Предполага се, че от древни времена индианците от Южна Америка са отглеждали фасул, а при разкопки в Мексико са намерени зърна от 5-ото хилядолетие пр.н. е. В Европа е пренесен от Америка. На Стария континент култивирането на фасула като хранително растение е започнало от средата на XVI в. отначало в страните на Средиземноморието, а след това и в други райони. За консумация в прясно състояние в България се предпочитат сортове с плоски и крехки чушки, които имат типичен фасулев аромат и лесно се разваряват. Отглеждат се така наречените: Старозагорски чер, Никос, Пловдив. Предлага се и Био френски зелен фасул “Моравско село”.
Зеленият фасул е често използвана храна. Домакините го избират като част от традиционната лятна трапеза, защото е вкусен и се приготвя лесно. Той е богат на белтъчни вещества, мазнини, минерални соли и витамини. Съдържа до 14 % сухо вещество, захари, витамини, каротин, голямо количество калций. В зърната му има витамини от група В.
Културата е чувствителна към ниските температури, защото съдържащата се в зеления фасул вода се изпарява лесно. Ако е необходимо да се запази 2-3 дни, той трябва да се съхранява при температура около 2 градуса, а за някои сортове – до 0 градуса. Ако се появят кафявочервеникави ивици това е индикация, че е увреден от студа.
Фасулът усилва отделянето на домашен сок. Пюре от зелен фасул, използвано като диетично средство, се дава и при гастрит. В народната медицина запарка или отвара от чушките се прилага при проблеми с бъбреците, при хипертония, сърдечна слабост с отоци, ревматизъм и др. Препоръчва се при камъни в бъбреците да се пие отвара от изсушените цветове на зелен фасул.Според руски учени, наличието на определени вещества във фасула спомагат за нормализирането на въглехидратната обмяна. Смята се, че запарка от растението има и противомикробно действие. Фасуленото брашно пък се използва в народната медицина за лекуване на язви и екземи. От него с добавянето на мед се правят и питки, които се налагат върху отоци.
Зеленият фасул влиза в състава на диети за отслабване, при заболявания свързани с обмяната на веществата и др. У някои чувствителни хора употребата му може да породи храносмилателни проблеми. Ето защо , за да се подобри неговата смилаемост, е нужно да се накисне за няколко минути във вряла вода, която след това се изхвърля.
Със зелен фасул могат да се приготвят различни ястия. За консервиране трябва да се използват само млади, крехки чушки с едва оформени зърна. Зеленият фасул е съставна част от различни салати, супи, яхнии и др.
Ето няколко примерни рецепти :
Салата от зелен фасул
Продукти за една порция: 200 г зелен фасул, 10 мл олио, лимон, магданоз или копър, сол. Зеленият фасул се разрязва по дължина. Вари се до омекване във вода със сол. Поднася се поръсен със сол, лимонов сок, олио и дребно нарязан копър. Към същата салата може да се добави лук, нарязан на кръгчета.
Зелен фасул за гарнитура
Продукти за една порция: 200 г зелен фасул, 20 г масло, галета, копър, сол. Зеленият фасул се сварява в малко вода, почти на пара. Отцежда се и се задушава в маслото. Поднася се поръсен със сол и дребно нарязан копър или магданоз.
Зелен фасул със сос бешамел
200 г зелен фасул се вари със сол във вода. След като уври, се отцежда и сотира в масло. Поднася се със сос бешамел, приготвен от брашно, масло и мляко. Ръси се отгоре дребно нарязан копър. Ястието се поднася топло.
Плакия от зелен фасул
Продукти за една порция: 300 г зелен фасул, ½ връзка лук, 20 г моркови, 20 г кервиз, 20 мл олио 1 ½ супена лъжица брашно, 40 г червени домати, 3-4 скилидки чесън, черен пипер, 1/10 дафинов лист, магданоз или копър, лимон, оцет, сол. Зеленият фасул, морковите и кервизът (нарязани на кръгове), лукът, (нарязан на дълго и тънко), черният пипер (на зърна), скилидките чесън, дафинов лист и солта се заливат с кипяща вода. Като се посварят се прибавят доматите, нарязани на дребно. Вари се до омекване на зеленчуците. Внимава се течността да бъде малко. След като се сварят, зеленчуците се сипват в тавичка. Заливат се с разреденото с вода брашно (рядка кашичка). Отгоре се нареждат резенчета лимон. Залива се с олио, посолява се и се пече. Плакията се поднася в този вид или залята със счукан чесън и оцет. Чесънът с оцет може да се сервира на масата в малка чашка.
