Без значение каква е възрастта ни, какъв е характерът ни и какви са възгледите ни, ние хората винаги се опитваме да бъдем полезни – ако не на друг, то поне на себе си. Опитваме се да се усъвършенстваме като личности и да вървим напред. Създаваме семейства, трайни връзки и стабилни кариери.Забързаното ни ежедневие ни принуждава да се борим за собственото си благо и често забравяме за онзи човешки дълг просто да бъдем хора.
Доброволчеството е тема, която не се засяга достатъчно често. На пръв поглед не е особено примамливо да работиш, без да получаваш някакви материални облаги от това. Но всъщност доброволчеството е по-скоро подкрепа, а не работа, и то носи неподозирани за нас облаги.

Защо да стана доброволец?

  • Ще създадеш нови контакти.
  • Ще почувстваш лична удовлетвореност.
  • Ще бъдеш близо до хората и техните каузи и ще се почувстваш полезен.
  • Ще научиш нови неща
  • Ще обогатиш CV-то си.
  • В очите на някого ти ще бъдеш супергерой!
 
Лично аз не вярвам, че доброволчеството е професия – по-скоро е призвание. То е въпрос на интуиция и чест. Тук става дума за това да даваш, без да получаваш. Да даваш, защото имаш, защото можеш да бъдеш нужен и полезен.
Пари и вещи може да имаме много, но онова, което печелим, когато помагаме, не може да се купи с пари. никой детски поглед, нито близването е малко кученце, нито сълзите в очите на възрастен човек не могат да се платят с пари.
Това не е клише. Това е проява на човешкото във всеки от нас.
Опитайте. Ще спечелите и вие.