствие и берекет и за здраве. Придружават се с възклицание. Музикант свири с кавал, дудуче, гайда.
Източник: „Празниците на българина“ от Никола Намерански, Михайловград, 1993 г.