Някои смятат, че за да пътешестват им трябват освен свободно време, много пари, специална екипировка, издръжлив автомобил или най-добрите авиолинии… Оказва се, че всички тези предпоставки са просто оправдание, с което си обясняваме защо искаме, но не можем да пътуваме.
 
Днес ще ви представим двама души, които съзнателно са избрали да прекарат голяма част от живота си пътешествайки. Посетили са редица страни като: Индия, Пакистан, Иран, Малайзия, Монголия, Виетнам, Китай, Папуа Нова Гвинея, Русия, Таджикистан и др.
 
Тя е биолог по професия, а той инженер. И двамата са доказателство, че когато човек има желание да опознае нови светове го прави. Това, което ги отличава от всички останали пътешественици е фактът, че двамата пътуват само с по една раница на гърба и с бюджет от пет лева на ден. Освен това пътуват на автостоп и спят на палатка. Своя избор обясняват с факта, че истинските преживявания не се купуват с пари.
Всяко приключение описват подробно в своя блог – „Вълшебния керван“ (Magic Kervan), където дават съвети на бъдещите пътешественици.
1. Здравейте, много се радваме, че се съгласихте да бъдете гости на Sublime Media Room! Няма как да не Ви попитам кога и защо решихте да посветите живота си на пътешествия?
– Здравейте, скъпи хора, пътешественици и мечтатели от Sublime Media Room. Благодарности за поканата и интервюто. Въпросът ви е интересен. Не мисля, че някога сме взимали решение да посветим живота си на пътуване, поради причината, че винаги сме възприемали самия живот като едно голямо пътуване. Така че животът и пътуването в нашето съществуване, са две взаимозаменяеми концепции. Спомням си, че още първият път като съвсем малки, когато се качихме в колата на дядо и тръгнахме на кратко пътуване из България, си помислих, че няма по-страхотно чувство от това да се носиш по пътя в търсене на нови открития. По-далечните и дълги пътешествия извън Европа стартирахме преди около 10 години, още преди завършване на университета за Маги, а аз точно бях изоставил бизнеса си, заменяйки ценното (стабилни приходи) за безценното (време и свобода). Заминахме с раздрънкан Голф 2 към Иран и Грузия. Последваха пътешествия до Непал, Шри Ланка, Сирия, а финално просто се преселихме в Азия, изучавайки бойни изкуства в Китай, в продължение на 3 години. Последното ни пътешествие продължи близо 4 години, обикаляйки цяла Азия и Океания без нито един самолет.
 
2. Казвате, че пътуването на автостоп е вълнуващо, защото Ви среща с хора от различни социални ниши? Случвало ли Ви се е да се почувствате застрашени от човек, който Ви е качвал в автомобила си? 
– Странно е, но никога не са ни качвали хора, разположени недобронамерено към нас. Застрашени сме се чувствали по-скоро от начина им на шофиране и състоянието на превозното средство. Например насред Монголия нееднократно ни качваха мъртвопияни монголци, из Пакистан, на едни от най-опасните планински пътища на планетата, изтръпвахме от ужас от ралитата на камионите, над зашеметяващи пропасти, а във Виетнам се чудехме как изобщо още оцеляваме на моторчетата, с които се придвижвахме из трафика на Сайгон.
3. Какво е усещането да спиш под открито небе?
– За нас това е най-натуралното усещане, за което тялото ни пази генетичен спомен от хилядолетията живот на човешките предци в дивото и в пещерите. Абсолютно свързване със заобкръжаващия те свят. Нощи, в които вятър, съзвездия, облаци придобиват различно значение от това, което имат за градския човек.
 
4. След толкова посетени страни, можете ли да посочите къде срещнахте най-гостоприемните хора?
– Такъв тип класации и генерализации за цели народи винаги крият в себе си голяма субективна неточност. Но тъй като хората обичаме обобщенията, все пак особено ярък спомен за хора, които са ни разчувствали особено силно с начина си на общуване с непознати, са – иранци, таджики, тайванци, папуаси, фиджийци и кирибатци.
По отношение на пълноценно и много интересно общуване, си спомняме индийците, мианмарците и японците.
 
 
5. Вашето пътуване започва през 2015 г. и продължава три години и 8 месеца, като изминавате близо 100 000 км по суша и вода. Имали сте щастието да се докоснете до Хималаите – може ли да ни кажете какви мисли и чувства изпитахте, когато видяхте за първи път тази огромна планинска верига?
– Хималаите, както и Каракорум, и Памир, мисля, оставят неизменно чувство у всеки новодошъл на тотално поразяване и осмисляне на пространствените ни усещания за мащаб и незначимост на собственото ни крехко съществуване. Наистина е смайваща гледка. А за преходите и двумесечното ни пешеходно странстване из тибетската област Ладак и досега ни се струва, че сме били в някакво съновидение.
 
6. След толкова срещи с непознати култури, сигурно сте изпитали културен шок някъде – къде?
– Културен шок изпитвахме и изпитваме при досега с всяка една нова култура и то често силно осезаем. Човек преразглежда собствените си принципи и идеи за живота из основи при пътувания из далечни места, особено когато пребивава и е постоянно сред местните, а не изолиран в хотели. Това е и една от най-ценните опитности от пътешествията.
 
