Режисьор: Иван Добчев
Сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова
Музика: Асен Аврамов
Хореография: Мила Искренова
Участват:
Хор – Пенко Господинов
Берндт – Явор Бахаров
Марцел – Антонио Димитриевски
Гробарят – Йордан Биков
Рейн / Духът от Витенберг – Христо Петков
Англичанинът – Малин Кръстев
Офелия – Елена Димитрова
Вторият спектакъл от програма „Шекспир“ – “Завръщане във Витенберг”, има множество номинации и награди.
Даниела Олег Ляхова получава наградите „Икар 2012“ и „Аскеер 2012“ за сценография. Тя получава и наградата на Столична община в раздел „Театър“.
Георги Тенев и Иван Добчев получават наградата „Аскеер 2012“ за съвременна българска драматургия. Те получават и наградата „Елиас Канети“ в раздел драматургия.
Иван Добчев е номиниран за наградата „Икар 2012“ за режисура.
Георги Тенев и Иван Добчев са номинирани за наградата „Икар 2012“ за драматургичен текст.
Малин Кръстев е номиниран за наградите „Икар 2012“ и “Аскеер 2012” за главна мъжка роля.
Йордан Биков е номиниран за наградата „Икар 2012“ за поддържаща мъжка роля.
Спектакълът е номиниран за наградата „Икар 2012“ за майсторско техническо осъществяване.
Даниела Олег Ляхова е номинирана за наградата „Аскеер 2012“ за костюмография.
Асен Аврамов е номиниран за наградата „Аскеер 2012“ за театрална музика.
На 13.5.2012 г. играна на Международния фестивал „Друмеви театрални празници“ в Шумен, където получава наградата за цялостен спектакъл, Иван Добчев получава наградата за режисура, Пенко Господинов получава наградата за мъжка роля.
На 16.5.2012 г. играна на Международния фестивал за малки театрални форми във Враца, където Иван Добчев получава I награда за режисура, Даниела Олег Ляхова получава I награда за сценография, Пенко Господинов получава I награда за мъжка роля, Малин Кръстев получава II награда за мъжка роля.
Сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова
Музика: Асен Аврамов
Хореография: Мила Искренова
Участват:
Хор – Пенко Господинов
Берндт – Явор Бахаров
Марцел – Антонио Димитриевски
Гробарят – Йордан Биков
Рейн / Духът от Витенберг – Христо Петков
Англичанинът – Малин Кръстев
Офелия – Елена Димитрова
Вторият спектакъл от програма „Шекспир“ – “Завръщане във Витенберг”, има множество номинации и награди.
Даниела Олег Ляхова получава наградите „Икар 2012“ и „Аскеер 2012“ за сценография. Тя получава и наградата на Столична община в раздел „Театър“.
Георги Тенев и Иван Добчев получават наградата „Аскеер 2012“ за съвременна българска драматургия. Те получават и наградата „Елиас Канети“ в раздел драматургия.
Иван Добчев е номиниран за наградата „Икар 2012“ за режисура.
Георги Тенев и Иван Добчев са номинирани за наградата „Икар 2012“ за драматургичен текст.
Малин Кръстев е номиниран за наградите „Икар 2012“ и “Аскеер 2012” за главна мъжка роля.
Йордан Биков е номиниран за наградата „Икар 2012“ за поддържаща мъжка роля.
Спектакълът е номиниран за наградата „Икар 2012“ за майсторско техническо осъществяване.
Даниела Олег Ляхова е номинирана за наградата „Аскеер 2012“ за костюмография.
Асен Аврамов е номиниран за наградата „Аскеер 2012“ за театрална музика.
На 13.5.2012 г. играна на Международния фестивал „Друмеви театрални празници“ в Шумен, където получава наградата за цялостен спектакъл, Иван Добчев получава наградата за режисура, Пенко Господинов получава наградата за мъжка роля.
