Днес ще се разходим до село Черни Вит. То се намира в сърцето на Тетевенския балкан, близо до град Тетевен. Село Черни Вит е мястото, от където идва и прочутото с уникалния си вкус Зелено сирене.
История
История
Като деликатес очаровал редица ценители в цяла Европа, е редно да се запознаем с историята на Зеленото сирене.
В началото на двайсти век, се отглеждали много овце, но една порода процъфтявала, това е т.нар Тетевенска овца. По това време сиренето се правело горе в планината и се съхранявало в дървени качета. Постепенно саламурата се отцеждала и сиренето започвало да плесенясва. Години наред местните считали, че плесенясалото сирене е развалено и негодно за ядене. А, през 70- те дървените качета били заменени с пластмасови и плесенясването било предотвратено. Именно и поради тази причина българския деликатес започнал да изчезва.
Зеленото сирене бива преоткрито от италиански специалисти от асоциацията Slow Food. Технологията започнала да се възражда, защото това е един уникален за целия Балкански полуостров продукт.
Дървените качета са от съществено значение за производството на българското Зелено сирене. Друг съществен фактор е климатът в местността, както и температурните разлики през деня и нощта.
През 2007 година българското Зелено сирене стига до световното изложение за сирена в италианския град Бра. Там българският млечен продукт е високо оценен от специалисти и ценители благодарение на уникалните си вкусови качества.
Днес Зеленото сирене все още е недостъпно на масовия пазар и може да бъде открито изключително трудно, но вкусът определено си заслужава.
В началото на двайсти век, се отглеждали много овце, но една порода процъфтявала, това е т.нар Тетевенска овца. По това време сиренето се правело горе в планината и се съхранявало в дървени качета. Постепенно саламурата се отцеждала и сиренето започвало да плесенясва. Години наред местните считали, че плесенясалото сирене е развалено и негодно за ядене. А, през 70- те дървените качета били заменени с пластмасови и плесенясването било предотвратено. Именно и поради тази причина българския деликатес започнал да изчезва.
Зеленото сирене бива преоткрито от италиански специалисти от асоциацията Slow Food. Технологията започнала да се възражда, защото това е един уникален за целия Балкански полуостров продукт.
Дървените качета са от съществено значение за производството на българското Зелено сирене. Друг съществен фактор е климатът в местността, както и температурните разлики през деня и нощта.
През 2007 година българското Зелено сирене стига до световното изложение за сирена в италианския град Бра. Там българският млечен продукт е високо оценен от специалисти и ценители благодарение на уникалните си вкусови качества.
Днес Зеленото сирене все още е недостъпно на масовия пазар и може да бъде открито изключително трудно, но вкусът определено си заслужава.