На 29-ти септември от 17,30 часа в пространството пред „театъра на стъпките“, ще бъдат открити паната на актьорите ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ, МАРИЯ САПУНДЖИЕВА, СТЕФАН ВЪЛДОБРЕВ и СТЕФКА ЯНОРОВА.
С това звездните пана ще станат точно 55, а отпечатъците 57, тъй като две са на актьорски двойки. През 2020 г. Стената на актьорската слава има своебразен юбилей – навършва 25 години.
Художественото оформление и изработката на паната се осъществява от Момчил Симеонов, наследник на инж. Симеон Симеонов – един от създателите на Стената на славата, а авторските шаржове отново са на карикатуриста Ивайло Нинов.
Също на 29-и септември (вторник), но от 20,00 часа Театър 199 „Валентин Стойчев” ще представи първата от юбилейния си 55-и сезон премиера „Фернандо Крап ми е написал това писмо“ от Танкред Дорст . Постановката, която е дело на режисьора Иван Урумов, сценографа Мария Диманова, композитора Добрин Векилов-Дони, ви среща с обичания от поколения зрители Любен Чаталов (в ролята на Бащата на Юлия), с по-младите звезди Иван Радоев (Фернандо) и Стоян Младенов (Граф Бордавела), с талантливата дебютираща актриса Ели Колева (Юлия).
Като драматург и прозаик Танкред Дорст е водеща фигура в немската литературата в продължение на повече от пет десетилетия. Първите му мащабни театрални творби се появяват през 1960 г. и биват поставени в Любек и Манхайм, където се радват на подчертан успех. Не след дълго Танкред Дорст се превръща в един от най-плодотворните и широко изпълнявани германски драматурзи, не само в немскоезичните страни, но и по света. Написва над 60 пиеси за възрастни и за деца. Издава 16 книги – романи и сборници с разкази.
В творбите си Дорст третира богата палитра от теми, като майсторски, но ненатрапчиво вплита в сюжетите си митология, психология и политика. Най-известните заглавия на автора са: „Приятели през есента“ (1960), „Толер“ (1968), „Мерлин в пустинята“ (1981), „Аз, Фойербах“ (1986), „Легенда за Хенрих“ (1997) и „Радостта от живота“ (2002). В първата постановка на „Фернандо Крап ми е написал това писмо“ (1992), ролята на Юлия се изпълнява от неговата бъдеща съпруга, актрисата Урсула Елер.
Още през 1963 г. Танкред Дорст е приет в Баварската академия за изящни изкуства. А през 1971 г. става член на немския ПЕН-клуб.През 1978 г. се присъединява към немската Академия за език и литература, а през 1992 г. става съосновател на Бонското биенале и е част от художественото ръководство на този така престижен театрален фестивал. Носител е на множество награди, сред които призовете „Георг Бюхнер“ (1990) и „Макс Фриш“ (1998).
Действието в пиесата „Фернандо Крап ми е написал това писмо“, създадена по мотиви от новела на Мигел де Унамуно, се развива в неуточнена страна, в неуточнено време. Красивата Юлия получава писмо от енигматичния милионер Фернандо. С него той заявява непоколебимата си решимост да се ожени за нея. Свободолюбивата млада жена е силно възмутена от тази арогантност. Същевременно е романтично заинтригувана. Следва поредица от неочаквани събития. Приятелят на Фернандо, графът, влиза в уравнението. Дали той и Юлия имат афера, се превръща в привидно основната интрига на действието. Но историята отива далеч отвъд нея. Тя задава вечните въпроси за най-дълбоките човешки измерения. Техният образ се отразява в огледалото на сюжета – образ флуиден и загадъчен, подобно полета на въображението в картините на гениалните художници, като Магрит или Дали.
А накрая… воалът на прикриваните чувства ще се вдигне, за да освободи най-болезнено красивата магия, която всеки носи в сърцето, но тъй често губи в ребуса на дните си.
С това звездните пана ще станат точно 55, а отпечатъците 57, тъй като две са на актьорски двойки. През 2020 г. Стената на актьорската слава има своебразен юбилей – навършва 25 години.
Художественото оформление и изработката на паната се осъществява от Момчил Симеонов, наследник на инж. Симеон Симеонов – един от създателите на Стената на славата, а авторските шаржове отново са на карикатуриста Ивайло Нинов.
Също на 29-и септември (вторник), но от 20,00 часа Театър 199 „Валентин Стойчев” ще представи първата от юбилейния си 55-и сезон премиера „Фернандо Крап ми е написал това писмо“ от Танкред Дорст . Постановката, която е дело на режисьора Иван Урумов, сценографа Мария Диманова, композитора Добрин Векилов-Дони, ви среща с обичания от поколения зрители Любен Чаталов (в ролята на Бащата на Юлия), с по-младите звезди Иван Радоев (Фернандо) и Стоян Младенов (Граф Бордавела), с талантливата дебютираща актриса Ели Колева (Юлия).
Като драматург и прозаик Танкред Дорст е водеща фигура в немската литературата в продължение на повече от пет десетилетия. Първите му мащабни театрални творби се появяват през 1960 г. и биват поставени в Любек и Манхайм, където се радват на подчертан успех. Не след дълго Танкред Дорст се превръща в един от най-плодотворните и широко изпълнявани германски драматурзи, не само в немскоезичните страни, но и по света. Написва над 60 пиеси за възрастни и за деца. Издава 16 книги – романи и сборници с разкази.
В творбите си Дорст третира богата палитра от теми, като майсторски, но ненатрапчиво вплита в сюжетите си митология, психология и политика. Най-известните заглавия на автора са: „Приятели през есента“ (1960), „Толер“ (1968), „Мерлин в пустинята“ (1981), „Аз, Фойербах“ (1986), „Легенда за Хенрих“ (1997) и „Радостта от живота“ (2002). В първата постановка на „Фернандо Крап ми е написал това писмо“ (1992), ролята на Юлия се изпълнява от неговата бъдеща съпруга, актрисата Урсула Елер.
Още през 1963 г. Танкред Дорст е приет в Баварската академия за изящни изкуства. А през 1971 г. става член на немския ПЕН-клуб.През 1978 г. се присъединява към немската Академия за език и литература, а през 1992 г. става съосновател на Бонското биенале и е част от художественото ръководство на този така престижен театрален фестивал. Носител е на множество награди, сред които призовете „Георг Бюхнер“ (1990) и „Макс Фриш“ (1998).
Действието в пиесата „Фернандо Крап ми е написал това писмо“, създадена по мотиви от новела на Мигел де Унамуно, се развива в неуточнена страна, в неуточнено време. Красивата Юлия получава писмо от енигматичния милионер Фернандо. С него той заявява непоколебимата си решимост да се ожени за нея. Свободолюбивата млада жена е силно възмутена от тази арогантност. Същевременно е романтично заинтригувана. Следва поредица от неочаквани събития. Приятелят на Фернандо, графът, влиза в уравнението. Дали той и Юлия имат афера, се превръща в привидно основната интрига на действието. Но историята отива далеч отвъд нея. Тя задава вечните въпроси за най-дълбоките човешки измерения. Техният образ се отразява в огледалото на сюжета – образ флуиден и загадъчен, подобно полета на въображението в картините на гениалните художници, като Магрит или Дали.
А накрая… воалът на прикриваните чувства ще се вдигне, за да освободи най-болезнено красивата магия, която всеки носи в сърцето, но тъй често губи в ребуса на дните си.