Хенри Райдър Хагард (1856–1925) е британски автор на популярни приключенски романи, много от които екранизирани или превърнати в комикси. Книгите му са оказали силно влияние върху писатели като Едгар Бъроуз, Робърт Хауърд, Филип Фармър, Ръдиард Киплинг, Дж. Р. Р. Толкин и Греъм Грийн и продължават да вълнуват читателите и до днес.
Макар да не достига популярността на „Рудниците на цар Соломон“ и „Тя“, „Ерик Светлоокия“ е сред най-обичаните произведения на Хагард. Литературните критици го считат за един от най-добрите викингски романи, Толкин го сочи като източник на вдъхновение, а преди да почине, големият режисьор Стенли Кубрик е искал да заснеме филм по него.
Откъс от „Ерик Светлооокия“ от Хенри Райдър Хагар, издателство “Изток-Запад”
„Един мъж живееше на юг още преди Тангбранд, синът на Вилибалд, да започне да разпространява учението за Белия Христос в Исландия. Той се казваше Ерик Светлоокия и беше син на Торгримур. По онова време никой не можеше да се мери с него по сила, смелост и красота. Пръв бе той в тези неща, но късметът му убягваше.
Две жени живееха също на юг, недалеч от мястото, където Уестманските острови се издигат над морето. Едната беше Гудруда Красивата, а другата – Сванхилд Сиротната, която нямаше баща и бе дъщеря на Гроа. Те бяха полусестри и се отличаваха от останалите жени с красотата си, макар че ги свързваше единствено кръвта им и тяхната омраза.
Ето и историята за Ерик Светлоокия, Гудруда Красивата и Сванхилд, която нямаше баща.
Тези две прекрасни жени видяха светлината в един и същ час. А Ерик Светлоокия беше пет години по-възрастен от тях. Бащата на Ерик бе Торгримур Желязното стъпало. Той беше силен мъж, но връщайки се веднъж от сеитба, беше нападнат от берсерк и загуби стъпалото си, така че оттогава ходеше с дървен крак, обкован отдолу с желязо. Все пак той закла берсерка, както се подпря на една скала, за да запази равновесие. Та заради това геройство хората много го почитаха. Торгримур беше богат земевладелец, незлоблив и с много приятели. На стари години взе за съпруга Саевуна, дъщерята на Тород. Тя беше велика жена, със силен характер и пророчески способности, и можеше да се покрие цялата с косата си. Но тези двамата не се обичаха кой знае колко и създадоха само едно дете – Ерик. Саевуна го роди, когато бе доста възрастна.
Баща на Гудруда бе Асмунд Асмундсон, жрецът на Мидалхоф. По онова време той беше най-мъдрият и богат мъж в юга на Исландия. Притежаваше много ферми, а също и два търговски и един боен кораб, и влагаше пари в различни предприятия. Беше натрупал богатството си чрез викингска работа – обиране на английските брегове – и за делата му на младини в морето се разказваха страховити истории, защото той бе викинг с „червена ръка“. Асмунд беше красив мъж, със сини очи и голяма брада, освен това беше изключително опитен в дейностите, свързани със закона. Обичаше много парите и всички се страхуваха от него. Все пак имаше немалко приятели, понеже като остаря, характерът му стана по-благ. Ожени се за Гудруда, дъщерята на Бьорн, която бе мила и кротка по природа, та затова я наричаха Гудруда Хрисимата. Родиха им се две деца – Бьорн и Гудруда Красивата. Бьорн приличаше на баща си като млад, бе силен, коравосърдечен и алчен, а Гудруда, освен чудно красива, бе и мамино момиче.
Майка на Сванхилд Сиротната бе Гроа Вещицата, която беше финландка. Говореше се, че корабът, с който е плавала, при мощна буря от северозапад се опитал да се скрие зад Уестманските острови, но се разбил в скалите и потънал. Всички, като изключим Гроа, попаднали в мрежата на Ран и се удавили. Тя се спасила благодарение на магическите си способности. Това поне е вярно, защото на сутринта след бурята Асмунд Жреца обикаляше по брега, търсейки избягали коне, когато видя на една скала красива жена с пурпурна пелерина и широк златен пояс на кръста.”
