Гласът му е разпознаваем, а талантите му впечатляващи! И със сигурност харизматичността му не е единствената причина да бъде харесван и обичан от публиката. За него не е нужно да се говори много, защото името му е емблематично за всичко, което прави.
След успешната промоция на последния си сингъл, днес в Медийната ни стая е не друг, а самият той. Орлин Павлов.
Здравей, Орлин! Благодаря, че прие нашата покана! Нека започнем с последния проект – Funny Side of Me. Откъде се появи вдъхновението за тази песен?
– Здравейте! Вдъхновението дойде от филма „Нокаут“, който снимахме преди около година с Ники Илиев, Саня Борисова, Жоро Стайков, Башар Рахал, Катето Евро, Сашо Кадиев и Гари Дурдан в главната роля. Идеята за филма беше първа, а аз имах вече няколко записани мелодии, които представих на Ники. Той каза, че тази му звучи най-позитивно и взехме нея. Аранжиментът направиха Борислав Бояджиев-Борче и Боян Ангелов. Имахме нужда от текст на английски, защото филмът почти изцяло е на английски. Идеята на Ники беше такава, за да може лентата да обикаля света и да го разбират повече хора. Владимир Михайлов написа текста, който е свързан с филма и със сценария и аз го изпях. После заснехме видеото в края на това лято. Борис Славков беше зад камерата, а Ники го режисира. Снимахме в София и смесихме кадрите с откъси от филма.
– А сега да се върнем в самото начало. Първите ти изяви на сцена са като актьор. На какво те научи сцената?
– Сцената учи на дисциплина, на доверие и на екипна работа. Ако един актьор не може да работи в екип, няма да му е никак лесно. В театър “4XC” още от 14 годишен успях да науча какво е да се работи с театрална трупа. Преживях много пътувания, много фестивали, много представления и много прекрасни моменти.
Сълзите или смехът имат по-висока “цена”?
– Сълзите, но те може да са и през смях.
Страдаш ли от сценична треска?
– Не мога да го нарека сценична треска. Случвало ми се е като по-малък, но вече нещата стоят по друг начин. След години на сцената човек става много по-сигурен и по-подготвен, в това, което прави. Има един хубав трепет, когато се качваш на сцена, който е много важен. Поне за мен е така. Ако го няма това усещане, значи нещо липсва.
Къде е мястото на хумора в живота?
– Хуморът е много важен, защото помага по-лесно да преминаваме през живота и да се поглеждаме отстрани. Заземява. Ако не можем да се погледнем отстрани и да се самоиронизираме, може да изкривим представата си за себе си. Човек си мисли, че е един; хората си мислят, че е друг; той самият иска да се възприема такъв, какъвто хората искат да го възприемат… Или нещо друго. Така се получава едно самоизкривяване, което се наблюдава при много артисти и певци.
Предизвикателство: пресъздай тъжна ситуация по забавен начин.
– Това е въпрос на гледна точка. Аз винаги разглеждам нещата 50 на 50 – от тъжната страна и от веселата страна. Наскоро стоях в едно заведение и покрай мен мина една жена, която беше видимо много различна от другите. Имаше чорлава коса и много ярък грим, който не беше детайлно положен върху лицето, а беше абсолютно размазан. Имаше нещо у нея, което ме накара да си помисля, че не е в добро психическо здраве. И тъкмо да ми стане смешно, защото наистина беше една сериозна гротеска, и в същото време ми стана тъжно и си казах, че това е нейната истина и заслужава уважение за това. В своите очи тя вероятно изглежда добре по този начин. В обществото може и да не се вписва и да предизвиква смях, но това е нейният свят, и заслужава респект за това.
Кой е Орлин Павлов зад сцената?
– Абсолютно един и същ човек. Няма друг. Нямам други лица. Когато играя роля, ставам друг, но на певческата музикална сцена нещата не стоят така. Аз съм такъв, какъвто съм. Поне така си мисля, но съм гледал записи и съм си същия. (смее се)
Отношението ти към спорта?
– Спортът е много важно нещо за запазване на физическото и менталното състояние бодро, свежо и здраво стъпило на земята. Когато не спортувам, всичко започва да ме боли, ставам ленив и спя до по-късно. Спортът ме държи буден, дава ми една особена физическа дисциплина, която възпитава и психически. Спортът разкарва мързела настрана почти във всеки един смисъл на думата. Уважавам хората, които спортуват и имат физически навици. Така ще бъдем по-дълго млади. Храната, която ядем, също е от огромно значение.
– Музиката ти е популярна, харесвана. Какво е посланието, което искаш да предадеш чрез своето творчество?
– Нямам едно конкретно послание. То по-скоро се получава всеки път по естествен начин. Ако нещо ми хареса не сядам да го разчленявам и изследвам, за да го разположа в таргет група. Един артист трябва основно да харесва това което прави, то да го вдъхновява и после с удоволствие да излиза на сцената и да го изпълни.