Можем да изброим поне няколко дузини силни шокове, но в резюме, ето някои от тях. Срещата с племето бадуи в Индонезия, които отказват да използват каквато и да е придобивка на цивилизацията (от сапун-до кола), облечени с индигови дрехи, дълбоко скрити в планината, но същевременно намирайки се само на 100 км от мегаполиса Джакарта.
Етносът тораджа на остров Сулавеси, който дава цялото си състояние за погребения и това е най-щастливото и важно събитие в живота им. Християнските народи в Северно Сулавеси, на чиито пазари си избираш дали да ти заколят питон, плодояден прилеп, куче, или котка за обяд.
 
Ловците на глави от остров Борнео, които и досега си украсяват къщите с черепи на избити от бащите им врагове, с които впечатляват жените си. Папуасите със сложни племенни взаимоотношения, където цената на едно прасе има стойността на човешки живот и всички вярват, че болестите са причинени от зли духове и магьосници.
Микронезийците, с които плавахме с малки лодки в открито море, без навигация, следвайки само указанията на шаман, разчел прогнозата по корали. И още много, много други, непознати за нас начини за осмисляне и оцеляване в околния свят.
7. Вярно ли е, че в Индия местните са Ви помислили за боговете Шива и Парвати?
– Бяхме в много изолирана част на щата Урат Прадеш, където не стъпват чужденци и през нощта обикаляхме из резерват, търсейки диви животни. Излязохме на черен път до няколко колиби, а на пътя местните пиеха тайно алкохол. Мисля, че им се видяхме толкова сюрреалистични, излизащи от джунглата в здрача, че ни сбъркаха за проявление на някакви богове. Започнаха да се кланят и шепнат, това което чухме като Шива и Парвати. Ние също се стъписахме и почти избягахме от неудобство.
 
8. Пътешествениците често казват, че всяко пътуване ги обогатява духовно. Можете ли да ни споделите дали и Вашето светоусещане се е променило, след срещите с толкова много и различни култури?
– Да, действително няма нищо, което да променя така из основи възприятията и светоусещането, както пътуванията. Опитът е разтърсващ и вече близо 10 месеца, след като се завърнахме в България, търсим начин да осмислим и интегрираме всички тези милиони усещания, взривове от чувства и проникновения. Сякаш всичко, което някога сме знаели, се превърна в сгромолясана колиба от сухи клони.
В този момент битието ни изглежда по-неразбираемо, по-вълнуващо, по-чудодейно отвсякога и вече не смеем да заявяваме убедено „големи истини“ и „мъдрости“ с лека ръка. Пред прага на входната врата стои едно невъзможно за осмисляне голямо Непознато, но и повече от друг път вътрешна усмивка и чувство на покой.
 
9. Коя би била следващата Ви дестинация?
– Следващата дестинация вече е решена и вие сте първата медия, пред която го съобщаваме публично. Краят на октомври, ако Бог е рекъл, тръгваме по земя през Източна Африка към Мозамбик. Пътуването се предвижда да е с времетраене от минумум 6 месеца, изцяло на автостоп и с палатка. Ще се радваме, ако хората, които се интересуват от екстремни пътешествия и опознаване на далечни култури, го следят в нашия блог и фейсбук страница Magic Kervan.
10. Как си се представяте след пет години?
– Честно казано, след това пътешествие, избягваме да си представяме каквото и да е, дори да е за следващия месец. Важното е какъв си днес, а не утре.
 
11. Има ли щастието адрес?
– Щастието не се подчинява на причинно-следствени връзки. Никакви външни фактори не обуславят наличието му, още по-малко постоянното му съществуване в нас. За нас щастието е вътрешно състояние, което се самопроявява постоянно, стига да не му пречим с умствения си хаос.
Адресът му е ул. Мир, вход Сърце, ап. Тук.
 
 
12. Какво бихте посъветвали хората, които все отлагат мечтани пътувания?
– Всеки има определени етапи от живота си, в които изживява и евентуално научава, каквото светът му показва за самия него си. Ако страховете и опасенията ни взимат превес над мечтите ни, то значи има още какво да осмислим преди да поемем към пътуването си. Когато си готов, наистина няма какво да те задържи. Няма никаква материална причина, която би могла да спре някого от мечтата му. Във всеки човек се крие велика сила и воля, и първата крачка опира само до това да кажем „да“ на целия свят, на всичко.
 
13. Последният ми въпрос е – човек се ражда или става пътешественик?
– Човек се ражда с пълния потенциал да стане каквото пожелае. С времето личностните склонности, пътят на живота ни, ни очертава определени възможности и шансове, които избирайки ги, ни отвеждат в една или друга насока. Всеки може да стане пътешественик, ако почувства повика за това и го последва.
При всички положения, големите пътешествия започват от по-малки. Едно изкачване до Еверест може би е започнало от едно изкачване на Черни връх. Четиригодишно пътешествие на стоп из Азия може би започва от едно пътуване на стоп София-Черно море. Всяко малко нещо в живота ни, колкото и маловажно да изглежда, определя целия му следващ ход.