Ревю на трилъра „Фатално затишие“ (“Serenity”)
„Фатално затишие“ е българската формулировка на заглавието на американския филм „Serenity“. Serenity всъщност е името на лодката, с която добре познатия на публиката Матю Макконъхи излиза в открито море, за да опитва да улови огромна риба тoн. На екрана му партнира красивата Ан Хатауей, която е в ролята на бившата съпруга на Макконъхи.


Бейкър Дил (Матю Макконъхи) е рибар, чиято главна цел е да улови голяма риба тон. На отдалечения остров Плимут, където той живее, го посещава бившата му жена Карън (Ан Хатауей). Тя пристига с молбата той да убие настоящия и съпруг, който и прилага физически и психически тормоз. До този момент филмът изглежда като добре познат американски филм, в който мъжът е призован да спаси жената. Това обаче е завръзката му. С развитие на действието се оказва, че всъщност Бейкър Дил е починал по време на войната в Ирак и животът му на остров Плимут е само плод на въображението на сина му, който е принуден да живее в тягостната обстановка с новия си баща.


„Фатално затишие“ е филм, който поражда дълбоки размисли. Той побира в себе си множество проблеми и въпроси. Това ясно проличава в характеристиките на главния герой, който е многопластова и сложна личност. Обратът във филма насочва съзнанието в определена посока. За момент зрителя се обърква и осъзнава, че това, което е гледал досега, е някаква илюзия.


Целият филм всъщност е една игра, създадена в света на сина на Бейкър Дил. Всички жители на острова са част от тази игра, а улавянето на рибата е първоначалната мисия на главния герой.
Многобройните гледни точки, от които може да се разглежда „Фатално затишие“, водят и до многото послания, които този филм носи. На първо място е засегната темата с прекаленото вманиачаване в една единствена цел, която изцяло обзема съзнанието на героя – улова на рибата. В последствие се появява мотивът за справяне с трудностите – когато Карън се опитва да се отърве от новия си съпруг. След подреждане на пъзела от нелогични детайли, които се накрая се събират в едно цяло, се открива мотивът за самотата и онова, с което хората я запълват – малкото момче, загубило баща си, създава игра, в която той е главния герой, като по този начин си създава илюзията, че прекарва време с него. Не на последно място е закодирана и силната връзка между баща и син, която е в основата на амбицията на Бейкър Дил да залови туната и да убие мъжа, който тормози семейството му.


Филмът е дело на наградените с „Оскар“ продуцент Грег Шапиро и режисьор Стивън Найт. Силният актьорски състав е една от предпоставките филмът да заеме челни места в класациите по гледаемост по кината. Многопластовият герой на Макконъхи успешно внушава посланията, закодирани в сценария.
За много хора тази продукция остава объркваща, неразбрана и нелогична. Причината за това е, че не всеки успява да открие основната идея и започва да бърка жанра с фантастика. „Фатално затишие“ всъщност е брилянтен трилър с нотка на драма, който може да преведе зрителя от момент на изненада, до момент на объркване, а след това и на осъзнаване и преосмисляне на всичко видяно. Едно е сигурно – този филм ще занимава съзнанието на всеки зрител и ще остави у него тема за размисъл.