Летните уикенди предразполагат към разходки пеша, с колело, с автомобил, с влак. Двата почивни дни предполагат избор на близки до София дестинации. Ето няколко предложения за туристически маршрути за почивка и опознаване на прекрасни природни и културни забележителности в радиус от 150 км от столицата.
1. Лозенският манастир
Намира се на 20 км от София. Това е един от най-посещаваните обекти в района. От него се предоставя неповторима гледка към Софийското поле. Като част от Софийската Мала Света гора, Лозенският манастир „Свети Спас“ е основан през 13 век, а след разрушаването му е възобновен през 19 век. Запазените в него стенописи са в относително добро състояние (никъде другаде в Софийско не са изобразени в един храм толкова много български светци и исторически личности). Те привличат посетители и поклонници с богатата си цветова гама и художествено майсторство, което превръща светата обител в ценен паметник на българското изкуство. Гъстата дъбова гора, в която се намира, близките извори със студена вода, цветната градина, историята му (бил е средище на националноосвободителното движение) го превръщат в прекрасно място за отдих. То е отправна точка за екскурзия до връх Половрак по Лозенската екопътека.
2. Своге и околностите
Намира се на 40 км от София. До тук може да се стигне и с влак. Районът тук предлага няколко забележителности. Преди всички Своге се свързва с производството на шоколад в България, с туристическия събор (провеждан през август под връх Грохотен), с Арт Рок кафе , където може да се релаксира сред музика на живо – реге, евъргрийн или блус. В северния край на Своге се намира манастирът „Света Петка. В края на XIX в. народният поет Иван Вазов често е отсядал в обителта. Тя и красивата природа го вдъхновили да напише стихотворението „Блян в старата църква“. Пред ниската порта на старинния храм са има три оброчни камъка. Най-старият е на Св.Димитър, другите са по-нови – на св. Панталеймон и на Св. Архангел Михаил. Манастирът е действащ и е обявен за паметник на културата. В района около Своге любителите на историята и туристически преходи могат да се насладят на Вазовата пътека, обвързана със създаването на разказа „Дядо Йоцо гледа“, на водопада Скакля, на надвисналата над реката скала – Зли камик, където е живял прототипът на Вазовия герой, на манастира „Седемте престола“ (построен е от внуците на цар Самуил). Достигайки до Лакатнишките скали, пътешественикът може да се полюбува и на спираща дъха гледка към завоя, който река Искър прави около хълма с къщите на гара Лакатник.
3.Сопот
Намира се на около 130 км от София.
Родното място на Патриарха на българската литература Иван Вазов носи неповторима духовна атмосфера. То е предпочитано място и за любителите на планинското колоездене, зорбинга (спускане със зорб – голяма надуваема топка по наклон), парапланеризма. Името на града се свързва с дума “сопотъ” – шумящ поток, извор. В Сопот има над 20 действащи чешми. Сред забележителностите са и Сопотския водопад (в местността около река Манастирска), надписът “Аз съм българче”, който се намира на тепето над възрожденската църква “Св. Св. Апостоли Петър и Павел”, Музей „Радиното училище“, обезсмъртено в романа „Под игото“, Етнографският и занаятчийски център “ Сопотски еснафъ“ и др.
4. Благоевград
Намира се на 102 км от София. Туристът може да се наслади на града като се разходи в старата му част – Вароша (квартал в подножието на Делвинския баир, очарователно място с калдъръмени улички и стари каменни възрожденски къщи), да се наслади на романтичен обяд в парк Бачиново, да се забавлява в Аквапарк – Благоевград, да подобри спортните си умения си в Байк парк Бачиново. В Благоевградския исторически музей може да се види Самуилов надпис (издълбан върху каменна плоча), документ, където Самуил за първи път се нарича български цар (ценният експонат е открит в село Самуилово и е дарен на музея). Благоевград предлага още много възможности за спорт, културен туризъм, пълноценен отдих и летни забавления.