На 16.5.2012 г. играна на Международния фестивал за малки театрални форми във Враца, където Иван Добчев получава I награда за режисура, Даниела Олег Ляхова получава I награда за сценография, Пенко Господинов получава I награда за мъжка роля, Малин Кръстев получава II награда за мъжка роля.
„Във финала на „Хамлет“ на сцената лежат труповете на Гертруда, Клавдий, Лаерт и самия Хамлет. Преди това през сцената са влачени труповете на Полоний и неговата дъщеря Офелия. Към тази морга английските пратеници прибавят и вестта за обезглавените Розенкранц и Гилдестерн… Оня безмилостен сержант с косата, за когото ни напомня Хамлет преди да потъне в Мълчанието, яко се е развихрил.
Още в самото начало на сцената се явява един ходещ труп – Призракът на стария крал Хамлет и сякаш задава темата – иде Съдният ден, гробовете ще избълват своите мъртъвци, ще прозвучат последните тръби /the last trumpet/ и живи, и мъртви ще застанат пред Съдника. След срещата с Призрака Хамлет ще произнесе знаменателната си реплика: “The time is out of joint” – Векът /времето/ е разглобен /изкълчен/. Човешкото време се е разпаднало, загубило е небесното си основание и е затънало в гнойните си проявления. “Something is rotten in the state of Denmark.” – прозрението е на войника Марцел, който е един от очевидците на тази среща – да, има нещо гнило в Датската държава, „Дания е затвор” – ще отиде още по-нататък Хамлет, а на оспорването, че тогава е затвор и целия свят, ще отвори метафората и ще я радикализира – „И то образцов /goodly/, с безброй килии, клетки, ями. Дания е една от най-лошите”. Като опозиция на всичко това е сложен Витенберг, друг топос на живеенето, убежна точка на духовността и свободата.
С Витенберг са свързани двама от протагонистите на трагедията за датския принц – Хорацио и Хамлет.Те идват оттам и все ги тегли да се завърнат. Да се завърнеш във Витенберг е гестус на загърбването на затвора Дания, на живеенето в свят „запусната градина”, на скотското мърсуване „сред гнус и смрад”… Тази опозиция за нас е ключова. Ако в живота ти има такова място, тогава загърбването/напускането на тоя свят има смисъл на завръщане.“ – уточняват Георги Тенев и Иван Добчев.
Още в самото начало на сцената се явява един ходещ труп – Призракът на стария крал Хамлет и сякаш задава темата – иде Съдният ден, гробовете ще избълват своите мъртъвци, ще прозвучат последните тръби /the last trumpet/ и живи, и мъртви ще застанат пред Съдника. След срещата с Призрака Хамлет ще произнесе знаменателната си реплика: “The time is out of joint” – Векът /времето/ е разглобен /изкълчен/. Човешкото време се е разпаднало, загубило е небесното си основание и е затънало в гнойните си проявления. “Something is rotten in the state of Denmark.” – прозрението е на войника Марцел, който е един от очевидците на тази среща – да, има нещо гнило в Датската държава, „Дания е затвор” – ще отиде още по-нататък Хамлет, а на оспорването, че тогава е затвор и целия свят, ще отвори метафората и ще я радикализира – „И то образцов /goodly/, с безброй килии, клетки, ями. Дания е една от най-лошите”. Като опозиция на всичко това е сложен Витенберг, друг топос на живеенето, убежна точка на духовността и свободата.
С Витенберг са свързани двама от протагонистите на трагедията за датския принц – Хорацио и Хамлет.Те идват оттам и все ги тегли да се завърнат. Да се завърнеш във Витенберг е гестус на загърбването на затвора Дания, на живеенето в свят „запусната градина”, на скотското мърсуване „сред гнус и смрад”… Тази опозиция за нас е ключова. Ако в живота ти има такова място, тогава загърбването/напускането на тоя свят има смисъл на завръщане.“ – уточняват Георги Тенев и Иван Добчев.