Книгата „Афродита“ на Исабел Алиенде представя по забавен начин Изкуството на Живота чрез неговите вкусове и аромати. Част от тях е списъкът от манастира Босоногите сестри на бедните. Той включва треви и подправки – душата на всяка кухня, пресъздадени чрез тълкуванията на Панчита:
 
„Анасон. Растение в бели, дребни плодове и ароматни семена;използва се като суровина за бонбони, сиропи, есенции, вкусни добавки и напитки. То е в основата на перното – европейска напитка, особено модерна през XIX век, която при прекомерна употреба, подобно на пелина причинява лудост и дори смърт. Не се плашете, семената не са опасни. В редица близкоизточни страни анасонът се използва за разпалване на любовното желание.
Босилек. Мирише на неделен обед в Южна Италия. Ароматните му листа са задължителни за всяка уважаваща себе си кухня. Пресен е по-ефективен – добавя се накрая – но при отделни ястия може да се използва и сух. В някои древни култури, а при ритуалите вуду в Хаити и до днес босилекът се свързва с плодовитостта и страстта.
Ванилия. Незаменима подправка за сладкиши, торти, сладоледи, кремове, кафе, шоколад и др. Има я на шушулки (или капсули), както и като екстракт и есенция. Ако може да избирате, избягвайте синтетичната ванилия – вкусът ѝ е по-силен, а понякога е и токсична. Отново е на мода навикът на Мадам Помпадур да ароматизира дрехите си с ванилия; има цели серии продукти за баня, лосиони, кремове и парфюми с този аромат.
Горчица. Може да се купи на семена, на прах или готова. Когато споменавам горчица в рецептите си, винаги имам предвид тази, която се намира навсякъде.
Градински чай. Това е една от предпочитаните треви за тлъсти меса, като свинско и дивеч. Пресен е много по- добър от сухия. Древногръцките войни били посрещани от жените си със запарка от градински чай за стимулиране на плодовитостта и увековечаване на гръцката раса. Има остър мирис и трябва да се използва с мярка.
Дафинов лист. В гозбите дафиновият лист се използва пестеливо, не повече от един малък или средно голям лист, защото е много силен на вкус и леко нагарча.
Джинджифил. Най- вкусен е пресният корен, който изтрайва две-три седмици на сухо място, но може да се набави на прах или сироп. Характерният леко лютив вкус е чудесна подправка за сладка, десерти и много екзотични гозби. Японската кухня не може без него, според мен, това е единственият начин да прокараш сушито.
Естрагон или Тарос. Много е по-добър пресен, отколкото сух. Може да се запази, като се постави в бутилка с оцет – хем ще го ароматизира, хем ще си имате листа подръка, когато ви потрябват.
Индийско орехче. Твърд плод, използван за ароматизиране на сладкиши и десерти, който обаче придава вкус и на някои зеленчуци като спанака, както и по-леките меса. Среща се на прах, но най-добре е да се настърже от пресния плод.
Кайенски пипер. Лютив прах от стрита червена чушка, който е в основата на така наречената паприка, лютива чушка на прах, табаското и японската сантака. Използва се в малки количества за прибавяне на цвят, вкус и леко пикантна нотка. Попаднели в очите, не спира да пари.
Канела. Добива се от кората на канеленото дърво и се използва на пръчици или на прах не само за сладкиши, а при различни меса и къри в Азия и Близкия изток. Класическа подправка при коледните рецепти. Отварата от пръчици канела се препоръчва като лек при бременост.
Каперси. Дребни, кръгли, много силни на вкус плодове, създадени от природата като идеалната подправка за риба.
Карамфил. Толкова е ароматен и лют, че трябва да се използва внимателно и да се изважда от яденето преди сервиране; стрит на прах обаче не е така силен. Употребява се за ароматизиране на десерти и меса – най-вече на свински бут – както и в много от екзотичните източни блюда. В Азия и Южна Америка, когато парите не стигат за зъболекар, в болния зъб се поставя зрънце карамфил. Не лекува, но облекчава болката и притъпява съзнанието.
Кардамон. Използва се под формата на семена, които се смилат при готвене или на прах, който бързо губи аромата си. В арабските страни се прибавя към кафето за обогатяване на вкуса му, както и за насърчаване на благоразположението между приятели. Семената се дъвчат за освежаване на устата.
