„Малка Коледа, Бъдни вечер, Първа кадена вечер, Неядка, Крачун
На този ден вечерта се е родила Млада Бога. Според народното вярване божията майка се е замъчила на Игнажден и е родила на Малка Коледа, но е съобщила за това на другия ден, както това е ставало обикновено при всяка майка първескиня. Рано сутринта всяко дете си приготвя дрянова тояга, наречена коледарка, на върха с дървено колелце. На групи децата обикалят по къщите. Тропат с тоягите си по вратите и казват: “Бог се роди Коледо“!. Домакинята сипва с шепи жито по тях и ги дарява с кравайчета.
Преди обяд в този ден се коли шопарът /свинята/, угояван специално за Коледа…
Вечерята на Малко Коледа се нарича Бъдни вечер или Първа кадена вечер.Най- важна роля при нея играят бъдникът, трапезата /с обредните хлябове и коледните ястия/ и коледуването.
Бъдникът – това е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено вкъщи от млад мъж, за да се поддържа с него огънят през нощта. Внасяйки го мъжът пита:“Славите ли Млада Бога? “Жените отговарят:“ Славим, славим! Добре дошъл! “Мъжът добавя : „Аз вкъщи и Бог с мене!“
Трапезата е тържествена.Тя е продълговата, за разлика от кръглата софра.На нея са поставени обредните хлябове. Те са три вида: същински коледни /боговица, колач, светец, кръсташ, погача/;стопански /гумно, кола,черковник, бъчва, вечерник, божичник, рало/; коледарски /краваи- вит-превит, плетен и прав, параклис или литургия, кукла и благословник/. Брашното за тези хлябове е сято през три сита. Замесено е с прясна вода, донесена от млада буля в бял котел рано сутринта. Тестото е замесено с жегла. Шарките по хлябовете символизират Бога и светците, стопаните и животните, растенията и плодовете, сградите и сечивата.
Освен хлябове на трапезата са поставени и ястията/все постни/ – търкан боб, сърми с жито или ориз/за да се въдят кокошките/, пълнени чушки, тиквеник, варена царевица, както и орехи, кромид и чесън, сол и пипер.Слага се специално ошав от сливи, вино и ракия, сушено грозде и смокини. Чесъна нижат на усукан бяло-червен конец и го на децата като гривна на ръцете или като гердан на шията.Носи се до Ивановден за предпазване от „караконджото“. От орехите всеки счупва по един , за да провери какъв е късметът му.
Тепсията с тиквеника се носи в пчелина и там се завива краешникът, за да се роят пчелите. Под трапезата се слага слама, а в нея ралник.
Когато стане време за вечеря , всички застават прави. Най-старият мъж взема ралника с три въглена и тамян и прикадява три пъти- трапезата, къщата, зимника, кошарата, оборите, хамбарите, кошовете.
Най-старата жена полага бъдника в огнището. Трите въглена от ралника също се слагат в него, като се наричат – първият за жито, вторият за вино, третият за кукуруз.
Мъжът и жената заедно вдигат най-големия хляб /боговицата/ към тавана и казват: „Толкова високо да е житото!“ Останалите повтарят: „Амин, дай боже!“ После го разчупват, като първото парче се нарича за умрелите прадеди и се поставя пред иконата на Богородица. Следващите се наричат на стопаните на къщата, всеки член на семейството, на домашните животни. Всички хапват от хляба, от житото, от чесъна, а булките от кромида, за да имат мляко. Първият залък от боговицата се запазва : момите го слагат под възглавницата, за да видят в съня си за кого ще се омъжат. После всеки хвърля шепа жито през комина.
След като седнат , никой вече не става. Ако потрябва нещо, донася го старият мъж, който ходи наведен.След като се нахранят всички стават едновременно, за да не се губи стоката. Трапезата не се вдига до сутринта, а само се „привлича“ до стената. Децата се търкалят по сламата.Сламата на другия ден палят под овошките или я запазват до Гергьовден, когато се връзва по дърветата, та те „да дават повече плод“, или пък се пали по ридовете „за да бие град“. Горенето на бъдника не спира през цялата нощ. То е свързано с култа към слънцето и огъня.Недогорялата част от бъдника се използва после в различни обреди за плодородие и против болести. Пепелта от горелия бъдник също се запазва за по-късни ритуали – на Благовец или на Гергьовден, когато с нея се очертава кръг около къщата и двора с цел предпазно-магическа цел, или се посипва в нивите за берекет.
