Галерия “ЛИК” представя Юлиана Павлова. Изложбата ѝ – „В духа на времето“ може да се види до 29 юни 2021 г. Откриването е на  10 юни (четвъртък), 18.30 ч.
 
Художничката е с магистърска степен от НХА в София от 2001 г., със специалност ,,Плакат”. Преди това посещава четири години Атинския технологичен институт, където следва графичен дизайн. След отличното ѝ завършване на Академията живее и работи дълги години в чужбина, където има множество самостоятелни и съвместни изложби, включително с галерия ,,Фантазмус“. За нея е чест признанието на Нeгoвo Крaлскo Височeствo Принц Кoнсoрта на Дaния Хенрик, който притежава нейна творба. След завръщането си в България продължава сътрудничеството си с галерия „Фантазмус“ в Дания. В родината си прави няколко съвместни изложби с концерт-майстора на Нидерландското радио Мичо Димитров от Пловдив и певеца Васил Петров в София, които са и добри художници.
 
Творбите на Юлиaна Павлова представляват нова смесена техника на рисунък върху метал. Тя съчетава студенината на метала с топлината на светлината, която полихромно се пречупва в неговата студена повърхност. С тази техника творбите сякаш оживяват, стават едно цяло и се впускат във вихрен танц.
 
Самата  Юлиана Павлова споделя: „В gуха на времето” като философско понятие е термин, означаващ културния, интелектуалния, естетически и политически климат на дадена епоха. Така че, съвсем неслучайно, изведнъж изплува в мислите ми името на моята изложба, защото тя е отражение на всичко, което всички ние преживяваме през последните две години в чисто човешки план. Kартините ми са отражение на всичко ново и различно, което настъпи в начина ни на живот през последната година и половина – моите душевни възприятия, мисли, вълнения, чувства, борби. Всеки от нас по своему преживя и преживява този “нов”, различен начин на живот. Така и аз изразих в произведенията си по свой начин, с моите цветове, чувствата, емоциите, душевните вълнения, които ме връхлитаха като ураган с високи, мощни, пенливи вълни, които постепенно затихваха и се успокояваха, или си оставаха необуздани в зависимост от случващото се наоколо.“