– Оптимист или реалист се крие зад тази усмивка?
– Аз съм реалист-оптимист. Реалистът понякога става песимист, но от там идва това, че съм здраво стъпил на земята. Не витая много в облаците.
Въпрос на възпитание или личен избор е това как човек ще гледа на живота?
– Много е важен примерът от вкъщи, който семейството дава през годините. И то първите 7-12 години. После обаче е важно и животът какъв ще те направи. Има много случаи, в които хора без семейство са постигнали всичко сами, със своя усет и със своята съдба, и са оптимисти. Друг път хората имат прекрасни семейства, но такива неща са се случили в живота им, че са станали песимисти. Мисля, че е комбинация от двете. Поне при мен е така.
Кои са “живите легенди” на България?
– Ако питаш директно хората по улицата, те ще ти кажат, че няма никакви легенди и че нямат идоли. Ако питаш същите хора вкъщи, ще ти кажат нещо друго. Ако те сами попитат себе си, ще кажат нещо трето. Публиката е много разнообразна – мисли едно, след като го получи казва друго, а в следващия момент мисли трето. Понякога имаме непоследователен начин на мислене – уважаваме нещо, след което, ако то застане пред очите ни, можем много лесно да го отхвърлим, заради егото си. Имаме много легенди, но въпросът е какво правим с имената им и с тяхната памет, ако не са между живите. Как успяваме да ги предадем напред, за да могат младите хора да изпитват респект и да имат интерес към тях. Важно е как се предава топката и дали не се е скъсала линията между поколенията, защото може да се окаже, че пропастта е много голяма. Дали заради музикантите или медийно се е образувала голяма пропаст между поколенията, не е ясно, но едните изобщо не разбират другите, а другите изобщо не разбират третите. До преди години имаше много хубава приемственост между поколенията. Липсва музикалната критика. Аз бих искал всяка седмица да има например един по-зрял критик и един млад музикант критик, за да може техните мнения да се смесват и всеки да ги вижда в даден вестник или в интернет. Целта е това да бъде градиво – да се каже какво се е случило дадената седмица на музикалния ни пазар – рок, хип-хоп, поп, дори попфолк. Кой е имал концерт и къде, кой е издал нов албум, какъв е според тях този албум. Много липсва музикалната критика у нас.
Има ли нужда младото поколение от нови, съвременни кумири?
– Не може да се зададе на младото поколение кои са нашите, или моите легенди. Всичко идва от голямата пропаст, но кой е виновен за това не мога да кажа. Дали така се случи, дали ти закъсня или времето бързаше… Трябва да има приемственост, повече колаборации и повече смисъл в текстовете, защото децата ги попиват като гъби и ние ги учим на нещо всеки път. Когато се пуска една песен и се обмисля един текст, не трябва да се мисли само дали този ритъм ще кара хората да танцуват и да си припяват припева. Да, разбира се, че това винаги се цели, но в една песен трябва да се вкара много повече. Важно е и един артист да направи нещо, което после да може да представи сценично. Това не е лист хартия, който може да се скъса или изгори. Музиката остава в пространството, особено сега в интернет, където всичко е завинаги.
Ако имаш машина на времето – с коя певица/певец от миналото ще запишеш дует?
– С Eмил Димитров би било много интересно. Много ми се пее с Бо Бо Бо, с Боян Иванов, с Борислав Грънчаров и с Борето Годжунов. Всички те са страхотни български колоси и гласове.
А къде ще си след 10 години?
– Мога да опиша къде съм застанал – представям си картини. Виждам много голямо пристанище. Има някакъв огромен кораб, има туристически яхти и по-малки лодки и е 24-25°. Не знам точно къде е, може би във Франция.
Говорейки за бъдеще – да очакваме ли нови проекти в рамките на годината?
– Музикалните проекти са свързани с участия, които са новогодишно-коледни. През януари започва сериал с мое участие по bTV – „Скъпи наследници “, а филмът „Нокаут“, за който стана въпрос, вече има дата – излиза на 5-ти януари. Музикално започвам да организирам страхотен екип, с който да направя албум. Имам много идеи и просто трябва да ги запишем, да ги изпеем и да звучат добре. И да направим една „тава“, както се казва.
Предстоящи концерти?
– Концерти и участия винаги има в Sofia Live Club в началото на годината. Този път с JP3 – Веселин Веселинов-Еко – контрабас, Димитър Сeмов – барабани и Живко Петров – пиано, смятаме края на януари началото на февруари да направим един страхотен джаз проект.
Има ли сигурен път към успеха?
– Черешката на тортата не е тортата, не е вкусът на тортата.  Успехът е самият път. Важно е всеки да намери пътя си. Понякога дори и незавършените проекти са сериозен опит, който е част от успеха. Да зациклям от участие на участие ме плаши. Искам да се развивам, да научавам нови неща в пеенето и в актьорското майсторство, да се уча и да ставам по-добър.