Ароматната кайсия е от предпочитаните плодове през лятото. Тя освежава и е много полезна. През зимата дава бодрост и жизненост. Кайсията е позната още от древността. За нейния произход има няколко теории: родината ѝ е Китай, според други – Индия, а според трети – Армения (фактът e, че гърците наричат кайсията „арменска ябълка“, а научното ѝ наименование Prunus armeniaca пък буквално означава „арменска слива“).   До Европа стига през I век, като първоначално расте в манастирски и княжески градини. Едва през X в. от Апенинския полуостров се разпространява в Германия и Франция, а по-късно – и в Америка, Африка и Австралия. Датирани от 6000 години преди Христа, кайсиеви изкопи са били открити при археологични разкопки в древния арменски град Шенчовит, близо до Йереван. Първото писмено споменаване на кайсията било преди 4 000 години в писмо на китайски жител. Сред кайсиеви дървета Конфуций преподавал на своите ученици. Кайсиев олтар е използван и до днес китайски писмен знак, означаващ „кръг на образованието”. За персите този плод бил “яйце на слънцето”, за древните гърци нектарът от него бил като “божествен еликсир”. Днес едни от най-вкусните кайсии се отглеждат в Средиземноморието и Централна Азия, в страни като Турция, Испания, Италия и Гърция, които предлагат благоприятен климат.
 
В България се превръща в овощна култура след Освобождението. Проникнала е вероятно от Гърция. Съобразно спецификата на нейното отглеждане насажденията се съсредоточават в места, близки до водни басейни, където разликите в температурните амплитуди в края на зимата и началото на пролетта не са резки и са по-постоянни. Насажденията са концентрирани по поречието на р. Дунав и по Черноморското крайбрежие. Открояващ се е Силистренският район, но кайсиеви насаждения се оглеждат в цялата страна. Най-популярни са сортовете Силистренска (компотна), Кишиневска ранна, Унгарска, Роксана и други. У нас тя е на пето място по добив след ябълката, сливата, прасковата и черешата, поради по- краткия срок на зреене в сравнение с повечето от другите овощни видове. По-широко разпространените в България сортове кайсии зреят откъм края на юни до началото на август, а повечето – през втората половина на юли.
 
Засаждането на кайсиевите градини или единичните овощни дръвчета става на леко наклонени терени със северно, североизточно изложение и добре дренирани почви.
Разстоянието между дърветата трябва да бъде около 4 – 5 м., 5 – 6 м. Кайсията е дърво, което ражда след третата си година, а за това колко плод ще роди зависи как  е извършена резитбата и дали почвата е подхранена с подходящите торове.   Това дърво е топлолюбиво, с мощни корени, достига до височина над 8 метра, живее 40 – 60 години.  Цветът на зрялата кайсия е от бледожълт до оранжев, някои сортове са мъхести.  Плодообразуването започва след оплождането и формирането на завръзите и приключва с беритбата.
Специалистите съветват: срокът за беритбата да е в зависимост от направлението за реализация на продукцията – предназначените за прясна консумация и особено тези, които ще се транспортират на по-далечни разстояния, да се берат от 3 до 5 дни преди пълната зрялост, както и тези, които ще се използват за преработка, само предназначените за мармалад, нектар, сок и за ракия кайсии трябва да се берат напълно узрели.
 
Кайсията има великолепни ароматни, вкусови качества. Веществата в този безценен дар от природата го правят и много полезен за човешкото здраве. Ето няколко примера:
 
