Коя е преп. Домника
По време на император Теодосий Велики /379-395/ и на патриарх Нектарий /381-397/ в Цариград пристигнала от Картаген благородната девица Домника заедно с приятелката си Мавра и три прислужнички. Петте девойки били езичници и силно желаели да се покръстят. Патриархът ги покръстил и ги посветил за дякониси, а императорът им дал земя край брега на морето. Там Домника и Мавра построили два манастира, които станали школа за млади християни. Преп. Домника се предала на аскетични подвизи, като изнурявала тялото си със строг пост и усилен труд и достигнала до високо духовно съвършенство, осенено от бога с дар за прозорливост и чудотворство. Тя лекувала болни, предсказвала бъдещето, имала власт над природните стихии. Доживяла до дълбока старост, знаейки предварително деня на своята смърт.
Каква е народната традиция
В този ден нашият народ отдава чест на бабата/акушерката8 и извършва обреди срещу болестта бабици /стомашна болест…,…колики/. Пред деня бабата минава по къщите, за да къпе бебетата, на които е бабувала. На по-големите само умива лицата. Къпаните деца намазват с мед и масло и ги благославят: „Да си бяло и червено! Да бръмчиш като пчеличка! Да сладко като медеца!…Като обиколи къщите, бабата се прибира у дома си, за да посрещне родилките. Те идват, поливат ѝ да си умие ръцете, поднасят ѝ прясна пита, баница, кокошка, бъклица и кърпа с пари. Трапезата е отрупана с всичко. Ядат, пият, веселят се. Някои вземат бабата на колесарка, закарват я край реката и я поливат с малко вода.
Именници са Домника /от лат. домника „неделя“/, Домня, Домница.