Коледуването е третият важен елемент на коледния празник. То започва след полунощ. Коледарите са избрали своя водач още на Игнажден. Коледарските дружини се състоят от млади мъже, разучили добре коледните песни и благословии. Късно вечерта, пременени, те отиват в дома на водача и тръгват оттам с песен.В групата има събирач на краваите /трохобер/, „магаре“/носач на месото и сланината/, както и „коте“/мяукащо момче в знак, че му се яде „блажничко“.
Коледарските песни засягат семейния живот и земеделско-скотовъдния бит. Много от тях завършват с думите „Колкото звезди по небето, толкоз здраве в тази къща!“Първата коледарска песен е тази, която започва с думите:“ Стани, нине, господине!/Тебе пеем, домакине!/Добри сме ти гости дошли,/добри гости коледари…/ и завършва „От Бога ти много здраве,/ а от нас веселбица…/
След като стопанката дари коледарите, благословникът вдига кравя и произнася дълга благословия за здраве, щастие и имотност. Приберат ли се коледарите, за всички става ясно, че Бъдни вечер е преминал, Малка коледа е приключила…
Коледа. Голяма Коледа. Божич. Истинско Рождество
Рано сутринта стопанинът излиза в градината и със секира в ръце заплашва овощните дървета, че ще ги отсече, задето не раждат достатъчно.Старата жена го възпира:“Остави го, тая година то ще роди повече!“ После изгарят сламата под дърветата против болести, като част от нея запазват.
Всеки домакин гледа вкъщи да влезе най-напред момиче или млада жена, та агнетата да са все женски.
На обяд най-напред се пие блага ракия, при което най-младите , като я поемат, целуват ръка на по-старите. След това идва ред на печеното свинско, така чакано след 40-дневните пости. Обикновено първото месо се пече на шиш или върху живи въглени.
Празнуват:
на Малка Коледа: Малчо, Малена, Мальо
на Голяма Коледа: Христа, Христаки, Християн, Христо, Ико, Ицо, Инка, Христана, Христина, Инко, Християн, Николай, Кольо, Никола, Николина, Божко, Божин, Коцо, Николица…и др.“
На този ден вечерта се е родила Млада Бога. Според народното вярване божията майка се е замъчила на Игнажден и е родила на Малка Коледа, но е съобщила за това на другия ден, както това е ставало обикновено при всяка майка първескиня. Рано сутринта всяко дете си приготвя дрянова тояга, наречена коледарка, на върха с дървено колелце. На групи децата обикалят по къщите. Тропат с тоягите си по вратите и казват: “Бог се роди Коледо“!. Домакинята сипва с шепи жито по тях и ги дарява с кравайчета.
Преди обяд в този ден се коли шопарът /свинята/, угояван специално за Коледа…
Вечерята на Малко Коледа се нарича Бъдни вечер или Първа кадена вечер.Най- важна роля при нея играят бъдникът, трапезата /с обредните хлябове и коледните ястия/ и коледуването.
Бъдникът – това е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено вкъщи от млад мъж, за да се поддържа с него огънят през нощта. Внасяйки го мъжът пита:“Славите ли Млада Бога? “Жените отговарят:“ Славим, славим! Добре дошъл! “Мъжът добавя : „Аз вкъщи и Бог с мене!“
Трапезата е тържествена.Тя е продълговата, за разлика от кръглата софра.На нея са поставени обредните хлябове. Те са три вида: същински коледни /боговица, колач, светец, кръсташ, погача/;стопански /гумно, кола,черковник, бъчва, вечерник, божичник, рало/; коледарски /краваи- вит-превит, плетен и прав, параклис или литургия, кукла и благословник/. Брашното за тези хлябове е сято през три сита. Замесено е с прясна вода, донесена от млада буля в бял котел рано сутринта. Тестото е замесено с жегла. Шарките по хлябовете символизират Бога и светците, стопаните и животните, растенията и плодовете, сградите и сечивата.
Освен хлябове на трапезата са поставени и ястията/все постни/ – търкан боб, сърми с жито или ориз/за да се въдят кокошките/, пълнени чушки, тиквеник, варена царевица, както и орехи, кромид и чесън, сол и пипер.Слага се специално ошав от сливи, вино и ракия, сушено грозде и смокини. Чесъна нижат на усукан бяло-червен конец и го на децата като гривна на ръцете или като гердан на шията.Носи се до Ивановден за предпазване от „караконджото“. От орехите всеки счупва по един , за да провери какъв е късметът му.
