Дубравка Угрешич е родена през 1949 г. в Кутина, Хърватия, в семейство на хърватин и българка. По време на етническите конфликти в бивша Югославия в началото на 90-те избира доброволното изгнаничество и интелектуална свобода и емигрира в Холандия. Завидно е умението й остро, проницателно и иронично да подлага на „дисекция“ социалния свят и човешкия манталитет. С помощта на искрящи асоциации и хрумвания тя разнищва проблемите на идентичността и имиграцията, както и нездравото, често снизходително отношение към жените писателки. Преведени на повече от 20 езика, произведенията й са удостоени с престижни отличия, сред които наградата на Берлинската академия по изкуствата „Хайнрих Ман“, Международната литературна награда „Нойщадт”, наричана още „Американската Нобелова награда за литература”, и номинация за Международната награда „Ман Букър“.
 
На 23 октомври  Дубравка Угрешич  беше удостоена с почетното звание „Доктор хонорис кауза” на Софийския университет.
Писателката се срещна и със  свои почитатели  в Камерна зала на Младежкия театър по повод българския превод на нейния роман „Лисица”.
Модератор на събитието бe Светлозар Желев. На събитието присъстваха  преводачките Жела Георгиева и Русанка Ляпова , изявени български литератори и много читатели от различни поколения.
 
„Обявена за най-добра книга на 2018 г. от „Пъблишърс Уийкли“, „Къркъс Ривюс“ и „Ню Стейтсман“, „Лисица“ (превод: Русанка Ляпова) пленява читателя с бликащата оригиналност и ерудиция на авторката и виртуозното преплитане на реално и въображаемо. От минните полета на Балканите, през Централна и Западна Европа, Русия и Япония, та чак до Гранд Каньон, от потънали в забвение имена на руския авангард, през Булгаков и Набоков, та чак до българска народна песен, книгата наслагва пластове география, история, литература, традиции и култура. Угрешич разсъждава за „това, как се създават разказите“ и как животът пише романи, за личностното съществуване като низ от бележки под линия. Фантазия и действителност преливат едно в друго, вплитат се автобиографични мотиви, елементи на есе, критическа статия, публицистична проза. И току отнейде надникне рижа лисица – като символ или метафора, митично същество, „тотем на писателите“.“