Това е един от 12-те големи православни празници.
Какво е евангелското събитие
След възкръсването си Христос се показал на своите ученици няколко пъти. Накрая, като ги събрал, им рекъл: „Не се отдалечавайте от Йерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от мене. Защото Йоан кръщава с вода, а вие не след много дни ще бъдете кръстени с Дух Свети…Ще приемете сила, когато слезе върху ви Дух Свети. И ще бъдете свидетели в Йерусалим и в цяла Юдея и Самария, и дори до най-отдалечените краища на земята… Идете по цял свят и проповядвайте евангелието на всички твари. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва ще бъде осъден. А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името ми ще разгонват бесовете, ще говорят на нови езици, ще хващат змии и ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди. На болни ще възложат ръце и те ще бъдат здрави..“
После Исус извел учениците си на Елионската планина. Когато се озовали на едно тихо място в планината, той вдигнал ръце и ги благословил. Лицето му сияело и излъчвало спокойствие. Небето просветнало необичайно силно.И както ги благославял, той се издигнал пред очите им към небето, където един бял облак го скрил от очите им. И той седнал отдясно на Бога. Когато се успокоили от видяното, съгледали до себе си двама мъже в бели дрехи, които им казали: „Този Исус, който се въздигна пред вас на небето, ще дойде пак по същия начин, както го видяхте да си отива“.
Учениците се завърнали в Йерусалим със сърца, преливащи от радост и останали дълго в храма да възхваляват Бога.
Празничната народна традиция
Денят се празнува за предпазване от гръм и градушка. Строго се спазват редица обредни забрани с предпазен характер. Правят се предсказания. Празникът има връзка с предхристиянския култ към предците. Широко е разпространено схващането, че на Спасовден се прибират душите на мъртвите, разпуснати на Велики четвъртък. Затова се извършват поминални обреди в тяхна чест.
За Спасовден са характерни три обичая: ходене за росен, молитва за дъжд и играене на спасовко хоро.
За росен /диво полско цвете, лековито, с копиевидни листа, с червеникав цвят и приятна миризма/ ходят болнави хора, придружавани от свои близки. Те носят следните неща: нова зелена глинена паница, нова зелена стомна, нов пешкир, хубава нашарена пита, печена кокошка, бъклица с вино, плоска с ракия, дар за русалките – риза, чорапи или кърпа. Отива се вечер и там, сред росена се нощува. Вярва се, че болният ще оздравее, ако сутринта в паницата му намерят паднал цветец от росен. Той сръбва от водата в паницата с пълна надежда за оздравяване. После в продължение на 40 дни пие от тази вода на гладен стомах. Занесените ястия се оставят за овчарите.
В този ден селски стопани излизат в полето с молитви за дъжд, молитва към св. Спас. Защото спасовският дъжд е скъпоценен както герговският. Момите пеят обредни песни, посветени на св. Спас. И песните са молба за дъжд. В една спасовска песен се казва: „Свети Спасе, тебе молим -/ дай ни дъждец и росица;/да се роди жито, просо, да нахраним сиромаси…“ Привечер на този празник насред село се играе спасовско хоро. Без свирки. Всички заедно пеят и играят, играчите са и певци. Игрите и песните са посветени на св. Спас.
Източник: „Празниците на българина“, Никола Намерански, Михайловград,199
Какво е евангелското събитие
След възкръсването си Христос се показал на своите ученици няколко пъти. Накрая, като ги събрал, им рекъл: „Не се отдалечавайте от Йерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от мене. Защото Йоан кръщава с вода, а вие не след много дни ще бъдете кръстени с Дух Свети…Ще приемете сила, когато слезе върху ви Дух Свети. И ще бъдете свидетели в Йерусалим и в цяла Юдея и Самария, и дори до най-отдалечените краища на земята… Идете по цял свят и проповядвайте евангелието на всички твари. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва ще бъде осъден. А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името ми ще разгонват бесовете, ще говорят на нови езици, ще хващат змии и ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди. На болни ще възложат ръце и те ще бъдат здрави..“
После Исус извел учениците си на Елионската планина. Когато се озовали на едно тихо място в планината, той вдигнал ръце и ги благословил. Лицето му сияело и излъчвало спокойствие. Небето просветнало необичайно силно.И както ги благославял, той се издигнал пред очите им към небето, където един бял облак го скрил от очите им. И той седнал отдясно на Бога. Когато се успокоили от видяното, съгледали до себе си двама мъже в бели дрехи, които им казали: „Този Исус, който се въздигна пред вас на небето, ще дойде пак по същия начин, както го видяхте да си отива“.
Учениците се завърнали в Йерусалим със сърца, преливащи от радост и останали дълго в храма да възхваляват Бога.
Празничната народна традиция
Денят се празнува за предпазване от гръм и градушка. Строго се спазват редица обредни забрани с предпазен характер. Правят се предсказания. Празникът има връзка с предхристиянския култ към предците. Широко е разпространено схващането, че на Спасовден се прибират душите на мъртвите, разпуснати на Велики четвъртък. Затова се извършват поминални обреди в тяхна чест.
За Спасовден са характерни три обичая: ходене за росен, молитва за дъжд и играене на спасовко хоро.
За росен /диво полско цвете, лековито, с копиевидни листа, с червеникав цвят и приятна миризма/ ходят болнави хора, придружавани от свои близки. Те носят следните неща: нова зелена глинена паница, нова зелена стомна, нов пешкир, хубава нашарена пита, печена кокошка, бъклица с вино, плоска с ракия, дар за русалките – риза, чорапи или кърпа. Отива се вечер и там, сред росена се нощува. Вярва се, че болният ще оздравее, ако сутринта в паницата му намерят паднал цветец от росен. Той сръбва от водата в паницата с пълна надежда за оздравяване. После в продължение на 40 дни пие от тази вода на гладен стомах. Занесените ястия се оставят за овчарите.
В този ден селски стопани излизат в полето с молитви за дъжд, молитва към св. Спас. Защото спасовският дъжд е скъпоценен както герговският. Момите пеят обредни песни, посветени на св. Спас. И песните са молба за дъжд. В една спасовска песен се казва: „Свети Спасе, тебе молим -/ дай ни дъждец и росица;/да се роди жито, просо, да нахраним сиромаси…“ Привечер на този празник насред село се играе спасовско хоро. Без свирки. Всички заедно пеят и играят, играчите са и певци. Игрите и песните са посветени на св. Спас.
Източник: „Празниците на българина“, Никола Намерански, Михайловград,199