Трифон Зарезан или Свети Валентин?! Вино или любов?! А защо не и двете!
Днес сме много щастливи, защото на гости в Медийната ни стая е Мадлен Алгафари. И ако все още смятате, че любовта е задача с много неизвестни, сложен избор или химера – зарежете лозята и всички предразсъдъци, защото в следващите няколко минути ще погледнем в сърцето на това прекрасно чувство и ще намерим отговори на въпроси, които поне веднъж сме задавали на човека отсреща, в огледалото…
Здравей Мадлен и благодаря, че прие нашата покана! Колко сложна материя е любовта? 
– Здравей Паулина! Колкото сложна и проста материя е човекът, колкото сложна и проста материя е Бог. Проблемът е, че човекът е майстор да я доусложнява. Би могъл да обича с повече лекота и естественост, но е наметнал любовта с множество камуфлажни брони и маски, и майсторски си е създал проблеми в любовта. А любовта е най-силното хапче против проблемите всъщност.
Много често говорим за  различните професии – едни са свързани с талант и сякаш се предават по наследство, други са призвания, цел. Какво те насочи към това да се занимаваш професионално с психология?
– Г-н Гешев. Той, многократно съм казвала, е “пръстът на съдбата“ в моя живот. Работеше в учебен отдел на Софийски Университет и когато трябваше да избирам между психология и социология при записването, докато се чудех, той ми каза: „Като те гледам – психология!“ И до днес съм му благодарна, макар че не съм го виждала оттогава (1986 г).
В ръцете си държа една твоя книга, моя много любима – “Как да се разболяваме качествено”. Защо “насърчаваш” читателите си да допускат грешки?
– Просто търсех по-разтърсващ и абсурден начин да накарам хората да се замислят колко неща правят срещу здравето и щастието си. Неосъзнато! Пък и все пак аз съм „ку-ку“ човек. Някога бях част от екипа на прословутото предаване „Ку-Ку“ и това беше начин да събера чувството си за хумор с психотерапията.
Грешка ли е да  пренебрегваме себе си в една връзка?
– Разбира се. Грешка е изобщо да пренебрегваме себе си. Често забравяме, че и в Библията пише: „Обичай ближния като себе си!“. Втората част на изречението често се изпуска. Докато сме малки, получаваме от големите директно. Когато сме пораснали, има един единствен начин да получим от другите – като не пропуснем да дадем на себе си. На много хора им е удобно да чуят това като: давай само на себе си. Разбира се, че не става дума за това – това е детският егоцентризъм. Зрелият човек получава, за да дава. Но може да даде любов, само ако първо си е дал любов. В противен случай даването е купуване на одобрение. Не е лесно обаче да се обичаш, когато не си се чувствал обичан като малък. С това основно се работи в терапевтичния процес.
Какво означава компромис? 
– Когато се зажених, баба и дядо ни извикаха настрани с Нидал и подред ни казаха по едно изречение. Бабиното беше: „Еднъжка ти ще отстъпваш, еднъжка – ти ще отстъпваш“, а дядовото: „Правете всичко, но с внимание!“…
Компромисът е подчинително поведение, но не спрямо другия, а спрямо собствената ти потребност. Другият е само „инструментът“ за нейното задоволяване. Понякога подходът за това е като се отстъпи сМИРено. Това означава с вътрешен мир. Отстъплението е точно толкова естествено и печелившо, колкото настъплението. Зависи от преценката на реалността и контекста. Зрелият, порасналият човек умее да прави компромиси. Този, който не умее, има по-скоро детско поведение.
Днес, жените се борят за пълна равнопоставеност с мъжете. И все пак – какво прави жената Жена, различна от мъжа като изключим анатомията?
– Там ѝ е грешката на Жената, че се бори. Това означава, че действа по-мъжки по-скоро. Целта е справедлива, вярна, но формата, начинът често са сбъркани. Просто не са женски.
Мъжко и женско има и у двата пола. Мъжкото е: действие, пробивност, борбеност, инициативност, решителност, рискуване, ден, рационалност, острота, действие навън. Женското е: мекота, адаптивност, търпение, гъвкавост, ирационалност, мистика, нощ, действие навътре.
Темата е много дълга. Имам цяла глава: „Какво се случва с мъжкото и женското днес“ в една от книгите ми. Реабилитирането на мъжкото у жената, както и на женското у мъжа е здравословно, но дозата и формите невинаги са здравословни днес.
Чувства ли се българската жена комплексирана и до каква степен ниската самооценка може да ѝ навреди?
– Не бих обобщила. Освен това, всяка нация си има свой тип комплекси. Колкото до ниската самооценка, тя винаги пречи. Човекът с добра самооценка е движен от мотива „стремеж към удоволствие“. Такъв човек, дори и да му е добре, се стреми да му е още по-добре.
Хората, с ниска самооценка, са движени по-скоро от мотива „стремеж за избягване на неудоволствието“. На такъв човек трябва да му запари, да го заболи, за да се задвижи.
Исторически е обоснована, в известен смисъл, ниската ни самооценка, но днес нещата започват да се променят. Важното е да бъде заменена с добра, реалистична самооценка. Отново много съм писала в „От „какво ще кажат другите“ до „какво избирам аз“. Смятам, че сме грозни патета, на които им липсва само съзнанието, че са лебеди.
