Историята на динята датира от 2500 г. преди Хр., съдейки по най-ранните открити йероглифи. За произход на плода е посочен континентът Африка. Отглеждането на дини започва в Египет и Индия, а основната тогавашна цел е била съхранение и пренос на вода от едно до друго място.
Заради сладкия си вкус сме свикнали да наричаме това растение плод. В действителност динята принадлежи към семейство тикви. Хранителните му качества обединяват свойствата на две групи, което ни дава право да го причислим към групата и на плодовете, и на зеленчуците.
Въпреки че в 100 гр. диня има едва 80 калории, тя е богата на витамини A, С, големи дози калий, калций, желязо, бета каротин и фибри. Също така, динята съдържа ликопен – антиоксидант, който помага в изграждането на защита на организма от образуването на тумори. Това богато съдържание превръща динята в едно от естествените средства при борба с наднормено тегло и укрепване на имунната система, неутрализирайки свободните радикали. Ликопенът, като съдържание, е в два пъти по-високото в сравнение с това в домата. Освен антиоксидантно действие, ликопенът има антистареещ ефект.
Поради високото съдържание на калий и цитрулин, динята спомага сърдечната дейност и е естествен регулатор на кръвното наляга. Друга основна полза от наличието на цитрулин е свойството му да отпуска стените на кръвоносните съдове, правейки ги по-еластични – неоспорим плюс в правилното транспортиране на хранителни вещества в организма. Изключително полезна в горещите дни – предпазва от дехидратация на организма, снабдявайки го с необходимите витамини.
И ползите не свършват дотук! Съдържанието на фибри в плода, действа положително върху правилното функциониране на червата. Именно фибрите, в комбинация с пектина, намаляват и нивата на лошия холестерол. При проблеми със стомаха и запек – високото наличие на магнезий и финна целулоза действа регулиращо перисталтиката и отделянето на жлъчен сок.
Ниското съдържание на захар я прави подходяща храна за хора, страдащи от диабет. А наличната фруктоза подобрява работата на черния дроб и усвояването на белтъци, мазнини и въглехидрати.
Както стана ясно, динята съдържа 92% вода – това я превръща  в отлично средство за детоксикация, подпомагащо бъбречната функция.
Най-популярна е консумацията на охладена диня, десерт. Като напитка, динята се използва в различни смутита, алкохолни и безалкохолни коктейли, фрешове. Доказано е, че консумацията на сок от диня помага при мускулни травми. В менюто на всеки спортист е препоръчително да присъства поне една чаша сок от диня на ден.
С наближаването на топлите месеци, все повече заведения залагат на иновативния подход и включването на редица плодове в менюто си – било то в предястия или основни блюда. Все по-актуални стават салатите, съдържащи диня, ягоди и други сезонни плодове.
В Китайската кухня са известни ястия, в които участва варена или пържена кората ѝ. А семките на плода са богати на мазнини и белтъчини – отличен източник на растително масло.
Тук е мястото да добавим, че не всяка диня има семена. В глобален план съществуват над 500 сорта, различаващи се по големина, цвят и размери. Най-широко разпространени са червените дини. Сред голямото разнообразие на сортове се срещат бели, жълти, оранжеви и розови.
Жълтите дини не са популярни в България. Дали заради цвета им или потребителските навици – хората смятат, че жълтата диня отстъпва на вкусови качества. Истината обаче е друга – жълтите са по-сладки от червените и притежават лек меден вкус.
Плод, зеленчук, десерт, напитка или част от салата – не пропускайте да ѝ се насладите!
Неслучайно лятото е “Сезонът на дините” 🙂