Галерия Арте представя експозицията „Изгубената овца” от 29.10. до 16.11.2019. Това са скулптурите на Стефан Лютаков.
 
Творецът работи във всички жанрове на монументалната и кавалетната скулптура, рисунка, инсталация, мултимедия. От 1982 г. досега има над 200 реализации, участия в колективни, специализирани, групови изложби, фестивали, биеналета и симпозиуми в България и чужбина – Япония, Китай, Египет, Франция, Полша, Италия, Германия, Румъния и др. Негови произведения са в постоянната колекция на НХА „Квадрат 500”; Арт – център „Юго Вутен”, Белгия; колекция “Петер Лудвиг”, Аахен – Германия; Галерия „Уни – арт” на Нов български университет; Софийска градска художествена галерия; Ателие – колекция Светлин Русев; колекции в САЩ, Франция, Швейцария, Полша, Австрия, Япония, Румъния, Германия; почти всички галерии в страната.
 
Монументални творби на Стефан Лютаков са експонирани трайно на открито в Япония – Сакурагава, Китай – Чанчун, Германия – Редницембах, Беринген, Сент Блазиен, Словакия – Вишне Ружбахи, Австрия – Кайзерщайнбрух, Белгия – Геел, Румъния – Търгу Жиу, в България – Илинденци, Перник, София (Парк “Оборище”), Скулптурен парк на Министерството на външните работи, в Пазарджик, Сандански, Бургас, Раковски, Силистра, Велико Търново и др.
По повод „Изгубената овца”, авторът споделя:
Тази изложба можеше да има и друго име. Една от работите нарекох „Изгубената овца”, не защото беше вдъхновена от тази евангелска притча, а защото открих, че поучителния Христов разказ звучи с нейния скулптурен образ, с нейната структура, и организация. Оказа се, че името на тази творба може да обобщи онова, което ме е занимавало при реализиране на работите в изложбата, да представи нуждата ми от самопровокация, моята емоционална и морална мотивираност като художник. В тази изложба повече от всякога животните, съществата, цветята визуализират моите сегашни представи за живота, за причините да се живее. С времето започнах повече да се вглеждам в тези малки неща, растения, животни, които възприемаме като един паралелен на нашия живот и все повече ми се иска да съм част от този, може би по-истински свят. В тази изложба започнах да ги представям и в по- големи форми, вероятно защото са ми важни.Благодарен съм, че намирам скулптурна форма и на съвсем не скулптурни мотиви, че мога да реагирам на всичко важно в мен и около мен като художник. Изложбата включва цикъл от около 20 творби реализирани, предимно в метал, от последната година, съобразени и подбрани с мисъл за пространството и духа на галерията.