Тепсията с тиквеника се носи в пчелина и там се завива краешникът, за да се роят пчелите. Под трапезата се слага слама, а в нея ралник.
Когато стане време за вечеря , всички застават прави. Най-старият мъж взема ралника с три въглена и тамян и прикадява три пъти- трапезата, къщата, зимника, кошарата, оборите, хамбарите, кошовете.
Най-старата жена полага бъдника в огнището. Трите въглена от ралника също се слагат в него, като се наричат – първият за жито, вторият за вино, третият за кукуруз.
Мъжът и жената заедно вдигат най-големия хляб /боговицата/ към тавана и казват: „Толкова високо да е житото!“ Останалите повтарят: „Амин, дай боже!“ После го разчупват, като първото парче се нарича за умрелите прадеди и се поставя пред иконата на Богородица. Следващите се наричат на стопаните на къщата, всеки член на семейството, на домашните животни. Всички хапват от хляба, от житото, от чесъна, а булките от кромида, за да имат мляко. Първият залък от боговицата се запазва : момите го слагат под възглавницата, за да видят в съня си за кого ще се омъжат. После всеки хвърля шепа жито през комина.
След като седнат , никой вече не става. Ако потрябва нещо, донася го старият мъж, който ходи наведен.След като се нахранят всички стават едновременно, за да не се губи стоката. Трапезата не се вдига до сутринта, а само се „привлича“ до стената. Децата се търкалят по сламата.Сламата на другия ден палят под овошките или я запазват до Гергьовден, когато се връзва по дърветата, та те „да дават повече плод“, или пък се пали по ридовете „за да бие град“. Горенето на бъдника не спира през цялата нощ. То е свързано с култа към слънцето и огъня.Недогорялата част от бъдника се използва после в различни обреди за плодородие и против болести. Пепелта от горелия бъдник също се запазва за по-късни ритуали – на Благовец или на Гергьовден, когато с нея се очертава кръг около къщата и двора с цел предпазно-магическа цел, или се посипва в нивите за берекет.
Коледуването е третият важен елемент на коледния празник. То започва след полунощ. Коледарите са избрали своя водач още на Игнажден. Коледарските дружини се състоят от млади мъже, разучили добре коледните песни и благословии. Късно вечерта, пременени, те отиват в дома на водача и тръгват оттам с песен.В групата има събирач на краваите /трохобер/, „магаре“/носач на месото и сланината/, както и „коте“/мяукащо момче в знак, че му се яде „блажничко“.
Коледарските песни засягат семейния живот и земеделско-скотовъдния бит. Много от тях завършват с думите „Колкото звезди по небето, толкоз здраве в тази къща!“Първата коледарска песен е тази, която започва с думите:“ Стани, нине, господине!/Тебе пеем, домакине!/Добри сме ти гости дошли,/добри гости коледари…/ и завършва „От Бога ти много здраве,/ а от нас веселбица…/
След като стопанката дари коледарите, благословникът вдига кравя и произнася дълга благословия за здраве, щастие и имотност. Приберат ли се коледарите, за всички става ясно, че Бъдни вечер е преминал, Малка коледа е приключила…
Коледа. Голяма Коледа. Божич. Истинско Рождество
Рано сутринта стопанинът излиза в градината и със секира в ръце заплашва овощните дървета, че ще ги отсече, задето не раждат достатъчно.Старата жена го възпира:“Остави го, тая година то ще роди повече!“ После изгарят сламата под дърветата против болести, като част от нея запазват.
Всеки домакин гледа вкъщи да влезе най-напред момиче или млада жена, та агнетата да са все женски.
На обяд най-напред се пие блага ракия, при което най-младите , като я поемат, целуват ръка на по-старите. След това идва ред на печеното свинско, така чакано след 40-дневните пости. Обикновено първото месо се пече на шиш или върху живи въглени.
Празнуват:
на Малка Коледа: Малчо, Малена, Мальо
на Голяма Коледа: Христа, Христаки, Християн, Христо, Ико, Ицо, Инка, Христана, Христина, Инко, Християн, Николай, Кольо, Никола, Николина, Божко, Божин, Коцо, Николица…и др.“