Св. Георги е роден в Кападокия. На 20 години станал военен трибун, а скоро след това и член на държавния съвет. Бил наследник на голяма богатство, но всичко раздал на сиромасите. На Накомидийския събор упрекнал императора за гоненията срещу християните. Диоклециан наредил да го затворят и да го измъчват. Благодарение на Бога Георги оживявал след изтезанията. Накрая мъченикът бил умъртвен, неговата вяра победила и хората масово приемали християнството.
Изографисват Св. Георги (предводител на християните) на бял кон с копие. Легендата разказва, че недалеч от Бейрут, където бил погребан се появил огромен змей, който опустошавал местността. За да го омилостивят хората давали поред едно от децата си. Когато дошъл ред на царската дъщеря се появил св. Георги на бял кон с копие. Той промушил змея. Заради своята храброст св. Георги бил наречен Победоносец. Станал покровител на войниците. Затова на Гергьовден се правят военни паради. Това е и Ден на храбростта.
На 6 май, според народната традиция, добитъкът за първи път се изкарва на паша и се доят овцете;, яде се агнешко месо; главяват се ратаите, пастирите…Вечерта срещу празника на вратите на кошарите, хамбарите, плевните се пали свещ с китка от коприва и глогови клонки. За да бъдат всички ранобудни през годината през нощта под възглавницата се поставят глогови вейки, а в “потайно” време се налива „мълчаната“ вода, която се пие за лек. Сутринта се събира роса, с която се мият очите за здраве. Някои се къпят за здраве в росата. Преди изгрев се берат цветя, билки, сред които гергевка (за венци и китки) и мащерка (за водата, с която се меси тестото). Сградите се окичват със зеленина, а на овцете се слагат венци с благословии да ги пази св. Георги. Най-възрастната жена поръсва с „мълчана“ вода жени, деца, къщата, кошарите.
На този празник обичаят повелява да се заколи и опече гергьовското агне. Връзват се и гергьовски люлки, организират се шествия с икони и църковни песни. Отправят се молитви към св. Георги – той да пази нивите от градушка и суша. От Гергьовден започва масовата земеделска работа. За този ден народът казва: „Гергьовски дъжд цена няма“. Битуват приказка и песен как св. Георги обикаля полето, за да види добре ли са посевите и ливадите. Той убива триглавата ламя – сушата, след което потичат три реки: „първа река – златно жито, втора река – руйно вино, трета река – мед и масло; първа река – по орачи, втора река – по копачи, трета река – по пчелари и овчари“.
Гергьовден в народната представа е ден на равенството – трапезата и за бедни, и за богати е еднаква – на всяка има печено агне. Корените на празника могат да се открият още в древни езически времена. Той се оформя постепенно като празник на земеделието и скотовъдството. Смята се, че най-активната земеделско-скотовъдна дейност се извършва между Гергьовден и Димитровден (май-октомври).
Още с създаването на българската армия започва де се чества Денят на храбростта. Празнува се на 6 май. Официално е утвърден на 9 януари 1880 г. от княз Александър I Батенберг. По-рано, на 1 януари е учреден и военният орден “За храброст” – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. През 1946 г. се прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за „Ден на пастира“. Честването на Деня на храбростта и Българската армия е възстановено на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.
Статията е базирана на книгата “Празниците на българина” от Николай Намерански, Михайловград, 1993.
Изографисват Св. Георги (предводител на християните) на бял кон с копие. Легендата разказва, че недалеч от Бейрут, където бил погребан се появил огромен змей, който опустошавал местността. За да го омилостивят хората давали поред едно от децата си. Когато дошъл ред на царската дъщеря се появил св. Георги на бял кон с копие. Той промушил змея. Заради своята храброст св. Георги бил наречен Победоносец. Станал покровител на войниците. Затова на Гергьовден се правят военни паради. Това е и Ден на храбростта.
На 6 май, според народната традиция, добитъкът за първи път се изкарва на паша и се доят овцете;, яде се агнешко месо; главяват се ратаите, пастирите…Вечерта срещу празника на вратите на кошарите, хамбарите, плевните се пали свещ с китка от коприва и глогови клонки. За да бъдат всички ранобудни през годината през нощта под възглавницата се поставят глогови вейки, а в “потайно” време се налива „мълчаната“ вода, която се пие за лек. Сутринта се събира роса, с която се мият очите за здраве. Някои се къпят за здраве в росата. Преди изгрев се берат цветя, билки, сред които гергевка (за венци и китки) и мащерка (за водата, с която се меси тестото). Сградите се окичват със зеленина, а на овцете се слагат венци с благословии да ги пази св. Георги. Най-възрастната жена поръсва с „мълчана“ вода жени, деца, къщата, кошарите.
На този празник обичаят повелява да се заколи и опече гергьовското агне. Връзват се и гергьовски люлки, организират се шествия с икони и църковни песни. Отправят се молитви към св. Георги – той да пази нивите от градушка и суша. От Гергьовден започва масовата земеделска работа. За този ден народът казва: „Гергьовски дъжд цена няма“. Битуват приказка и песен как св. Георги обикаля полето, за да види добре ли са посевите и ливадите. Той убива триглавата ламя – сушата, след което потичат три реки: „първа река – златно жито, втора река – руйно вино, трета река – мед и масло; първа река – по орачи, втора река – по копачи, трета река – по пчелари и овчари“.
Гергьовден в народната представа е ден на равенството – трапезата и за бедни, и за богати е еднаква – на всяка има печено агне. Корените на празника могат да се открият още в древни езически времена. Той се оформя постепенно като празник на земеделието и скотовъдството. Смята се, че най-активната земеделско-скотовъдна дейност се извършва между Гергьовден и Димитровден (май-октомври).
Още с създаването на българската армия започва де се чества Денят на храбростта. Празнува се на 6 май. Официално е утвърден на 9 януари 1880 г. от княз Александър I Батенберг. По-рано, на 1 януари е учреден и военният орден “За храброст” – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. През 1946 г. се прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за „Ден на пастира“. Честването на Деня на храбростта и Българската армия е възстановено на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.
Статията е базирана на книгата “Празниците на българина” от Николай Намерански, Михайловград, 1993.