Изследователи от университета – Binghamton University und des University College London са изследвали 5705 участници от 96 страни, а именно колко по-различно реагират двата пола на една неуспешна връзка.
Шоколад или алкохол?
Жените и мъжете прибягват до различни средства за облекчаване на болката от любовта. Психолозите са изследвали конкретно и задълбочено поведението след разделите и стигат до изненадващ резултат, а именно, че страданието ни прави и „добра услуга“.
Резултатът: Емоционалната болка и за двата пола е по-тежка , отколкото физическата. Изследването показва също, че жените страдат по-силно, а мъжете от своя страна по-дълго. Но значимо откритие в това проучване е, че въпреки всички страдания, които раздялата би могла да предизвика, все пак, преживяването има и положителен аспект. Оказва се, че разделите са важни за процеса на съзряване или на порастване.
Шоколад или алкохол?
Жените и мъжете прибягват до различни средства за облекчаване на болката от любовта. Психолозите са изследвали конкретно и задълбочено поведението след разделите и стигат до изненадващ резултат, а именно, че страданието ни прави и „добра услуга“.
Резултатът: Емоционалната болка и за двата пола е по-тежка , отколкото физическата. Изследването показва също, че жените страдат по-силно, а мъжете от своя страна по-дълго. Но значимо откритие в това проучване е, че въпреки всички страдания, които раздялата би могла да предизвика, все пак, преживяването има и положителен аспект. Оказва се, че разделите са важни за процеса на съзряване или на порастване.
Средно статистически хората преживяват по три „неуспешни взаимоотношения“ или раздели до 30-годишния си рожден ден. Ръководителят на изследването Крейг Морис обяснява, че поне една от тези раздели е наистина драматична и продължава, съпровождана със седмици до месеци от страдание. Това е важно, казва Морис, защото е единственият начин да се научим да приемаме връзките сериозно. Той смята също, че разделите трябва да ни „навредят“, за да се научим и да желаем да ги избягваме. Ако не ни нараняваха, бихме инвестирали много по-малко в партньорството.
След края на партньорството често сме в емоционална бъркотия – както изоставеният, така и този, който си е тръгнал. Когато партньорът си тръгне, нищо не е такова, каквото е било: ние сме в шок и не знаем какво всъщност се случва с нас. Разделите винаги са свързани с емоционален хаос.
След края на партньорството често сме в емоционална бъркотия – както изоставеният, така и този, който си е тръгнал. Когато партньорът си тръгне, нищо не е такова, каквото е било: ние сме в шок и не знаем какво всъщност се случва с нас. Разделите винаги са свързани с емоционален хаос.
След първоначалното осъзнаване и след като бавно се разбира, че раздялата всъщност е реалност, тогава се разгръща цялата гама от емоции: тъга, гняв, разочарование, омраза или усещането, че сме сами и също самотни.
В зависимост от причината за раздялата, продължителността на връзката, самия процес около нея и индивидуалната житейска история, някои от чувствата биха могли да бъдат по-интензивни от други или преминаването от едно в друго да бъде по-бързо или по-бавно. Но от изключителна значимост е човек да държи в ума си мисълта, че всички чувства имат основание да съществуват.
Ако се фокусираме върху чувствата, поставим ги на една сцена и ги осветим като с прожектор, би било полезно да се разбере, че чувствата имат само една необходимост: те искат да бъдат почувствани. Това е много важно също и във фазата на раздялата и последвалия траур. Това означава, да не „прогонваме“ чувствата, да не искаме да ги променяме или да се опитваме да пресираме процеса на обработка, ускорявайки го. Това обикновено води до обратното. Разрешете си да скърбите, да плачете и викате.
В зависимост от причината за раздялата, продължителността на връзката, самия процес около нея и индивидуалната житейска история, някои от чувствата биха могли да бъдат по-интензивни от други или преминаването от едно в друго да бъде по-бързо или по-бавно. Но от изключителна значимост е човек да държи в ума си мисълта, че всички чувства имат основание да съществуват.
Ако се фокусираме върху чувствата, поставим ги на една сцена и ги осветим като с прожектор, би било полезно да се разбере, че чувствата имат само една необходимост: те искат да бъдат почувствани. Това е много важно също и във фазата на раздялата и последвалия траур. Това означава, да не „прогонваме“ чувствата, да не искаме да ги променяме или да се опитваме да пресираме процеса на обработка, ускорявайки го. Това обикновено води до обратното. Разрешете си да скърбите, да плачете и викате.