Така наричат краставиците. Още преди 3 000 г. са ги отглеждали в Индокитай. В Индия има диви видове, които растат като лиани, обвиващи дърветата. По-късно , отново в Индия , културните сортове са разпространяват и на запад,  и на изток. Изображения в храмови фрески свидетелстват, че краставиците са били познати още в началото на 2000 г. пр.н. е. на древните египтяни. Това растение е било известно и на гърците и римляните. От средиземноморските страни то е пренесено и в другите европейски държави. В документални сведения от XVII в. е отбелязано, че в Русия има най-добрите места за отглеждане на краставици, поради влажността и климатичните условия. Днес богата реколта има в Европа и САЩ. В България са разпространени салатните сортове краставици, отглеждани в оранжерии и парници и дребноплодните – корнишоните („Плиска“ и „Искра“ са хрупкави и с много добри вкусови качества).
 
Краставиците не понасят ниски температури. До 14  дни се запазват при температура на околната среда 7-10 градуса и относителна влажност на въздуха до 90%.
 
Сортовете и условията на тяхното отглеждане определят химичният състав на пресните краставици и ползите от него. Те имат високо водно съдържание, което варира от 94,3 до 98,2 %. В сухото вещество (1,8-5,7%) има най-много захари( глюкоза, фруктоза), следвани от азотни вещества, целулоза и минерални вещества. Плодовете на краставиците съдържат минерални соли – калциеви, магнезиеви, фосфатни; витамин В1, В2, С и РР. Свободните органични киселини са отговорни за приятния, освежителен и тонизиращ вкус, а наличните етерични масла придават специфичния аромат на различните сортове.
 
Краставиците могат да се използват в натурален или обработен вид. Освен вкусна храна, те имат и лечебни свойства (антибактериални, антивирусни, антигъбични и дори антиканцерогенни). Важни са за здравето и добрия вид на косата и ноктите. Засилват апетита и подпомагат усвояването на мазнините и белтъчините. Мариновани обаче не се препоръчват при затлъстяване, хипертония, в период на бременност и др. Пресните действат разхлабващо, а сокът от тях може да бъде полезен при отоци или болести свързани със заболяване на сърцето. Народната медицина препоръчва пиенето на пресен сок като успокояващо и премахващо болките средство при стомашно-чревни колики. Сокът, в чист вид или смесен с мед, се използва и при проблеми на горните дихателни пътища, при кашлица. Два-три пъти дневно може да се взимат по 2-3 супени лъжици. Отвара от презрели краставици се пие при жълтеница и болести на черния дроб.
 
Краставиците се грижат за добрата памет, защото съдържат вещества с противовъзпалителни свойства. Същевременно, според принципите на Аюрведа, те тушират излишната горещина в стомаха и способстват за отстраняването на лошия дъх в устата. Счита се, че консумацията им може да предотврати появата на камъни в бъбреците, както и да облекчи подаграта и артрита. Краставиците са и натурален козметичен продукт. Особено популярно е използването на студени кръгчета от тях, когато искаме да се отървем от подпухнали очи и торбички. Изяждането на парче краставица преди сън пък се препоръчва срещу сутрешен махмурлук.
 
 
 
С пресни, млади и крехки с яснозелен цвят краставиците могат да се приготвят апетитни салати, както и различни консервирани храни, когато се стерилизират, мариноват. От тях се прави и туршия. Ето и някои идеи:
 
– Лесно изпълнимо. Салата от пресни краставички с кисело мляко
Продукти за една порция: 150 г. краставички, 10 г олио, 1 г сол, 40 г кисело мляко, копър, черен пипер.
Техника на приготвяне: измитите и обелени краставици се нарязват на тънки кръгове. Преди сервиране се нареждат, посипват се с черен пипер, леко се посоляват и се заливат с киселото мляко.
 
– По-трудоемко. Туршия от краставички
Сортираните краставички се измиват добре с течаща вода, надупчват се с вилица на 1-2 места и се нареждат в съдовете, като се прибавят различни подправки. На 10 кг краставички се слагат 50-60 г сух копър, 50 г вишневи листа, 50 г хрян, 150 г листа от целина, 5-6 г дафинов лист, магданоз. Подправките се поставят на три слоя – на дъното, по средата и най-отгоре на съда. Краставичките се заливат със сварена, прецедена и изстудена саламура, приготвена от 7 л вода, 450-480 г сол и 400 мл винен оцет (за 10 кг краставички). Ферментацията продължава 10-15 дни. През първата седмица туршията се претака всеки ден, след това 2-3 пъти седмично до спиране на ферментацията. Държи се на хладно място, като се долива със саламурата, приготвена от 1л вода, 25 г сол и 20 мл оцет.
 
Любопитни подробности:
– Туршията от краставици е богата на фибри, които не само са необходими за правилното функциониране на храносмилателната система, но се считат и за възможна превенция на рака.
 
– В Украйна съществува традицията да се приготвят сватбени краставички, които трябва да бъдат изядени през първия месец след сватбата, за да се роди здраво дете.
 
– При бременност хапването на слабо солена краставичка не само няма да навреди на бебето, но ще предотврати и някои неприятни усещания, съпътстващи деликатното положение на жената.
 
– Усещане за ситост може да се получи, ако се пие вода с краставица. Това ще помогне, ако се спазва строг диетичен режим.
 
Източници: “Плодове и зеленчуци през всички сезони”, Ал. Странджев, Изд. “Дионис”,
„Вегетарианство и суровоядство“, А. Белоречки, С. Чортанова, Изд. „Медицина и физкултура“