Какви предизвикателства постави пред Вас създаването на ресторанта с нулев отпадък – „Кухнята на Благичка“?
– Кухнята на Благичка се превърна в “Blagichka – zero waste” официално през май 2019 година след повече от година усилия за трансформиране на всички процеси, протичащи в ресторанта. В това се крият и най-големите предизвикателства, пред които бяхме изправени – къде да поставим компостера, как да създадем малка рециклираща станция в ресторанта, как да доставяме на нашите клиенти без да оставяме и следа от боклук след себе си, как да комуникараме с хората по най-добрия начин мисията, която ни води.
• Вие сте имали блог, в който сте споделяли своите иде. Какво Ви провокира да напишете и книга „Живот с нулев отпадък в България“?
– Желанието ми да предам по най-добрия начин всичко, което научих за философията и нейното прилагане в България. Днес, когато книгата е факт, осъзнавам, че тя играе ролята на добър мотиватор за много хора, които я четат. С блога имах подобно усещане, но за много по-малки стъпки и промени.
• Кой момент от реалното следване на идеята за нулев отпадък беше най-труден и съответно най-вдъхновяващ за Вас?
– Най-трудния период бе появата на дъщеря ми и изцяло новите вещи, с който се сблъсках и за който в началото нямах решение. Най-вдъхновяващо е, когато пазарувам в някой магазин с моя собствена кутия или буркан и служителя зад каса ме даде за пример на другите хора от магазина, приканвайки ги и те да си носят техни собствени съдове.
• Как бихте убедили скептиците, че предложените от Вас идеи могат да се осъществят и биха дали добри резултати?
– Често се сблъсквам с хора, които не вярват изобщо във философията. През годините разбрах, че за да убеждаваш наистина е достатъчно да бъдеш пример – по един или друг начин пример, който давам с всяко мое действие, достига до другите, колкото и скептични понякога да са.
• Каква е следващата Ви стъпка към популяризирането на идеята за живот с нулев отпадък /след блога, ресторанта, книгата, личната обвързаност с каузата/?
Постоянно водя обучения на служители в компании и ученици в училищата – това е начинът да достигам до много хора. В следващите години планът ми включва работа по наредби и закони, които ограничават заведения да бъдат с нулев отпадък.
• Според Вас има ли приложение в символично –метафоричен план Вашата идея в междуличностните взаимоотношения?
– Да. Философията, като всяка, има за основен аспект общуването, комуникацията, хората. За мен философията на нулевия отпадък бе пътят, който ме направи по-щастлива с хората и света около мен.
• В какъв свят бихте си пожелали да живеете след години /визирайки София, България, Европа, другите континенти/?
– Разбира се, в свят с много любов, малко боклуци, чист въздух и много осъзнати и отговорни хора.
• Обръщайки се към читателите на сайта, какво бихте им казали?
Да приемат предизвикателството да не купуват еднократна пластмаса за 21 дни.
– Кухнята на Благичка се превърна в “Blagichka – zero waste” официално през май 2019 година след повече от година усилия за трансформиране на всички процеси, протичащи в ресторанта. В това се крият и най-големите предизвикателства, пред които бяхме изправени – къде да поставим компостера, как да създадем малка рециклираща станция в ресторанта, как да доставяме на нашите клиенти без да оставяме и следа от боклук след себе си, как да комуникараме с хората по най-добрия начин мисията, която ни води.
• Вие сте имали блог, в който сте споделяли своите иде. Какво Ви провокира да напишете и книга „Живот с нулев отпадък в България“?
– Желанието ми да предам по най-добрия начин всичко, което научих за философията и нейното прилагане в България. Днес, когато книгата е факт, осъзнавам, че тя играе ролята на добър мотиватор за много хора, които я четат. С блога имах подобно усещане, но за много по-малки стъпки и промени.
• Кой момент от реалното следване на идеята за нулев отпадък беше най-труден и съответно най-вдъхновяващ за Вас?
– Най-трудния период бе появата на дъщеря ми и изцяло новите вещи, с който се сблъсках и за който в началото нямах решение. Най-вдъхновяващо е, когато пазарувам в някой магазин с моя собствена кутия или буркан и служителя зад каса ме даде за пример на другите хора от магазина, приканвайки ги и те да си носят техни собствени съдове.
• Как бихте убедили скептиците, че предложените от Вас идеи могат да се осъществят и биха дали добри резултати?
– Често се сблъсквам с хора, които не вярват изобщо във философията. През годините разбрах, че за да убеждаваш наистина е достатъчно да бъдеш пример – по един или друг начин пример, който давам с всяко мое действие, достига до другите, колкото и скептични понякога да са.
• Каква е следващата Ви стъпка към популяризирането на идеята за живот с нулев отпадък /след блога, ресторанта, книгата, личната обвързаност с каузата/?
Постоянно водя обучения на служители в компании и ученици в училищата – това е начинът да достигам до много хора. В следващите години планът ми включва работа по наредби и закони, които ограничават заведения да бъдат с нулев отпадък.
• Според Вас има ли приложение в символично –метафоричен план Вашата идея в междуличностните взаимоотношения?
– Да. Философията, като всяка, има за основен аспект общуването, комуникацията, хората. За мен философията на нулевия отпадък бе пътят, който ме направи по-щастлива с хората и света около мен.
• В какъв свят бихте си пожелали да живеете след години /визирайки София, България, Европа, другите континенти/?
– Разбира се, в свят с много любов, малко боклуци, чист въздух и много осъзнати и отговорни хора.
• Обръщайки се към читателите на сайта, какво бихте им казали?
Да приемат предизвикателството да не купуват еднократна пластмаса за 21 дни.