Народната празнична традиция за 6 януари (Св. Богоявление. Йордановден)
 
Името си Богоявление празникът е получил поради явяването на Дух Свети по време на кръщението на Исус. Християните всякога са отбелязвали празника на кръщението много тържествено. Главният обред в празничния ден е освещаването на вода. Освещават я в църквата и на реката. Към реката обикновено тръгва цялото шествие с кръстове, в което участват свещеници, месната управа и вярващите. Както е известно, светената вода не се вмирисва и минава за лековита, което се дължи между другото и на взаимодействието на сребърния кръст и на босилека. Подготовката за празника започва още предния ден, когато свещеникът обикаля енорията си, придружен от своите помощници, и ръси домовете и хората със светена вода. Затова на някои места Водици казват на предния ден – 5 януари. Именно срещу Богоявление се прави Третата кадена вечер. Обредният хляб е смесен – пшеничено-царевичен или пшеничено-просен. На трапезата има джуркан боб, сарми или варено зеле, орехи и вино. Ястията са постни. Посред нощ хората излизат да гледат как се отваря небето, защото тогава кой каквото пожелае Бог му го дава. Сутринта на Богоявление земеделските стопани отиват на реката, за да измият ралника, използван през трите кадени вечери /Бъдни вечер, Новогодишната вечер и Богоявленската вечер/. Измиват се също така и иконите – за плодородие. Именници са Йордан, Богдан, Богдана, Богой, Богомил, Водьо, Водица.
 
На Ивановден / 7 януари – Свети Йоан Кръстител/ още в зори християните донасят прясна вода, пълнят каци и в тях потапят децата за здраве. Върху възрастните сипват вода с котлите. На някои места къпят младоженците и Ивановците, които черпят, а който не иска да го къпят се откупва с пари.  Имен ден празнуват: Йоан, Йоана, Иван, Ивана, Ивайло, Иво, Жак, Жана, Жанета, Йовко, Йовчо, Йохан, Йонка, Янко, Янчо, Янка, Енчо, Еница, Еньо и др.