А при мъжете?
– Не е по-различно. Самооценката е сбор от две събираеми: самочувствието като чиста стойност (ценен съм само, защото ме има, защото дишам) и самочувствието като принадена стойност (умения, постижения, заслуги). Липсата на първото, което се формира в най-ранното детство, чество се опитваме да компенсираме с второто, но проблемът е, че искрата за постигане на второто идва от заряда на първото. Затова да си родител е най-голямата отговорност!
Има разлика в начина, по който се отглеждат момчета и момичета, но и тези знания често липсват на родителите.
От психологична гледна точка – достатъчна ли е успешната кариера, за да бъде човек щастлив и удовлетворен? 
– ?!?!?!?
Естествено, че не е!
Има хора, които се идентифицират със статуса си, опитват се да постигнат на роботното място неща, които им липсват в личния живот, да задоволят на работното място потребности, които се задоволяват само в интимния микрокосмос и, разбира се, не са щастливи, защото просто това са две различни писти от живота и не могат да се взаимозаместват.
 
Остарява ли душата без любов?
– Разболява се! Остаряването не е лошо нещо!
Вярвам, че човек трябва да споделя. Да споделя любовта си, да споделя тревогите си, радостите, болката. Но, да споделя с правилните хора. Клише ли е това, че партньорът трябва да бъде не само любим, но и най-добър приятел?
– Не е клише. След периода на влюбването идва периодът на любовта. Тя без приятелство не може да оцелее. Споделянето е първата човешка същност. Думата „е-моция“ идва от е- енергия и моцио – движение от латински. Енергията трябва да излезе отвътре навън. Това е единственият, програмиран ни от природата инструмент за комуникация. Човекът е социално животно. Принадлежността е първата му потребност. Без споделяне, той се разболява и умира. Но същият този „умен“ човек е измислил перверзната ценностна система, в която да се задържат емоциите се смята за ценност…
Има ли такова понятие като “здравословна изневяра” и изобщо може ли една изневяра да заздрави отношенията в основната връзка? 
– Случва се. Партньорите обаче трябва да са пораснали и осъзнати. Затова терапевтичният процес помага много. В противен случай се реагира инфантилно, страда се повече. Разпадат се връзки, в които всъщност има ресурс.
Жените са по-богати откъм изразяване на емоции и съпреживяване на чужди истории. Пречи или помага тази чувствителна същност? 
– Никога емоционалността не може да пречи. Тя е здраве. Обратното е болно. Но емоционалната интелигентност помага това изразяване да се случва по най-печелившия начин. Да чувстваме, означава да сме живи.
Какво липсва на хората, за да бъдат откровени в любовта си? 
– На хората им липсва едно: осъзнатост. Интелигентност и осъзнатост са различни неща. Познавам хора, които са прочели вагони с книги, но изобщо не са осъзнати и обратното. Живеем с много неистини, но не знаем, че са неистини. Ако няма откровеност, всъщност, няма любов! Любов, доверие и свобода са трите крака на „трикракото столче – връзка“. Ако един крак липсва, столчето пада.
Свръхпредлагането ли ни прави консуматори?
– Това е порочен кръг. Всички човешки потребности се задоволяват само от жив човек срещу нас. За да сме принадлежащи, са ни нужни живи хора, за да сме утвърдени, са ни нужни живи хора, за да сме сензорно и сексуално задоволени, са ни нужни живи хора.
Единствено хранителната потребност (храна за тялото и душата) позволява опосредствано удоволствие – не е нужно да познавам месаря, за да ям салама, не е нужно да познавам писателя, за да чета книгата му. За да стигнем до живите хора и да упражним влияние върху тях, за да ни задоволят потребностите, са нужни модели на поведение, които травмите и възпитанието са направили всичко възможно, за да блокират. По този начин живите хора изглеждат плашещи, недостъпни. Тогава хранителната потребност бива презадоволявана, защото само тя позволява удоволствие през неодушевени неща, които обаче трябва да се предозират, за да заместят липсващите същински удоволствия, идващи от живата среща с другия. Така хиперконсумацията ни залива… Това е опитът ни да заместим живото ТИ с неодушевени неща. Всички тези неодушевени неща обаче са мета-удоволствия или менте-удоволствия. Те не носят истинско чувство за удовлетвореност и щастие.
Лекува ли се любовта с вино?
– Че да не е болест любовта, че да говорим за лечение?!? По-скоро липсата на любов се замества с вино. Временно! До следващата чаша, до болестта.
Той я покани или тя прие – кой започва любовта?
Това е един танц, който се танцува от двама. Първо тези двама са вътрешният мъж и вътрешната жена у мъжа и у жената, а след това и между външните мъж и жена. И в този танц си има движения, хореография, ритъм, паузи. При това са естествени, без усилие. Не всички са умели танцьори обаче днес, защото сме отдалечени от природата си.
Ако влюбването е пулс, то любовта е….?
Любовта е сърце, смисъл, същност, постигане, работа, избор, благословия. Влюбването все още е в морето на емоциите, а любовта е чувство. Емоция и чувство са различни неща. Емоции имат и животните. Чувства – само човекът. В най-добрия случай влюбването прераства в любов.