5. Пловдив
Бившата европейска столица на културата е винаги добър избор за уикенд. Разположен на 149 км от София или 2 часа и 15 минути с влак, градът носи много емоции, романтика и зарежда с настроение. Разходка из Стария град, по Стъргалото – главната улица, посещение на Античния театър, обяд в Капана – артистичното сърце на Пловдив, „среща“ с археологическите разкопки на върха на Небет Тепе, духовно смирение в катедралния храм Успение Богородично, забавление с детската железница – всичко това може да осмисли приятно свободното време на туриста и да го зареди с енергия и настроение за цяла седмица.
6. Варвара
Разстоянието от София до нея е 107 км. Това не е морското селище, а пазарджишко село. То е известно със съборите си. Светещият 18-метров кръст е другата негова забележителност.
7. Банско
Разположен на 150 км от София, курортът е добра уикенд дестинация. Той не е само елитен ски курорт. Джаз фестивал Банско привлича почитателите на музиката, а посещението на килията на Паисий – копие на вече несъществуващата в Атонския манастир, е ценен урок по история за подрастващите. Миналото оживява и в църквата „Света троица“(един от символите на градчето и до преди да бъде построен храм-паметника „Свети Александър Невски“ в София най-голямата църква в България), в къщата – музей Неофит Рилски, къщата –музей Никола Вапцаров. Гостите на Банско могат да се докоснат до Байкушевата мура е най-старото иглолистно дърво в България, като възрастта му е повече от 1300 години, ако са любители на туристическите преходи (намира се недалеч от хижа Вихрен, като се върви в посока хижа Бъндерица по мини екопътека).
8. Драгоманското блато
43 км е разстоянието от София. За откривателите на нетрадиционното е разходката през Драгоманското блато (най-голямото естествено, блато в България). Системата от дървени мостчета превежда над блатната растителност, буквално на сантиметри от птиците и хищните растения. Близо 500 м пряка среща с живота в блатото. А за да е по-пълно изживяването сред природата, посетителят може да се полюбува на редките птици и уникалните гледки ( сред тях – редки и защитени растения; блатни костенурки, видри, водни кончета) в района, стига да се качи на наблюдателната кула.
9. Само на 8 км от София е друг природен кът – Боянския водопад и Боянското езеро. На път за тях може да се посети Боянската църква, която е част от наследството на ЮНЕСКО в България. Ктиторски надпис на български език в притвора на църквата указва годината на цялостното й изписване (1259 г.), имената на дарителите и родствената връзка на местния феодал ктитор с българския цар и сръбския крал. Най-впечатляващи са портретите на севастократор Калоян и жена му Десислава, на българския цар Константин Асен Тих и царица Ирина, както и първото известно изображение на българския светец Иван Рилски. От Бояна – в горният край на центъра започват пътеките за Боянското езеро (нагоре и наляво) и за Боянския водопад (нагоре и надясно). Друга изходна точка за тези обекти е местността Копитото. По стената вдясно от водопада има трасирани множество турове, подходящи както за зимно, така и за лятно катерене. През лятото разположението и надморската височина предлагат желаната прохлада.
10. Кътинските пирамиди са на 20 км от София. Посетилите ги съветват да се видят преди времето да ги е разрушило. Намират се в горната североизточна част на с. Кътина, на южните склонове на Стара планина Те са скален феномен, разположен на 650 м надморска височина и имат заострена форма и червеникавокафяв цвят. Пръснати са в няколко групи сред гъста горска растителност в долната част на Големия дол. Скалният откос, върху който се намират, се извисява на 5-10 м височина, но самите пирамиди не надвишават 2 м.
