На този ден Бог изпратил архангел Гавриил в Назарет при Дева Мария, омъжена за дърводелеца Йосиф. Ангелът ѝ казал: Радвай се ,благодатна! Господ е с тебе. Благословена си ти между жените“. Тя се смутила от думите му, но той я успокоил: „Не бой се, Марийо, понеже ти намери благодат у Бога. И ето ти ще заченеш в утробата си, ще родиш син и ще го наречеш с името Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече син на Всевишния. И ще му даде Господ Бог престола на отца му Давида. И ще царува над дома Яковов довеки, и царството му не ще има край“. После ѝ обяснил: … и Светото, което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий“. ( Лука, гл. 1).
 
В народния календар този ден е известен като Благовец или “половин Великден”.
Според народната традиция на тоя ден долитат от топлите страни кукувиците и лястовиците. Те съобщават „благата вест“, че лятото наближава. Змиите и гущерите излизат от леговищата си и плъзват по полето. Затова вечерта срещу празника се измиват стаите, оборите, дворовете. Празникът се посреща на чисто. Нарича се „Бягайте змии и гущери,/ че идат щъркелите“. На този ден се става рано, за да е богата годината. Преди да седнат на софрата, домакинята отчупва голямо парче от питата и го оставя пред прага за домашния дух – покровителя на къщата. Жените не докосват игли, куки или конци.
 
Вярва се, че на този ден всеки трябва да е сит и да има пари в джоба, защото закука ли го кукувицата гладен и безпаричен – през цялата година такъв ще си остане. Също така, ако времето на този ден е хубаво, година ще е плодородна. „Пече ли слънце, дудовете (черниците) ще имат богата шума, бубиците ще бъдат здрави и много свила ще се извади“ На Благовец всеки се стреми до опита от всичко, каквото има за ядене, защото „каквото днес хапнеш, ще ти бъде благо през цялата година“. Каквото в този ден се направи, ще се прави с удоволствие през цялата година.
 
Имен ден имат: Блага, Благо, Благой, Благовест, Благомир и др.