Кимион. Много ситни семенца, които придават характерен вкус на ориенталската кухня предимно в рецепти за леща и боб; извлеченото от кимона масло се използва за балсами и любовни еликсири.
Копър. Листната маса и семената му се използват предимно за риба. В скандинавските домове винаги присъства на трапезата. Семената поставени в бутилка с олио или оцет, придават лек аромат.
Куркума. Произхожда от Индия и има лек горчив вкус, тънък мирис и наситен жълт цвят. Трябва да се използва внимателно, защото може да обезличи всички останали вкусове.
Къри. Това не е една, а няколко подправки като: кориандър, кардамон, кайенски и черен пипер, джинджифил, канела, синапено семе, куркурма и други. В индийската и индонезийската кухня например за всяка гозба се приготвя специално къри –обикновено съотношенията са семейна тайна – и то винаги се запържва с олио или мас, за да се извлекат максимално ароматът и вкусът му. На Запад се задоволяваме с жълтеникав прах, наричан най-общо къри, който ни се предлага в два варианта: сладко и лютиво. Лютивото е за смелчаците.
Лавандула. Семената ѝ ароматизират парфюми и сапуни, но в древността са се използвали при готвене като афродизиак. Те са леко горчиви и пикантни и могат да развалят салата ви, но подобряват вкуса на супата (прибавят се преди сервиране). Ако не желаете да рискувате в кухнята сложете ги в пакетче под възглавницата.
Магданоз. Вещиците го използвали като една от съставките за вълшебната отвара за летене. В някои писания се казва, че те приготвяли балсам и намазвали тялото си с него с цел да предизвикат халюцинации. Срещат се повече от трийсет годни за ядене разновидности;магданоз за добавка към меса, риби , салати и др. Свежестта му притъпява миризмата на лук и чесън в дъха.
Маточина. Има дъх на лимон и се използва за майонеза, за рецепти с прясно сирене и сметана, за сосове и салати и дори при някои плодови десерти. В Чили се пие чай, защото се предполага, че спомага за отслабване.
Маточина. Има дъх на лимон и се използва за майонеза, за рецепти с прясно сирене и сметана, за сосове и салати и дори при някои плодови десерти. В Чили се пие чай, защото се предполага, че спомага за отслабване.
Мащерка. Прекрасна добавка за червени меса и практически незаменима за пастети, както и при някои сосове с червено вино.
Мента или джоджен. Свежият ѝ дъх е популярен при сладкиши и напитки, но същевременно се използва и в много гозби. За англичаните ментата е неделима другарка на агнешкото. Шекспир я споменава наред с лавандулата и розмарина като стимулант за благородници на средна възраст. Расте като бурен, така че лесно може да я отглеждате в градината си. В някои близкоизточни страни гостите се посрещат винаги с чаша силен, горещ и силно подсладен чай от мента.
Пореч. Използва се при варенето на месо и риба или пресен – при салати.
Риган. Не бива да липсва във вашата кухня. Вкусът и дъхът му са силни и натрапчиви, характерен е за средиземноморските блюда.
Сминдух. Листата му са леко мъхнати, плодовете – жълти, а миризмата – неприятна за префърцунените люде. Намира се трудно.
Черен пипер. Най-добре е зърната да се смилат в мелничка преди употреба – не само за по-добър вкус, а заради самата церемония.
Шафран. Оранжево-червена подправка на власинки или на прах, която оцветява всичко в жълто – дори готвача, ако не внимава – затова в Азия са боядисвали с него платове. В Тибет шафрановият цвят е свещен. Общо взето скъпа подправка, но затова пък се използва в малки количества, не повече от две-три власинки, иначе нагарча. Шафранът е задължителен за пелея и други испански гозби, а с определени морски дарове е истинска фантазия. На Изток го тачат като стимулант”.
 
А ето и една рецепта:
 
“Шоколадов мус
Продукти: 170 г натурален шоколад, 3 супени лъжици силно кафе, 2 яйца с разбити отделно жълтъци и белтъци, ½ чаена чаша гъста сметана, 1 супена лъжица портокалов ликьор, няколко капки ванилия.
Приготовление: Разтрошете шоколада в кафето на бавен огън. Добавете жълтъците, разбъркайте и варете 2 минути. Дръпнете от огъня, охладете и прибавете белтъците на сняг, ванилията и ликьора. Замразете в чаши, украсени по ваш вкус.”