Много често хората смятат, че личността им се върти в омагьосан кръг. От друга страна на пръв поглед решени проблеми, се появяват отново и отново в живота им. В книгата си „Петте рани, които пречат да бъдеш какъвто си“ Лиз Бурбо, Enthusiast –запазена марка на „Алто комюникейшънс енд пъблишинг“, ООД, 2020, извежда тезата, че приемането на нашата опитност не означава, че тя ни харесва и сме съгласни с нея. Писателката твърди, че всеки има право да експериментира и да се учи чрез своите преживявания. Тоест да разпознаваме кое е добро за нас и кое не. Нужно е да осъзнаваме резултатите от преживяното, защото всичко, което избираме или не, което правим или не, казваме или не, дори което мислим и чувстваме, има свои последствия. Според нея не схващаме от първия път заради могъщото си его, което подхранва убежденията ни. А е „толкова важно да се научим да познаваме себе си и да се приемаме във възможно най-голяма степен.Това е гаранция, че ще преживяваме все по-малко ситуации, в които ще страдаме“.
За Бурбо всички физически, емоционални, психически проблеми произхождат от петте рани на душата: отхвърлянето, изоставянето, унижението, предателството и несправедливостта. На тях съответстват пет на брой рани, преживявани от човека. „Поставянето на маски е следствие от желанието да се скрием от самите себе си или от другите това, което все още не сме успели да разрешим. Ето и корелацията рани -маски: отхвърляне – бягащ; изоставяне – зависим;унижение – мазохист;предателство – контролиращ; несправедливост – скован.
„ Когато твоята рана от ОТХВЪРЛЯНЕ е активна , ти слагаш маската на бягащия. Тя те кара да искаш да избягаш от ситуация или човек, с когото смяташ, че ще преживееш отхвърляне, от страх да не се паникьосаш и да не се почувстваш безпомощен. Тази маска може също така да те убеди да станеш възможно най-невидим, като се затвориш в себе си, като не казваш или не правиш нищо, което би могло да доведе до отхвърляне от страна на другия. Тази маска те кара да повярваш, че ти не си достатъчно важен, за да заемеш своето място, че нямаш правото да съществуваш наравно с другия.
Когато се пробуди твоята рана от ИЗОСТАВАНЕ, ти носиш маската на зависим. Тя те кара да се превръщаш в малко дете, което търси внимание, което плаче, хленчи или страда от това, което се случва, тъй като не вярва, че може да се справи само. Тази маска те кара да правиш всевъзможни неща, за да не те изоставят или за да получиш внимание. Може дори да те убеди да стигнеш дотам, че да се разболееш или да се изкараш жертва само и само да получиш търсената опора и подкрепа.
Когато се събуди раната от УНИЖЕНИЕ, ти слагаш маската на мазохист. Тя те кара да забравяш потребностите си, за да мислиш само за другите. Превръщаш се в добър, щедър, винаги готов да услужиш човек, който не зачита собствените си граници. Правиш така, че да поемаш на свой гръб отговорностите и ангажиментите на хората, на които им е трудно да се справят сами, и то дори преди да са те помолили за това. Правиш всичко, за да си полезен, само и само да не се чувстваш унизен и принизен. Постъпваш така, за да не се чувстваш свободен, което е важно, което е важно за теб. Всеки път, когато твоите действия или постъпки са мотивирани от страха да не изпиташ срам от собствените си постъпки или да не се почувстваш унизен, това е знак, че носиш маската си на мазохист.
Когато преживяваш рана от ПРЕДАТЕЛСТВО, ти носиш маската на контролиращ, която те прави недоверчив, скептичен, винаги нащрек, властен и нетолерантен, с големи очаквания. Преди всичко, за да покажеш че си силен човек и че не се оставяш да те подведат или излъжат, особено, когато носиш отговорност за другите. Тази маска те кара да правиш всевъзможни неща, за да не изгубиш репутацията си – дори да излъжеш. Забравяш потребностите си и правиш това, което трябва, за да си мислят другите, че си стабилен човек, на когото може да се има доверие. Тази маска те кара да си даваш вид на човек, който е уверен в себе си, дори вътрешно да поставяш под въпрос своите решения и действия.
Когато раната от НЕСПРАВЕДВИВОСТ е отворена, ти слагаш маската на скования, която те превръща в студен и рязък човек. По подобие на поведението ти твоето тяло също става сковано. Тази маска те кара да бъдеш перфекционист и да изпитваш гняв, нетърпение, критика и нетолерантност към себе си. Взискателен си и не уважаваш собствените си граници. Всеки път, когато се контролираш, сдържаш се или си суров със себе си, това е знак, че слагаш маската на скован.
Ние слагаме маска не само всеки път когато изпитваме страх да не ни заболи, защото някой е засегнал раните ни, но и когато изпитваме страх, че ние самите можем да отворим рана у другите. Следователно постъпваме така, че да се чувстваме обичани или от страх да не изгубим любовта на другите.Възприемаме поведение, което не съответства на истинската ни същност. Превръщаме се в някой друг. Тъй като поведението, продиктувано от маската, изисква полагане на усилия, ние имаме очаквания и към другите.
