На 7 и 8 октомври от 19.00 ч. на Голяма сцена в Театър НАТФИЗ ще се състои премиерата на „Танго“ от Славомир Мрожек, превод (с редакция от английски) и постановка проф. Пламен Марков. Участват студентите от неговия клас.
„Скоро отново прочетох Мрожек и установих, че той е по-актуален от всякога. Когато пък прочетох пиесата „Танго“ на студентите си от НАТФИЗ, за да разбера дали ще им хареса за дипломно представление, отзивите бяха повече от възторжени и благоприятни. Дано и храбрата ни публика, престрашила се в тези трудни времена да си общува с нас, прецени същото. Дано Мрожек стигне до новата си публика, защото има смисъл да се потопим в света на този ироничен, парадоксален, мъдър, магически поляк, гражданин на света“ – уточнява проф. Пламен Марков.
Славомир Мрожек е емблематичен за театъра на абсурда полски драматург, писател с ярко изразена обществена позиция, също карикатурист. 1964 г. носи пробив в неговата кариера с публикуването на „Танго“, първата от пиесите му, постигнала световно признание. Поставена през 1965 г. сценичната творба предлага психологически анализ върху създаването на тоталитарните механизми. Мрожек използва семейната драма и универсалния мотив за разликата между поколенията, за да разкрие правилата, управляващи социалните процеси валидни и надскачащи 20-ти век. „Танго“ бързо печели признанието на театралната критика и публиката. Продължава да се поставя с успех и днес. По отношение на точността на своите социални диагнози „Танго“ е определена като една от трите най-важни следвоенни пиеси в Полша.
Сред най-известните пиеси, които Мрожек създава, преди да емигрира във Франция през 1963 г., са „Полиция“, „Пуякът“, „Карол“ и „В открито море“. По това време е вече известен в Полша и зад пределите ѝ. Произведенията му се превеждат на немски и френски език. В края на 1989 г. се установява в Мексико, остава в чужбина до 1996 г. и живее в Италия, САЩ, Париж и Германия. През август 1968 г. използва своите колони в парижкото списание „Култура“, за да протестира срещу нахлуването на Силите на Варшавския договор в Чехословакия. Налага се да подаде молба за политическо убежище във Франция. Там създава„Кланица“ 1973, „Емигранти“ 1974, „Портрет“ 1987, „Пешком“ 1980, „Посланикът“ 1982, „Алфа“ 1984. След въвеждането на военно положение в Полша, постановките на „Алфа“ биват забранени, заедно с две от другите пиеси на драматурга.
Последното десетилетие на 20-ти век и началото на 21-ви е труден период от живота и творчеството на Мрожек. През 1996 г. той се завръща от чужбина, за да открие Полша напълно променена. През 2002 г. получава инсулт, от чиято парализа и загуба на памет успява да се възстанови, за да остави на света последните си книги – автобиография и сборник от публикувани художествени статии, в чийто увод се сбогува с обществото. През 2013 Мрожек издъхва в Ница.
Театър НАТФИЗ спазва всички противоепидемични мерки, предписани от Министерството на Здравеопазването на Република България. По тази причина на премиерата ще бъдат допускани не повече от 200 зрители (през място и шахматно).
Автор на снимките – Теодора Тодорова.
„Скоро отново прочетох Мрожек и установих, че той е по-актуален от всякога. Когато пък прочетох пиесата „Танго“ на студентите си от НАТФИЗ, за да разбера дали ще им хареса за дипломно представление, отзивите бяха повече от възторжени и благоприятни. Дано и храбрата ни публика, престрашила се в тези трудни времена да си общува с нас, прецени същото. Дано Мрожек стигне до новата си публика, защото има смисъл да се потопим в света на този ироничен, парадоксален, мъдър, магически поляк, гражданин на света“ – уточнява проф. Пламен Марков.
Славомир Мрожек е емблематичен за театъра на абсурда полски драматург, писател с ярко изразена обществена позиция, също карикатурист. 1964 г. носи пробив в неговата кариера с публикуването на „Танго“, първата от пиесите му, постигнала световно признание. Поставена през 1965 г. сценичната творба предлага психологически анализ върху създаването на тоталитарните механизми. Мрожек използва семейната драма и универсалния мотив за разликата между поколенията, за да разкрие правилата, управляващи социалните процеси валидни и надскачащи 20-ти век. „Танго“ бързо печели признанието на театралната критика и публиката. Продължава да се поставя с успех и днес. По отношение на точността на своите социални диагнози „Танго“ е определена като една от трите най-важни следвоенни пиеси в Полша.
Сред най-известните пиеси, които Мрожек създава, преди да емигрира във Франция през 1963 г., са „Полиция“, „Пуякът“, „Карол“ и „В открито море“. По това време е вече известен в Полша и зад пределите ѝ. Произведенията му се превеждат на немски и френски език. В края на 1989 г. се установява в Мексико, остава в чужбина до 1996 г. и живее в Италия, САЩ, Париж и Германия. През август 1968 г. използва своите колони в парижкото списание „Култура“, за да протестира срещу нахлуването на Силите на Варшавския договор в Чехословакия. Налага се да подаде молба за политическо убежище във Франция. Там създава„Кланица“ 1973, „Емигранти“ 1974, „Портрет“ 1987, „Пешком“ 1980, „Посланикът“ 1982, „Алфа“ 1984. След въвеждането на военно положение в Полша, постановките на „Алфа“ биват забранени, заедно с две от другите пиеси на драматурга.
Последното десетилетие на 20-ти век и началото на 21-ви е труден период от живота и творчеството на Мрожек. През 1996 г. той се завръща от чужбина, за да открие Полша напълно променена. През 2002 г. получава инсулт, от чиято парализа и загуба на памет успява да се възстанови, за да остави на света последните си книги – автобиография и сборник от публикувани художествени статии, в чийто увод се сбогува с обществото. През 2013 Мрожек издъхва в Ница.
Театър НАТФИЗ спазва всички противоепидемични мерки, предписани от Министерството на Здравеопазването на Република България. По тази причина на премиерата ще бъдат допускани не повече от 200 зрители (през място и шахматно).
Автор на снимките – Теодора Тодорова.