За днешните ни гости можем да кажем, че са амбициозни, знаят какво искат и са мотивирани да го постигнат. Това са Никола, Галя, Елвира, Елена, Елка и Марта.
Те описват себе си като “шестима ентусиасти на тема образователна промяна”. Онова което ги е събрало е страстта, страстта към промяната, към създаването на различното образование, към Фондация “Шарени кръгове”
Днес говорим за образование, за демократичните училища, каква е тяхната концепция и какво трябва да знаем.
 
Здравейте! Как бихте описали себе си и как възникна идеята за създаването на Фондация “Шарени кръгове”?
Ние сме шестима ентусиасти на тема образователна промяна. Участвали сме в създаването и организирането на какви ли не образователни инициативи – неправителствени организации, алтернативни училища и детски градини, конференции, фестивали, обучителни програми за деца и възрастни.
Събра ни страстта да създаваме различно образование, да създаваме примери как работи то и да даваме възможност на онези, които търсят да намират алтернативи. Тази страст избухна в идеята за създаване на демократично училище – второто в София и поредното в България. Около училището се завъртяха още ред идеи, но засега фокусът ни е върху него.
Какво символизира името “Шарени кръгове” и как бихте описали дейността на фондацията?
Името на организацията ни идва от преплитането на няколко много важни за нас концепции. От една страна изразява идеята за различието и „шареността“ на хората. „Различното е красиво“ казва Яков Хехт, един от световно известните образователни реформатори, който е помогнал за създаването на множество демократични училища по света. Ако подкрепим тази красота и й дадем възможност да се свърже с други красоти, представяте ли си за колко много красота става въпрос?  От друга страна това различие се допълва с равнопоставеност. Вярваме, че за да съществува такова нещо като общност всеки в нея трябва да се чувства зачетен и да бъде чут. Това практикуваме вече от няколко месеца с помощта на социократичния начин на работа. А когато говорим за равнопоставеност, кръгът е най-добрата форма, в която се случва тя.
 
Демократичните училища стават все по-търсени, но запознато ли е обществото какво наистина представлява едно демократично училище, какви са основите цели и ценности заложени в тази концепция?
Ако говорим за българското общество в неговото мнозинство, не, не е запознато. Но все повече стават онези хора, които търсят, четат, питат, интересуват се и научават не само за демократичното образование, но и за още различни начини, по които човешкото същество може и учи. Една от основните причини да се захванем с тази инициатива е на базата на опита ни в нея да запознаем все повече хора с този модел и да покажем, че той може да работи и в български условия.
Демократични училища има по цял свят и красотата в тях е именно в това колко са различни. Всяка общност, според своите ценности и нужди, може да развие своя модел на демократично училище. Онова, което обединява всички тези инициативи е, че в тези училища има 2 основни принципа – свободен избор и общо управление на училището.
Какви качества трябва да притежават учителите в едно демократично училище и какви по-различни дисциплини можем да открием там?
Наскоро, във връзка с търсенето ни учители, се шегувахме, че си търсим супер-хора за учители. Може би изглежда така, защото търсим в тях качества и умения, които не се търсят стандартно в един учител. За нас е важно хората, които ще работят с децата, а и помежду си, да могат да изслушват и чуват, да наблюдават и анализират, да виждат всички в тяхната „шареност“ и да ги припознават като ценни, да дават нужната подкрепа, без да налагат, да заразяват със своите страсти, да бъдат автентични. Или иначе казано, нищо супер не търсим, а просто хора, които обичат ученето, готови са да изследват различните форми, в които се случва то и не спират да търсят възможности самите те да учат и да се развиват. И, разбира се, много важно за нас е да изпитват удоволствие и радост от работата си.
Ако изходим от това, че всяко демократично училище е организъм, който се развива според това какви нужди имат неговите части, в различните училища можем да видим много различни занимания. Всяко дете, а и възрастен, има възможност да предлага различни занимания, продиктувани от конкретен интерес. Например, група момчета, които гледат анимета и развиват страст към японския език могат да стартират занимания в тази посока.
В нашето училище, конкретно, сме създали доста интересен микс от различни подходи и начини на учене. Основно залагаме на проектно базираното и преживелищно учене, където децата не учат конкретни предмети, а през опита и правенето овладяват различни области на предметното знание едновременно, така както всъщност са преплетени те в живия живот.
 
