От двадесет и пет години трима приятели – Макс, Пол и Симон – редовно се събират да играят карти, да споделят радости и грижи, да се оплакват от жените си. Тази вечер обаче няма да протече по обичаен начин. Симон закъснява повече от друг път. Виното, отворено да подиша, отново е затапено. Макс започва истински да се изнервя. Пол се опитва да го успокои. Но парижката нощ отвъд прозореца на апартамента е сякаш наелектризирана от някаква необяснима тревожност.
Най-накрая Симон нахлува в жилището. Разчорлен и задъхан. Надига първата бутилка, която попада пред очите му. Нещата се заплитат. Полицейска сирена се чува отвън… Нека не избързваме. Историята ще стане криминална. Въпросителните ще останат почти до самия край. Когато не само престъпната интрига, но и най-дълбоките, старателно таени тайни, които всеки един от тримата приятели е крил от другите, ще се разкрият.
„Нашите жени“ от Ерик Асус предлага майсторска комедия, изпълнена с необичайни, неочаквани ходове и любопитни герои. На 27 .06. в Театър 199 е българската премиера на пиесата, която “откровено сваля шапка на дълбокото приятелство”. Следващите представления са на 8-и и 26-и юли.
Атанас Атанасов вещо разчита текста от Ерик Асус с намигване към зрителя. Петя Стойкова и Мартин Каров създават изящно-френска атмосфера чрез сценографията и музикалната картина, а актьорите Константин Икономов, Георги Спасов и Деян Ангелов изграждат плътни образи, ексцентрични, но и някак толкоз разпознаваеми за всеки.
Постановчикът – Атанас Атанасов, споделя:
Най-накрая Симон нахлува в жилището. Разчорлен и задъхан. Надига първата бутилка, която попада пред очите му. Нещата се заплитат. Полицейска сирена се чува отвън… Нека не избързваме. Историята ще стане криминална. Въпросителните ще останат почти до самия край. Когато не само престъпната интрига, но и най-дълбоките, старателно таени тайни, които всеки един от тримата приятели е крил от другите, ще се разкрият.
„Нашите жени“ от Ерик Асус предлага майсторска комедия, изпълнена с необичайни, неочаквани ходове и любопитни герои. На 27 .06. в Театър 199 е българската премиера на пиесата, която “откровено сваля шапка на дълбокото приятелство”. Следващите представления са на 8-и и 26-и юли.
Атанас Атанасов вещо разчита текста от Ерик Асус с намигване към зрителя. Петя Стойкова и Мартин Каров създават изящно-френска атмосфера чрез сценографията и музикалната картина, а актьорите Константин Икономов, Георги Спасов и Деян Ангелов изграждат плътни образи, ексцентрични, но и някак толкоз разпознаваеми за всеки.
Постановчикът – Атанас Атанасов, споделя:
Няколко думи за въведение към спектакъла… Този път ми е много трудно. Скъпи дами, забавлявайте се, когато се досетите, че от сцената става дума за вас… и не казвайте нищо на вашата мъжка компания след поклона на актьорите. Мъжете винаги разбират какво се крие в женското мълчание. Те споделят неговото ехо, но много рядко с вас… Обикновено превръщат болката си в изкусно изкуство. Затрогващо, патетично и състрадаващо. В случай на съмнение, си спомнете за „Uomini Soli“ на „Pooh“.*Фотографиите са на Велина Кокалова.
Песента е прекрасна и беше първата асоциация, когато прочетох „Нашите жени“… Защото съм мъж, защото една от любимите ми роли е в „АРТ“ на Ясмина Реза и защото като юноша бях прочел безброй криминални романи.
P.S. Имах желание и за някакъв послепис, но живота ви дава много по-добри избори. Мъжът до вас… Театърът на мъжете… В краен случай мъжете в Театъра.