Естествени горски и много стари кайсиеви дръвчета има в североизточен Китай и Кавказ. Вярва се, че древната нация на Таджиките са тези, които първи са култивирали това дърво. Кайсията била техният единствен източник на захари. През вековете те създали сортове като Амери и Ходжени, които изсушени съдържали до 85% захар. Добре известен факт е, че нацията Хунзите, обитаващи високопланинските части на Северен Пакистан, не далеч от мястото, където произхожда кайсията, са най-здравите и най-дълго живеещи хора на света. Според изследователите и медиците, които изучавали живота на Хунзите в тяхната естествена среда през петдесетте и шестдесетте години на XX век, 100% от тях имали перфектно зрение, а ракът, инфарктът, високото кръвно налягане и високият холестерол, дори апандиситът и подаграта били непознати състояния за тях. Това се дължи на факта, че тези жители целогодишно консумират изсушени плодове, най-вече кайсии в големи количества. Основен източник на мазнини били кайсиевите ядки, а не животинските.
Кайсиите съдържат витамин С, рутин (витамин Р ), витамин В 3, В 13, калий, магнезий, желязо, пектин, мед кобалт и други.
– 100 грама кайсии могат да осигурят необходимата ни дневна доза витамин А. Той засилва имунната ни система и е полезен за очите, кожата, косата, венците и жлезите. Това ги прави полезни в борбата с анемията, както и незаменима храна за бебетата.
Химичният елемент бор, който се съдържа в кайсиите, напоследък се идентифицира като един от основните фактори за превенция на остеопорозата.
Консумацията на кайсии е полезна при проблеми със сърцето и кръвното. За тези, които страдат от аритмия, се препоръчва пюре от 5 пресни кайсии, смесено с 1 ч . ч. айран. Тази доза трябва да се изпие в рамките на един ден.
Американското дружество за борба с рака изтъква, че заради високото си съдържание на каротин, кайсиите намаляват опасността от рак на ларингса, хранопровода и белите дробове.
– Смята се, че лечебен ефект против простудни заболявания имат ядките на кайсиите.
Кайсиевият сок нормализира киселинността на стомаха и действа благоприятно при колити и други стомашни проблеми.
– Клинично доказано, че пресните и сушени плодове, както и нектарините, са много добра алтернатива на химичните диуретични средства.
Кайсиите също се използват и като средство за укрепване на имунитета при бременни жени, деца и възрастни хора за подсилване на организма. За целта е достатъчно да се консумират по 100-150 г сушени плодове на ден.
– Съчетанието на магнезий и фосфор в кайсиите благоприятства умствената работа.
– Диетичен режим, с разтоварващи дни само на кайсии, подобрява обмяната на веществата чрез витамините и минералите, очиства от токсични субстанции и подържа стройната фигура.
 
Същевременно специалистите по хранене предупреждават, че страдащите от чернодробни проблеми, диабетиците и тези с проблеми на щитовидната железа трябва да внимават с консумацията на кайсии. Тъй като растението има високо съдържание на захар, то може да е противопоказно при консумация в големи количества. Трябва да се внимава и при използването на суровите кайсиеви ядки – те съдържат токсично вещество и затова на един прием не трябва да се консумират повече от 20 г ядки.
 
Ето и някои любопитни подробности за/с кайсиите:.
Кайсиите са широко използвани в козметиката и кулинарията. Приготвеното от тях масло подхранва, омекотява и тонизира кожата. Освен на кожата, то придава кадифена мекота и на косата, като предотвратява накъсването на връхчета и косопад.
 
В България има празник на кайсията, който се провежда в Тутракан. Излагат се различни сортове, провежда се конкурс за най-добър плод, най-добра кайсиева ракия, най- вкусен кайсиев сладкиш и сладко от кайсии.
 
–  Министърът на външните работи и канцлер на Австрийската империя превърнал кулинарното изкуство в политически инструмент. За да впечатли гостите си, княз Метерних поръчал уникален сладкиш. Така в далечната 1836 г. за първи път прочулата се по-късно торта била представена от придворния сладкар Франц Захер. Оригиналното  в нея  бил нанесеният сочен кайсиев мармалад под шоколадовата ѝ глазура.
– Можем да направим мармалад от кайсии. Избират се плодовете и се смилат. На 10 кг кайсии се слагат 3 кг захар. Сместа се вари до момента, когато при дърпане с дървена лопатка в средата на мармалада се образува пътека, която не се затваря, или когато с лъжица се пусне част от него и не се точи, а пада на топка. По време на варенето мармаладът се бърка непрекъснато с дървена лопатка. Горещият продукт се слага в съдове, а после се внимава, когато се сипва в стъклени, предварително затоплени буркани. Върху изстиналият мармалад, след като се е получила коричка, се слага перманентна хартия.
 
– Можем да направим и Мус от кайсиев нектар и грис (за най-малките) по рецепта на д-р Светлана Мипхайлова. Продуктите са : 800 г кайсиев нектар, 40 г захар, 90 г грис. Нектарът се разрежда с вода, прибавя се захарта и се загрява, докато заври. Прибавя се грис на тънка струя, като се разбърква непрекъснато. След като се сгъсти, сместа се охлажда и се разбива с миксер до получаване на пухкава консистенция.