Защо родителите трябва да изберат демократично училище за своите деца и с какво то се различава от конвенционалните училища?
Ние искрено вярваме, че всяко семейство е добре да избере училище според нуждите и талантите на детето, от една страна и от друга, такова, което да отговаря на семейните ценности. За нас няма такова нещо като универсално най-доброто училище за всички деца. Децата са много различни и затова е важно да има избор на различни форми на учене, така че всяко дете да намери мястото, което за него, конкретно, ще даде най-много възможности за развитие. Затова се радваме, че през последните години в България се създават и развиват различен тип не-стандартни училища и се надяваме на някакъв етап това да бъде разпознато и признато от официалната система.
Основната разлика от стандартните училища е, че в демократичните училища се набляга много на развитието на така наречените „меки“ умения, които са всъщност житейските умения, от които всички ние имаме нужда, за да се справяме успешно в живота – умения за учене през целия живот, умения за намиране, анализиране, обобщаване и използване на информация, умения за аргументиране, за критично мислене, за работа в екип, умения за себепознаване и познаване и зачитане на другите, умения за общуване, т.н. И нещо, което смятаме за изключително важно – демократичните училища развиват детското любопитство, поощряват изследването, търсенето и питането, така че желанието за учене в децата да се запази през целия им живот.
Как протича един учебен час в демократично училище, имат ли децата куп домашни, налага ли им се да носят тежки раници пълни с учебници и поддържа ли се онзи “страх”, който ние си спомняме от ученическите години в ден с контролни?
Както вече стана дума, във всяко демократично училище заниманията се случват по много различен начин. Но генерално се следва принципа на ненасилието – да няма страх, притеснение и нежелание, свързани с ученето. Човешкото същество учи най-добре в условия на любов, подкрепа и радост – доказал го е отдавна великият проф. д-р Лозанов и това е залегнало в 7-те закона на сугестопедията. Всяко демократично училище има своя система за наблюдение прогреса на учениците, но това не става през оценки или изпити, в които по правило децата се чувстват неспокойни и стресирани. Често в основата на тези системи се залага на саморефлексията и рефлексията, резултати или продукти от конкретни дейности. Това са начини, които позволяват както на възрастните, така и на самото дете да получат много добра яснота за това какво се случва, но без осъждане и оценъчност, а през възможностите за развитие и прогрес.
Такова нещо като домашна работа, в класическия й вид, в тези училища няма. Но има такова нещо като: „Това ми е супер интересно!“ и занимания по въпросната тема и в училище, и вкъщи, докато не бъде проучен из основи този интерес и вниманието бъде насочено другаде.
Какво представлява връзката ученик – учител и колко важна е тя?
Изключително важна е тази връзка. Възрастният е подкрепящ, съветник, ролеви модел, приятел. Детето трябва да се чувства спокойно и обгрижено и едновременно с това свободно да следва себе си и да заявява нуждите си. В демократичните училища има една специфична роля, която изпълняват някои от учителите – ролята на ментор. Менторът се избира от самото дете и е изключително важен човек в живота на детето, а и на семейството. Това е човекът, който подпомага избора и решенията на детето. С когото то обсъжда учебния процес, взаимоотношенията с други деца и възрастни в училището, емоционалните си нужди. Менторът наблюдава и следи развитието на детето, коментира с родителите и им дава регулярна обратна връзка относно ученето, социалното, емоционалното и личностното развитие.
Има ли ограничение на броя деца в едни клас в демократично училище?
В демократичните училища няма класове. Децата обичайно са разделени в няколко възрастови групи. Например, в нашето училище ще има за начало 2 групи – 6-8 г. и 9-12 г. Като това разделение може да бъде доста условно, защото децата не биват групирани толкова възрастово, колкото според умения, интереси и възможности.
Голям плюс е този смесен начин на учене, защото дава възможност на децата от различни възрасти да учат едни от други, без посредници. Често в такива училища можете да видите 8 годишни заедно с 16 годишни да работят по даден проект с еднаква страст и интерес. По този начин големите се учат да бъдат по-осъзнати и грижовни към нуждите и възможностите на по-малките, а пък малките намират често в лицето на големите вдъхновение за учене в дадена област.
Как вземате важните решения, отнасящи се до фондацията и какви са вашите бъдещи планове?
Шестимата основатели работим активно заедно от март месец тази година и от самото начало взимаме решенията си социакратично. Това означава, че всички се съгласяваме с дадено решение – няма гласуване, няма мнозинство и малцинство, няма оставени зад борда, които си тръгват с усещането, че не са си казали всичко и не са били чути и зачетени. Разликата с консенсусния тип решения е, че не е задължително да се убеждаваме един друг в правотата си, а чуваме мнението на всички и намираме мястото, където аргументите и гледните точки се пресичат и всички можем да живеем с взетото решение. Красивото в този процес е усещането за баланс между индивидуалните и общностни нужди, които могат да съществуват в хармония.
По какъв начин можем да допринесем за Фондация “Шарени кръгове”?
Като всяка нова инициатива с радост приемаме всякаква подкрепа – разпространяване на каузата и идеята, доброволчески труд, финансова подкрепа. Ще се радваме ако виждате начин, по който бихме могли да си партнираме, защото и ние вярваме, че заедно можем повече.
Какво за вас е Фондация “Шарени кръгове” и ако трябва да я опишете с една дума, коя би била тя?
Сбъдната мечта и доказателство, че когато силно искаш нещо и вярваш, че е важно да го направиш намираш същите шарени ентусиасти, с които можеш да го осъществиш.
Заедност.
Моят последен въпрос към вас е свързан с една мисъл на Лин Ютан – И старата, и съвременната система на образование страдат от глупавата вяра, че с помощта на няколко изпита може да се измери човешкото знание. Можем ли настина да измерим и оценим знанието, въображението и интелигентността с няколко изпита?
За съжаление от доста години живеем в един свят, в който е много важно да мерим – мерим себе си по другите, мерим другите по себе си, мерим се по красота, по умност, по кой е по-велик, кой има повече предмети и повече лайкове във фейсбук. Ние не вярваме в меренето. Защото всеки е ценен и полезен за себе си и общото с това, което е – това, което го интересува, което може, в което се развива, което дава.
Децата са вселена от творчество, любопитство, интерес. Децата знаят и могат, нищо, че нямат нашия опит. Тяхната страст, воля и възможност да създават, да се развиват и да научават може да бъде пример за всеки възрастен. И не може да бъде сложена в класове, оценки и държавни образователни изисквания. Може само да й се радваме и да ги подкрепяме в това да станат най-доброто себе си – за себе си и за обществото.