На 20 май – 21 ч. ще бъде представен “ОПИТ ВЪРХУ СВОБОДАТА” – виртуален спектакъл по текстове и фотографии на проф. Цочо Бояджиев.
В постановката са използвани стихотворения, фрагменти от лекции върху „Философия на фотографията“, както и лични фотографии на проф. Цочо Бояджиев.
Режисьор: Боян Крачолов
Виртуалограф: Ирена Дойчева
Плакат: Божидар Йорданов
Участват: Божидар Йорданов, Владимир Матеев, Галя Костадинова, Иван Николов, Йордан Ръсин, Мартин Димитров, Надя Керанова, Симона Здравкова.
 
Режисьорът Боян Крачолов конкретизира:
Сегашната изолация изисква от нас да възприемаме другия едва ли не като бомба със закъснител. Истински парадоксалното в ситуацията е, че тя настъпва в едно време, което е определяно от мнозина като епоха на „глобализацията“, когато уж свързването с другия трябва да бъде все по-лесно. Аха да паднат границите – и започнаха да се затварят летища, градове, държави… Целият конструкт на този глобален свят беше внезапно взривен.
 
Днешното време настоява за повторното отваряне на едни вечни теми, които като че ли бяха изместени от привидната неотложност на ежедневното. И първата от тези теми за мен е свободата.
За хората в това представление свободата се състои именно в заедността. Всеки в дома си, в собствената си стая, но пък в общата виртуална, в опит да надскочи самотата си, да се свърже с другия, да се провали, а после да опита пак. И пак. И пак. Докато може. Защото, мисля си, свободата не е някакво абстрактно състояние на духа, а действие. Тя трябва да се заслужава, да се отвоюва постоянно. И това крайно действие може да намери отзвук само в добрата, смислена поезия, от която също имаме немалка нужда. Такава за мен е поезията на проф. Цочо Бояджиев. Тя, комбинирана с фрагменти от негови философски лекции, както и с негови фотографии, се превърна в основа на този опит.
 
Един ден, ясно е, изолацията ще бъде премахната. Вирусът или ще изчезне напълно, или ще бъде установен поне някакъв контрол върху разпространението му. Заговори се дори за един „посткоронавирусен“ свят, в който хората ще се наложи да развият нови умения, да станат по-адаптивни… Но, кой знае защо, не мога да се отърся от мисълта, че към подобна изолация сме вървели неволно с досегашния си начин на живеене и мислене, а вирусът е бил само повод – ако не е бил той, е щяло да бъде нещо друго. А може би изолацията ни е нужна, за да се преосмисли точно този начин, да може най-сетне да се улови същинското…
Спектакълът е създаден и се разпространява в дигитална среда. Излъчването му ще бъде свободно за всички потребители. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на програма „Солидарност в културата“ на Столична Община.