Източници: “Плодове и зеленчуци през всички сезони”, Ал. Странджев, Изд. “Дионис”,
„Вегетарианство и суровоядство“, А. Белоречки, С. Чортанова, Изд. „Медицина и физкултура“
Зеленият фасул е често използвана храна. Домакините го избират като част от традиционната лятна трапеза, защото е вкусен и се приготвя лесно. Той е богат на белтъчни вещества, мазнини, минерални соли и витамини. Съдържа до 14 % сухо вещество, захари, витамини, каротин, голямо количество калций. В зърната му има витамини от група В.
Културата е чувствителна към ниските температури, защото съдържащата се в зеления фасул вода се изпарява лесно. Ако е необходимо да се запази 2-3 дни, той трябва да се съхранява при температура около 2 градуса, а за някои сортове – до 0 градуса. Ако се появят кафявочервеникави ивици това е индикация, че е увреден от студа.
Фасулът усилва отделянето на домашен сок. Пюре от зелен фасул, използвано като диетично средство, се дава и при гастрит. В народната медицина запарка или отвара от чушките се прилага при проблеми с бъбреците, при хипертония, сърдечна слабост с отоци, ревматизъм и др. Препоръчва се при камъни в бъбреците да се пие отвара от изсушените цветове на зелен фасул.Според руски учени, наличието на определени вещества във фасула спомагат за нормализирането на въглехидратната обмяна. Смята се, че запарка от растението има и противомикробно действие. Фасуленото брашно пък се използва в народната медицина за лекуване на язви и екземи. От него с добавянето на мед се правят и питки, които се налагат върху отоци.
Зеленият фасул влиза в състава на диети за отслабване, при заболявания свързани с обмяната на веществата и др. У някои чувствителни хора употребата му може да породи храносмилателни проблеми. Ето защо , за да се подобри неговата смилаемост, е нужно да се накисне за няколко минути във вряла вода, която след това се изхвърля.
Със зелен фасул могат да се приготвят различни ястия. За консервиране трябва да се използват само млади, крехки чушки с едва оформени зърна. Зеленият фасул е съставна част от различни салати, супи, яхнии и др.
Ето няколко примерни рецепти :
Салата от зелен фасул
Продукти за една порция: 200 г зелен фасул, 10 мл олио, лимон, магданоз или копър, сол. Зеленият фасул се разрязва по дължина. Вари се до омекване във вода със сол. Поднася се поръсен със сол, лимонов сок, олио и дребно нарязан копър. Към същата салата може да се добави лук, нарязан на кръгчета.
Зелен фасул за гарнитура
Продукти за една порция: 200 г зелен фасул, 20 г масло, галета, копър, сол. Зеленият фасул се сварява в малко вода, почти на пара. Отцежда се и се задушава в маслото. Поднася се поръсен със сол и дребно нарязан копър или магданоз.
Зелен фасул със сос бешамел
200 г зелен фасул се вари със сол във вода. След като уври, се отцежда и сотира в масло. Поднася се със сос бешамел, приготвен от брашно, масло и мляко. Ръси се отгоре дребно нарязан копър. Ястието се поднася топло.
Плакия от зелен фасул
Продукти за една порция: 300 г зелен фасул, ½ връзка лук, 20 г моркови, 20 г кервиз, 20 мл олио 1 ½ супена лъжица брашно, 40 г червени домати, 3-4 скилидки чесън, черен пипер, 1/10 дафинов лист, магданоз или копър, лимон, оцет, сол. Зеленият фасул, морковите и кервизът (нарязани на кръгове), лукът, (нарязан на дълго и тънко), черният пипер (на зърна), скилидките чесън, дафинов лист и солта се заливат с кипяща вода. Като се посварят се прибавят доматите, нарязани на дребно. Вари се до омекване на зеленчуците. Внимава се течността да бъде малко. След като се сварят, зеленчуците се сипват в тавичка. Заливат се с разреденото с вода брашно (рядка кашичка). Отгоре се нареждат резенчета лимон. Залива се с олио, посолява се и се пече. Плакията се поднася в този вид или залята със счукан чесън и оцет. Чесънът с оцет може да се сервира на масата в малка чашка.
Източници: “Плодове и зеленчуци през всички сезони”, Ал. Странджев, Изд. “Дионис”,
„Вегетарианство и суровоядство“, А. Белоречки, С. Чортанова, Изд. „Медицина и физкултура“