Григорий Богослов- Назиазин – велик отец и учител на Църквата, е роден около 330 г. в Кпадония, с. Арианз, недалеч от гр. Назианз. Бил е чувствителен, склонен към уединение. Григорий  е най-великият майстор на християнското слово. Благодарение на това бил наречен Богослов, тоест „с божието слово на уста (Богословът на св. Троица). Бил в Александрия, после в Атина. Станал свещеник, а след това и епископ. През 380 г. при император Теодосий I бил утвърден за цариградски архиепископ. Скоро се отказал от този пост, а после и от катедрата в Назианз и се оттеглил в наследственото си имение. Починал към 390 г. Оставил всичко, което имал, на Назианската църква за помощ на бедните. Особено се прочул той с знаменитите си пет слова срещу арианите. „В тези слова имало много логика и яркост, хармония и сила, величие и възвишеност, живот и поетическа красота.“ Смята се, че св. Григорий Богослов е първият християнски поет. Определят стихотворенията му като „въздишки на една дълбока душа“.
 
Имен ден празнуват: Григорий (от гр. Григориос „бдящ“), Горо и др.