Декември светът е различен. Студен, но ни кара да чувстваме топлина. Светлинки проблясват в мрака. Окичени в разноцветни герлянди и множество светещи играчки елхи. Камбанки, звездички… една вълшебна приказка, която царува около нас, а малко по малко всеки дом става съучастник към коледния дух. Най-щастливи са децата, а по-големите деца с радост и носталгия си спомнят за своето детство и старателно съхраняват играчките, които някога са слагали на елхата при баба и дядо.
Сега си представете декември и Коледа без украсените елхи! Със сигурност Дядо Коледа ще намери къде да остави подаръците си, защото и това празнично дръвче си има начало на своята история. А ние (тъй като вярваме в безкрайността на магията на дядо Коледа) сме сигурни, че добрият старец е “роден” много преди идеята да украсяваме дръвчета в този период на годината.
И така, днес ще говорим за историята на коледната ЕЛхА. Елхата, в днешно време, е украсено иглолистно дърво, в повече случаи ела, откъде идва и наименование ѝ. Но този обичай води началото си още от древността. Има данни, че традицията да се празнува зимния сезон в компанията на украсено дръвче датира още от времето преди Христа. Първите сведения за такива обичаи са от Древен Египет, когато местните са украсявали палми.
Първата украсена елха е издигната през 1510 г. в град Рига, Латвия.
По-късно се появява традицията в Германия да се украсяват клонки от вечнозелени дръвчета, с които да се отдава почит към светлината около 21 декември – най-късият ден в годината.
Постепенно с времето от клонки се преминава към украсясането на цели дръвчета. Първите украсени ехли са от 1597 година. Избрани са именно вечнозелените дръвчета, които символизират вечния живот. Първоначалните вярвания на германския народ били, че в елхата живее горския дух, който ги закриля от злините, а впоследствие дръвчето става символ на вечната вяра в Христос.
Неслучайно е избрана звездата да бъде връх на коледната елха – символ на Витлеемската звезда, показала пътя на тримата мъдреци при раждането на Божия син.
Пак от Германия идва и обичаят да се украсяват елхите с различни играчки, като най-популярни са ангелчетата, захарните близалки – бастунчета и светлинките.
Едуард Йохансън, асистентът на Томас Едисън, е създал идеята за светещите лампички като украшение на коледните дръвчета през 1882 г. Осем години по-късно започва и първото им масово производство.
Първите елхи в България са уредени от Русия и поставени в по-големите градове по време на Руско-турската освободителна война. Затова не е грешно да твърдим, че именно Русия поставя началото на традицията с Коледното дръвче у нас, което остава и в новогодишната нощ.
В различните краища на света Коледното дръвче има различен облик: в Латинска Америка това е палма, отрупана с памук, а във Виетнам украсяват клоните на дръвчето праскова.
Интересен факт е, че елхата в Швеция се украсява от бащата и никой няма право да я вижда, докато не дойде моментът с раздаването на подаръците.
В последните години Коледното дръвче набира все повече популярност и в Япония, въпреки това, че населението ѝ не е християнско – още едно доказателство, че Коледното дръвче се е превърнало в един от задължителните символи на декември!