Станислав Памукчиев е роден 1953 г. в София. Завършва Национална художествена академия със специалност “Стенопис” при проф. Димо Заимов. Работи в областта на живописта, рисунката, обекта и инсталацията, сценографията. Автор на самостоятелни изложби по цял свят (в България, Австрия, Германия, Холандия, Унгария, Румъния, Сърбия, Македония, САЩ, Франция…). Негови творби са част от големи колекции („Петер Лудвиг” в Германия , “Арт Диалог” в Париж) и музеи по света. Станислав Памукчиев e професор в НХА, София. От 10.09. до 21.09. 2019 галерия „Арте“ представя изложба с негови рисунки.
Самият автор споделя:
В моята практика рисунката е работно поле на първия творчески импулс, на първата следа, визуално обозначение на идея, композиционно и формално решение – място на проучване, на риск и свобода. Рисунките обикновено предхождат големите проекти, като често се развиват в дълги серии, със своя идеопластична автономност и самодостатъчност – повод да бъдат показани самостоятелно.
Серията нови рисунки /2019г./, търси отговор на емоционално – психични и духовни съдържания, които трайно вълнуват и будят съзнанието ми и провокират артистична реакция.
Теми като: дуалистичната природа на човека, екзистенциалната самота, болката, страстта, греха, обречеността, копнежа, изкуплението, жертвополагането, вярата, любовта, надеждата, спасението, търсят видими очертания в десетките рисунки.
Актът на рисуване има стойността на саморазкриване, на интимно сближаване на Аз-а, с неговата непрогледна тайна. Има стойността на усилието да погледнеш в себе си, в собствената бездна, и да откриеш в ъглите на своята психичност силуетите на архетипните и атавистични енергии, които дълбинно моделират живота.
Рисувам, за да разбера кой съм, какъв съм. Рисувам въобразените места и ситуации, където Аз-ът среща, познава, и явява нещо от себе си. Спонтанността, интимността и изповедната откритост на тези, на пръв поглед непретенциозни рисунки, е тяхната сила и изненада.