Забързаното темпо се забавя. Започнал си да четеш „За бавното живеене и насладата от живота“от Светозар Желев, автор и съставител на книгата.
Азът  “стартира” безтегловно реене в света на споделените лични емоции.
Бавно сетивата се настройват на специална честота – отпускане и релакс.
А разумът бавно и полека се приобщава към темпото на разказвача.
Вниманието е приковано.
Няма връщане назад.
Отново и отново съзнание и чувство се доближават до Смисъла.
Толкова много Любов към Живота.
Образи превземат въображението.
Желев е събеседник, който следваш по пътя на среща със Себе си.
Има винаги надежда да промениш нещо към по-добро.
Винаги бъди себе си и тогава ще си Щастлив.
Етичното отношение към Времето определя Посоката.
Едно ново начало винаги те чака.
Няма невъзможни неща.
Едрее този страх, пълзи, пропуква,/но има свой естествен край-/ зад къщата, в репея.“ Георги Господинов
Има познание, но пътя към него е винаги индивидуален.
Няма по- голяма победа от това да намериш вътрешния си баланс.
А тази история може да се случи на всеки.
Съществува ли въпросът дали живееш живота си като метафора, или той си остава просто статистика?“ Любен Дилов-син
Леко на завоите“ Любен Дилов-син
Азия или Европа, или и двете – подстъпи към Времето и Духа
Душата има своя скорост (своя бавност) и литературата е тази, която знае повече за това“ Георги Господинов
Алтернатива винаги има.
Толкова много Красота.
Аз се променям, а Вие?
Отнесени от вихъра или здраво стъпили на земята, или как да станеш по…пластичен.
Танцът с Живота или кога започваш истински да живееш.
Животът е начин на употреба.
Интуицията – точен радар.
Виното е Изкуство.
Островите, на които търсихме себе си, отдавна са необитаеми.“ Светлозар Желев
Тайните на Битието и още нещо…
А сега накъде?