Настоящата експозиция на носителя на Националната награда за живопис „Владимир Димитров-Майстора“ 2019 има ретроспективен характер. Тя включва акварели от 1985 до наши дни, както и няколко маслени платна, които композиционно и тематично са подбрани, за да обединят цялостната визия. През годините Захари Каменов е представял графика, живопис, керамика и твърде рядко акварели. Това определя по-различното и любопитно представяне на художника в сегашната изложба.
 
„Не зная кое е първо при Захари Каменов” – споделя Ружа Маринска. „Дали артистичният импулс, изчертаващ някаква форма– разсъждава тя, предшества идеята за праисторическите следи върху пещерните повърхности или обратното – интересът към първите човешки знаци, влечението те да се разгадаят, води ръката му в изписването на тези форми – стичащи се линии, издрасквания, полуизтрити образи. Дали именно този интерес не го мотивира във формулирането на идеята за архипластовете на човешкото съзнание. Без да мога да дам дефинитивен отговор, намирам в образната сюита на художника мост, загадъчно прехвърлен през хилядолетията. Не навлиза ли днешният XXI век в някаква нова фаза на визуално мислене, която има своите кореспонденции със завещаното ни от далечните прадеди?Диапазонът на чувствителност, диапазонът на визуални реакции е впечатляващ. От образи, събуждащи музикални асоциации до фокусирани знакови енигми. Като свободен артист Захари Каменов не робува на историческа фактология, а волно борави с впечатлилите го форми.“