Източникът на нашето благополучие трябва да бъде това, което сме и което правим, а не комплиментите, благодарността, признателността или подкрепата, които получаваме от другите.“ – откъс от „Петте рани, които пречат да бъдеш какъвто си“ Лиз Бурбо
Защото „ Да обичаш и да приемаш вдадена рана означава да я познаваш, да знаеш, че си дошъл на тази Земя, за да се справиш с тази рана, и да приемеш, че егото ти е искало да те защити, създавайки маска.“ А „приемането поставя началото на излекуването“.
За Бурбо всички физически, емоционални, психически проблеми произхождат от петте рани на душата: отхвърлянето, изоставянето, унижението, предателството и несправедливостта. На тях съответстват пет на брой рани, преживявани от човека. „Поставянето на маски е следствие от желанието да се скрием от самите себе си или от другите това, което все още не сме успели да разрешим. Ето и корелацията рани -маски: отхвърляне – бягащ; изоставяне – зависим;унижение – мазохист;предателство – контролиращ; несправедливост – скован.
„ Когато твоята рана от ОТХВЪРЛЯНЕ е активна , ти слагаш маската на бягащия. Тя те кара да искаш да избягаш от ситуация или човек, с когото смяташ, че ще преживееш отхвърляне, от страх да не се паникьосаш и да не се почувстваш безпомощен. Тази маска може също така да те убеди да станеш възможно най-невидим, като се затвориш в себе си, като не казваш или не правиш нищо, което би могло да доведе до отхвърляне от страна на другия. Тази маска те кара да повярваш, че ти не си достатъчно важен, за да заемеш своето място, че нямаш правото да съществуваш наравно с другия.
Когато се пробуди твоята рана от ИЗОСТАВАНЕ, ти носиш маската на зависим. Тя те кара да се превръщаш в малко дете, което търси внимание, което плаче, хленчи или страда от това, което се случва, тъй като не вярва, че може да се справи само. Тази маска те кара да правиш всевъзможни неща, за да не те изоставят или за да получиш внимание. Може дори да те убеди да стигнеш дотам, че да се разболееш или да се изкараш жертва само и само да получиш търсената опора и подкрепа.
Когато се събуди раната от УНИЖЕНИЕ, ти слагаш маската на мазохист. Тя те кара да забравяш потребностите си, за да мислиш само за другите. Превръщаш се в добър, щедър, винаги готов да услужиш човек, който не зачита собствените си граници. Правиш така, че да поемаш на свой гръб отговорностите и ангажиментите на хората, на които им е трудно да се справят сами, и то дори преди да са те помолили за това. Правиш всичко, за да си полезен, само и само да не се чувстваш унизен и принизен. Постъпваш така, за да не се чувстваш свободен, което е важно, което е важно за теб. Всеки път, когато твоите действия или постъпки са мотивирани от страха да не изпиташ срам от собствените си постъпки или да не се почувстваш унизен, това е знак, че носиш маската си на мазохист.
Когато преживяваш рана от ПРЕДАТЕЛСТВО, ти носиш маската на контролиращ, която те прави недоверчив, скептичен, винаги нащрек, властен и нетолерантен, с големи очаквания. Преди всичко, за да покажеш че си силен човек и че не се оставяш да те подведат или излъжат, особено, когато носиш отговорност за другите. Тази маска те кара да правиш всевъзможни неща, за да не изгубиш репутацията си – дори да излъжеш. Забравяш потребностите си и правиш това, което трябва, за да си мислят другите, че си стабилен човек, на когото може да се има доверие. Тази маска те кара да си даваш вид на човек, който е уверен в себе си, дори вътрешно да поставяш под въпрос своите решения и действия.
Когато раната от НЕСПРАВЕДВИВОСТ е отворена, ти слагаш маската на скования, която те превръща в студен и рязък човек. По подобие на поведението ти твоето тяло също става сковано. Тази маска те кара да бъдеш перфекционист и да изпитваш гняв, нетърпение, критика и нетолерантност към себе си. Взискателен си и не уважаваш собствените си граници. Всеки път, когато се контролираш, сдържаш се или си суров със себе си, това е знак, че слагаш маската на скован.
Ние слагаме маска не само всеки път когато изпитваме страх да не ни заболи, защото някой е засегнал раните ни, но и когато изпитваме страх, че ние самите можем да отворим рана у другите. Следователно постъпваме така, че да се чувстваме обичани или от страх да не изгубим любовта на другите.Възприемаме поведение, което не съответства на истинската ни същност. Превръщаме се в някой друг. Тъй като поведението, продиктувано от маската, изисква полагане на усилия, ние имаме очаквания и към другите.
Източникът на нашето благополучие трябва да бъде това, което сме и което правим, а не комплиментите, благодарността, признателността или подкрепата, които получаваме от другите.“ – откъс от „Петте рани, които пречат да бъдеш какъвто си“ Лиз Бурбо
Защото „ Да обичаш и да приемаш вдадена рана означава да я познаваш, да знаеш, че си дошъл на тази Земя, за да се справиш с тази рана, и да приемеш, че егото ти е искало да те защити, създавайки маска.“ А „приемането поставя началото на излекуването“.