Пиша тази статия, не като статия, а като личен разказ.
Айк заживя с нас на 1-ви октомври 2010год., родителите ми може би не са били особено ентусиазирани, но пък аз толкова много го исках, че нямаше начин да не ми угодят.
Айк е порода мопс, характерно за представителите на породата е, че са закръглени и “грухтят”, като малки сладки прасенца.
Когато го взехме, той си нямаше име и постоянен дом, беше голям една шепа и дори се подпираше на стената когато ходи.
Кръстихме го Айк, всъщност аз еднолично взех това решение, а родителите ми с единодушие се съгласиха.
Днес Айк е незаменима част от нашия живот, той е като дете за родителите ми и като брат за мен.
Ако трябва да ви опиша Айк, бих го описала по следния начин:
Той е невъзпитан и много чувствителен, разбиращ и много любвеобилен, с характер е и пази своето, той черен с вече побелели лапички и прекрасен в моите очи.
Спомням си как се срещнахме за първи път, баща ми ми подаде един кашон, тогава ми се струваше голям, сигурно, защото аз съм била малка. Понесох кашона, но усетих как вътре нещо мърда. Оставих го и побягнах, помислих, че има мишка и се разпищях. Баща ми дойде и ми каза отвори го, престраших се и приближих кашона. Отворих го, “нещото”, което мърдаше вътре беше нашият Айк.
Бях много щастлива и развълнувана, а Айк изглеждаше уплашен, може би малко неспокоен и объркан от случващото се.
Така започната нашата история и запознанство, като един желан подарък за мен от моите родители и един “голям” кашон.
 
Как подготвихме дома си за Айк?
Ако трябва да бъда честна, не си спомням да е имало някакви приготовления, защото както ви казах това беше подарък -изненада.
Просто една вечер се прибрахме и той беше с нас.
На следващия ден го заведохме на ветеринар, там му поставиха ваксина, купихме му специална храна и каишка въпреки, че беше малък и все още не беше позволено от ветеринарния лекар да го извеждаме.
По – късно му купихме и легло, което днес е в историята, а от тогава сменихме около 3 различни, тъй като му беше забавно, да си играе с тях, да ги хапе и дърпа и разбира се да вади съдържанието им навън.
На какво ме научи Айк?
Когато си зададох този въпрос, си дадох сметка, че той ме е научил на много и важни неща и може би, днес нямаше да съм точно такъв човек, ако той не беше в живота ми.
Колкото и да е странно за някои хора, животните имат способността не само да се учат, но и да ни учат.
Айк ме научи да съм по – отговорна и организирана и по – търпелива, да бъда повече любяща и по – малко крещяща.
По – отговорна и организирана станах, когато, родителите ми ни оставиха за пръв път сами за 2 дни. През тези два дни аз разбрах, какво е да се грижиш за някой, който не може да се погрижи сам за себе си. Трябваше да организирам деня и времето си така, че и да изпълнявам и другите си задължения, и да го нахраня, да му сменя водата и да му измия паничките, да го изведа два пъти, да му забърша лапичките и да му обърна достатъчно внимание.
По – търпелива ме направиха разходките ни. Често, когато бързаме, прехвърляме това и на хората около себе си.  В случая, аз го прехвърлях на Айк, бързах да изляза с приятели или по-работа и не разбирах, че и той има нуждата да е навън с приятел. Разликата обаче, е там, че аз мога да изляза сама, а той очаква разходката с нетърпение и не умее да излиза сам. Когато осъзнах, какво за него значи тази разходка, станах и по търпелива, не само с него, но и с всички около мен.
Повече любяща и по – малко крещяща.
Животните ни учат на любов. Случвало ми се е да забравя да му измия купичката, но той  не е идвал да ме ухапе точно заради това, случвало се е да не си играя с него или да не обърна достатъчно внимание, но и тогава не ме хапал. Той винаги е отвръщал с любов.