Макар да не достига популярността на „Рудниците на цар Соломон“ и „Тя“, „Ерик Светлоокия“ е сред най-обичаните произведения на Хагард. Литературните критици го считат за един от най-добрите викингски романи, Толкин го сочи като източник на вдъхновение, а преди да почине, големият режисьор Стенли Кубрик е искал да заснеме филм по него.
Откъс от „Ерик Светлооокия“ от Хенри Райдър Хагар, издателство “Изток-Запад”
„Един мъж живееше на юг още преди Тангбранд, синът на Вилибалд, да започне да разпространява учението за Белия Христос в Исландия. Той се казваше Ерик Светлоокия и беше син на Торгримур. По онова време никой не можеше да се мери с него по сила, смелост и красота. Пръв бе той в тези неща, но късметът му убягваше.
Две жени живееха също на юг, недалеч от мястото, където Уестманските острови се издигат над морето. Едната беше Гудруда Красивата, а другата – Сванхилд Сиротната, която нямаше баща и бе дъщеря на Гроа. Те бяха полусестри и се отличаваха от останалите жени с красотата си, макар че ги свързваше единствено кръвта им и тяхната омраза.
Ето и историята за Ерик Светлоокия, Гудруда Красивата и Сванхилд, която нямаше баща.
Тези две прекрасни жени видяха светлината в един и същ час. А Ерик Светлоокия беше пет години по-възрастен от тях. Бащата на Ерик бе Торгримур Желязното стъпало. Той беше силен мъж, но връщайки се веднъж от сеитба, беше нападнат от берсерк и загуби стъпалото си, така че оттогава ходеше с дървен крак, обкован отдолу с желязо. Все пак той закла берсерка, както се подпря на една скала, за да запази равновесие. Та заради това геройство хората много го почитаха. Торгримур беше богат земевладелец, незлоблив и с много приятели. На стари години взе за съпруга Саевуна, дъщерята на Тород. Тя беше велика жена, със силен характер и пророчески способности, и можеше да се покрие цялата с косата си. Но тези двамата не се обичаха кой знае колко и създадоха само едно дете – Ерик. Саевуна го роди, когато бе доста възрастна.
Баща на Гудруда бе Асмунд Асмундсон, жрецът на Мидалхоф. По онова време той беше най-мъдрият и богат мъж в юга на Исландия. Притежаваше много ферми, а също и два търговски и един боен кораб, и влагаше пари в различни предприятия. Беше натрупал богатството си чрез викингска работа – обиране на английските брегове – и за делата му на младини в морето се разказваха страховити истории, защото той бе викинг с „червена ръка“. Асмунд беше красив мъж, със сини очи и голяма брада, освен това беше изключително опитен в дейностите, свързани със закона. Обичаше много парите и всички се страхуваха от него. Все пак имаше немалко приятели, понеже като остаря, характерът му стана по-благ. Ожени се за Гудруда, дъщерята на Бьорн, която бе мила и кротка по природа, та затова я наричаха Гудруда Хрисимата. Родиха им се две деца – Бьорн и Гудруда Красивата. Бьорн приличаше на баща си като млад, бе силен, коравосърдечен и алчен, а Гудруда, освен чудно красива, бе и мамино момиче.
Майка на Сванхилд Сиротната бе Гроа Вещицата, която беше финландка. Говореше се, че корабът, с който е плавала, при мощна буря от северозапад се опитал да се скрие зад Уестманските острови, но се разбил в скалите и потънал. Всички, като изключим Гроа, попаднали в мрежата на Ран и се удавили. Тя се спасила благодарение на магическите си способности. Това поне е вярно, защото на сутринта след бурята Асмунд Жреца обикаляше по брега, търсейки избягали коне, когато видя на една скала красива жена с пурпурна пелерина и широк златен пояс на кръста.”