Почти седмица преди второто събитие, организирано от “Нулев отпадък -България”, ви срещаме с доброволците, които ще вземат участие в панела. Хора, които активно разпространяват практики за генериране на по-малко отпадъци и не спират да бъдат олицетворение на добрия пример!
Първият участник е Вихра. За себе си казва, че е човек който иска да живее в здрава екосистема, екологична и социална, влагайки енергията си в тази посока.
През август 2017 г се завърнах в България след като живях 13 години в чужбина – Германия, Русия, Швеция, Австрия.
Научих и видях много по пътя. Чувствам, че е време да интегрирам всички знания, умения и контакти в това, което правя на родна земя.
А какво е то?
От 5 месеца, заедно с Ирена Събева, активно се занимаваме да предложим на българския пазар екологична и достъпна алтернатива на почистващи и перилни препарати, както и стоки за дома от екологичен памук, които заместват много от пласмасата, с която сме свикнали да се обкръжаваме.
Така се роди компанията Тиера Верде България ООД , сестра на чешката компания-производител Tierra Verde s.r.o , която от 10 години върви по този път.
На 18 юни 2018г. Тиера Верде България отварят и образователен център в София на бул. “Ген. Тотлебен” 31, а междувременно ще пуснат продуктите си в търговската мрежа из страната.
Дългосрочната ни визия е да започнем производство в България и да предложим наливна и насипна опция за продуктите.
Другата страст на Вихра е създаването на пространства за смислени разговори, за което обещаваме да разкаже в най-близко бъдеще.
Здравей, Вихра! Как се роди идеята за Тиера Верде?
– Здравей, Паулина. Идеята се роди много органично. Преди няколко години, още докато живях в Австрия, се запознах с Наташа, основателката на Tierra Verde s.r.o и останах много впечатлена от иновативния и холистичен стил на управление. Пътищата ни се пресичаха често, започнах да ползвам продуктите и бях много доволна.
Когато взех решение да се завърна в България се запитах с какво ще чистя там? И така от разговор на разговор се роди идеята да проуча родния пазар и да видя каква може да бъде моята роля в него.
Много неща се случиха оттогава, но две смятам за най-значими: намирайки партньор в лицето на Ирена и посещението ни през януари 2018г. на цеха на Tierra Verde s.r.o. в Чехия. Затова ще разкажа повече по време на събитието на Нулев отпадък – България на 21 юни.
Каква е темата, въху която ще фокусираш вниманието на всички присъстващи в зала “Work&Share” на 21 юни?
– Нулев отпадък от производителя до нас, крайните потребители.
– За природосъобразния начин на живот – колко належаща е промяната в тази посока?
– Колкото ни е належащо да дишаме чист въздух, да пием чиста вода и да ядем чиста храна…
Аз искам това да е част от ежедневието ми, а не лукс по био магазините или по време на почивка в планината.
Чисти ли са въздухът, водата и храната ни? Аз смятам, че не – значи е належаща промяна тук и сега в ежедневието ни! А защото промяната не става отведнъж, аз правя всеки ден малки и големи стъпки в тази посока.
Какво те проворкира да погледнеш на света отговорно?
– Много неща ме провокираха, но най-вече присъствието на осъзнати хора около мен, с които започнахме да се оглеждаме, да си задаваме въпроси, да действаме, да се наслаждаваме на процеса и да израстваме.
Ключов момент по пътя на осъзнаването ми беше и едногодишната програмата по устойчиво развитие и лидерство, която завърших през 2015 в Швеция.
Кой е най-потърпевш от замърсяването на околната среда?
– Всички сме част от една и съща екосистема и всички сме потърпевши…. Дори и да живеем с илюзията, че не сме.
Може ли отпадъкът да бъде ресурс?
– Оооо да! Ето един прекрасен пример за това: https://bureo.co
Колко трудно е да редуцираме отпадъците, които всеки от нас генерира в ежедневието си?
– Аз компостирам биологичните отпадъци, хартията използвам като подпалки за огън, стъклените буркани събирам и използвам отново… Но, пластмасата – това за мен е най-гадното, затова я намалявам до минимум… Колкото е възможно, когато живееш в голям град…
Ако е трудно човек да намери желание, то всичко е трудно, ако желанието е налице е лесно – вече има много алтернативи, ако човек се поинтересува.
Аз гледам на това как да превърна отпадъците в ресурси и това става първо в моята глава.
Липса на отговорност, недостатъчна информираност или друг е първоизточникът за неправилно формираното отношение към отпадъците и тяхното генериране?
– Причини много. Аз лично смятам че ние още не можем да осъзнаем скоростта, с която всичко се развива…
В моето детство пластмасовата торбичка беше лукс – как мозъкът ни да асимилира, че рибите в морето се тровят от пластмасовия отпадък, плаващ из него. Не е логично това което става, но света се променя много по-бързо отколкото ние…
 
Какъв е твоят призив?
Погледни на боклука като ценен ресурс и не го разхищавай!
Още от Вихра Динчева на “Полезни практики за генериране на по-малко отпадъци” на 21 юни 2018г.