Приветлива и лъчезарна, това беше първото ми впечатление, когато срещнах Вероника Денева точно преди 10 години. Тя е от хората, които искаш да погледнеш отвътре. Понеже е писател, автоматично можем да приемем, че е интересен, търсещ и креативен човек. Завършила е “Политология“, а по-късно и „Психология“, като понастоящем работи като Мениджър „Човешки ресурси“ в Ейвън. През годините успява да разгърне потенциала си именно в тази сфера, като междувременно се отдава на писането и й се получава уникално.
През 2010г. печели първа награда на конкурс за млади автори и издава романа „Един друг живот“, през следващата година излиза „Сценарий за бъдеще“, а през 2015г. – „Живот на паралел“. Главните герои в романите са млади и устремени хора, всеки от тях, борещ се със своите страхове и търсещ формулата за по-добър живот, разгърнати през призмата на нашата действителност. Обезсърчената, но с амбиции Андреа („Един друг живот“) е принудена да отстъпи тялото си, да наблюдава живота си отстрани само за да сбъдне мечтите си. Адвокатката Лора („Сценарий за бъдеще“), която на пръв поглед си има всичко –  стабилна работа, добри доходи и обичащ я приятел, осъзнава, че е дълбоко нещастна, заминава за Париж и се изправя пред труден избор. Финансистът Тони („Живот на паралел“) е решен на всяка цена да забогатее,  за него няма бариери, не може да бъде посредствен, масов и обикновен, съдбата го среща с търсещата призванието си Сияна.   Книгите дълбаят навътре, задават въпроси – за борбата в нас, страховете, неудовлетворението, мечтите, за нормите, в които ни поставя съвременното общество. Романите й мотивират, вдъхновят и започваш да търсиш отговорите за себе си, и накрая си казваш – имало надежда и в моя живот.
– “Нямаш никакви оправдания да не успееш в този живот. Не вярвам в религии и идеологии. … Аз имам само една доктрина и тази доктрина е действието. Поставям си цели, преминавам към екшън план и ги достигам“. – това е част от образа на Тони (от „Живот на паралел), енергичен и амбициозен, какво е твоето разбиране за успеха?
– Има два начина да изживееш живота си – единият е да вярваш, че успехите определят ценността ти, или да разгледаш сам себе си като ценност, просто защото си жив. Тони е от хората, според които успехите дефинират качеството на хората, включително и неговото. Аз лично се лутам и в едната, и в другата посока. Ще се смятам за успяла тогава, когато съумея да съм значима в собствените си очи и в победите си, и в провалите си.
– Kога започна да пишеш и кога разбра, че писането е твоето призвание?
– Не бих нарекла писането свое призвание. Това е нещо, което правя добре. Разбрах, че искам да пиша професионално, когато корпоративният свят ме разочарова, когато не намерих в него нито признание, нито път.
– Как се пише роман, как разгръщаш образите и характерите, чувствала ли си липса на вдъхновение?
– Роман се пише с дисциплина и самомотивация. Ако нямаш график за писане, може цял един живот да не стигне за роман. Най-предизвикателното е да пишеш без зададен краен срок, без да знаеш какво ще излезе и дали някой ще го прочете изобщо. Вдъхновението за мен е обикновено белият лист (екран). Преди да седна да пиша, нищо не ми идва в главата. Седна ли, всичко се променя.
– Кой е любимият ти герой от твоите книги и кой отразява най-ярко твоите възгледи за живота и хората?
– За да е по-интересно, моите герои също са много объркани личности. Те гледат на живота през страх, радост, копнеж, недоверие. Прекалено са истински. А любимите ни герои обикновено са много силни и ярки образи. Те спасяват света и са стабилни във всякакви ситуации. Затова аз просто обичам своите герои, но нямам любимец сред тях.
– Кои са твоите любими книги, тези, които са ти оказали най-голямо въздействие и онези, които са те вдъхновили?
– „Да дойдеш на света“ на Маргарет Мацантини е най-великата книга, която съм чела. За мен тази жена е гений, че е успяла да измисли толкова невероятна история, но също така и да звучи правдоподобно. „Сидхарта“ на Херман Хесе ми помага в трудни моменти. А напоследък съм луда фенка на Лиан Мориaрти, чета всичките й книги.
Разкажи ни малко повече за себе си.
– Родена съм в Русе и често като малка ходех с баща ми на Дунава за риба. После станах вегетарианка и отказах рибата. После станах и веган за няколко години. После се върнах пак към вегетарианството. Понякога и риба ми се прияжда вече. Като цяло се лутам в различни ценности, принципи и смисли на живота. Прописах с надеждата, че ще намеря себе си, а се обърках още повече.
Как съчетаваш писането на книги и кариерата с личния си живот?
– Не ги съчетавам. Откакто родих сина си преди две години, пиша изключително рядко. Писането изисква много време и енергиен ресурс. С работа на пълен работен ден и малко дете вече вдигнах бялото знаме. Но хората с деца около мен ме окуражават, че съвсем скоро това щяло да се промени.
– За какво мечтаеш и смяташ ли, че си сбъднала мечтите си?
– Слава богу, Господ ми даде и много радости, които са по-хубави от мечтите ми. Даде ми страхотен мъж и дете, а тeзи неща не бяха от такова значение за мен преди. Имам много мечти, но едно нещо разбрах с годините – че ако не успея да осъществя своя мечта, то тя не е била за мен.
Проектирала ли си сценарий за твоето бъдеще и можеш ли да живееш живот на паралел?
– Като че ли напоследък по-малко проектирам. Опитвам се да се концентрирам в рамките на една календарна година и с малки стъпки да вървя напред. А ако ме питаш дали мога да живея живот на паралел в смисъл на граничност, на линията между два свята, бих могла да кажа, че живея така всеки ден. Лутам се между надеждата и безпомощността, между спокойствието и тревожността, и като че ли постоянно се движа по границата на тези състояния.
“Усещането, че най-накрая можеш да си всичко това, което някога си искал да бъдеш. Само с тази разлика, че без другия не би могъл да го постигнеш. Те трябваше да се научат да живеят с това ограничение, което беше и най-голямото им изпитание. Вие, г-н Следовател, ако една сутрин се събудите, и осъзнаете, че щастието Ви зависи от друг човек, няма ли да се опитате да избягате? Поне веднъж?” (Из „Живот на паралел“)
Повече за Вероника Денева и романите можете да откриете на личния й сайт veronikadeneva.com