11. Съевата дупка
Намира се на 100 км от София. Тя е благоустроена и привлича любители на пещери, на скални образования, на пещерни сватби. Наричат я „Подземната перла“ на България. С кола се достига почти до самата пещера, където има голям паркинг и само на десетина метра се намира и входът ѝ. Преди да се влезе в нея може да се получи интересна информация за пещерните обитатели – прилепите. През 1963 година Съева дупка е обявена за природна забележителност. Тя е кръстена на своите откриватели – двама братя близанци – укривали се в нея от турците по време на робството. Входът ѝ е изваян под отвесен скален откос, висок 6.5м, обрасъл с папрат, бръшлян и мъхове. Пещерата се състои от пет зали, всяка от които очарова със своите форми. В нея има образования, които са опънати като различни по дебелина каменни струни. Те образуват така наречения Органа на пещерата – мястото, където може да се послуша пещерна музика
12. Черепишкият манастир
С влак до него може да се достигне за два часа. Намира се на 100 км от София. Това е едно прекрасно място в Искърския пролом. Слиза се на гара Лютиброд и се тръгва по шосето обратно към Черепиш. Този маршрут предполага разходка през живописните тунели, склонове и извивки на Искър, а накрая предлага величествена гледка на манастира отвисоко. От гара Черепиш пък разстоянието до него е съвсем малко. Светата обител е възникнала през XIV в. и се простира в подножието на величествени скали край реката. Според някои изследователи манастирът е съществувал през цялото Второ българско царство. Бил е крепост на българщината (имал е важно значение по време на борбите за национално и църковно самосъзнание), заради което многократно е опожаряван. Векове наред в манастирската обител се е пишела и преписвала българска църковна литература. Неговият устав – типик от 1390 г. се съхранява в Църковно-историческия музей в София. Църквата на манастира е запазила своя вид от 1612 г. и впечатлява със своя иконостас и владишкия трон.
13. Годеч и околностите
Градът се намира се на около 50 км от София. Според археолози, районът около Годеч е представлявал голям религиозен център по времето на Второто българско царство и ранните години на Османско владичество и е бил част от т.нар. Мала Света гора (както областта около София се нарича заради множеството си манастири и църкви). Годеч има обновен център – паркът в него има фонтан с цветни светлини, а съвсем близо, покрай главния път има вековна борова гора. В него може да се види и интересна стара църква. Тя е обявена за паметник на културата. Църквата е с полуцилиндричен свод, еднокорабна и изцяло изградена от дялани камъни. Над Годеч има поляни, подходящи за пикник. На около 1,5 км от града по пътя за Драгоман вляво от пътя има табела, която отвежда до Годечкия манастир „Свети дух“. Той е действащ и в него може да се пренощува.
14. Село Граница
Отстоява от София на 106 км. В това село има църква, манастир и …винпром. Разположено на 4 км от Кюстендил, то предлага места за пикник, старинни къщи от преди два века, средновековна крепост и изкушения за любителите на виното. Тук може да се видят и възрожденската църква „Свети Илия“, Архитектурен паметник-пирамида на загиналите във войните през 1912-1913 г. и 1915-1918 г., Границки манастир „Свети Лука, останки от средновековната крепост Граница, Границка укрепена къща – жилищна отбранителна кула, паметник на културата.
15. Седемте рилски езера
Те са намират на около 100 км от София. До тях може да се достигне по различни маршрути с различна степен на трудност от Сапарева баня, от хижа Пионерска, от хижа Вада, от комплекс Мальовица. Те са едни от най-забележителните природни обекти на Балканския полуостров. Наричани „ парченце от рая“ те са притегателен център за много наши и чужди туристи. Сълзата, Окото, Бъбрека, Близнака, Трилистника, Рибното, Долното са разположени в живописни циркуси в Дамгския дял на Северозападна Рила и се разполагат стъпаловидно между 2095 и 2535 метра н.в. Циркусът, в който се намират е обграден от върховете Сухи чал, Харамията, Отовишки връх. Легендата разказва, че от сълзите на млада вдовица се събирали в доловете и така от тях се образували кристално чисти езера с изумителна красота – Рилските езера.
16. Самоков
Разстоянието от София до него е около 60 км. Той и околността му предлагат отлични възможности за пълноценна почивка. Далеко от суетата на Боровец, тук също може да се реализира по-кратка или по-дълга ваканция. Същевременно е и база за големите ски-центрове около него. Разположен по двата бряга на р. Искър, градът е възникнал през XV в. като рударско селище. Тук е била открита първата българска печатница. В Самоков са се зародили прочутите иконописна, живописна и резбарска школа, които процъфтяват в началото на 19 в. Днес градът все повече се превръща в привлекателен туристически център. За това допринасят архитектурно-исторически обекти – Митрополитската църква „Успение Богородично“ (1793 г.), с много ценен дърворезбен иконостас, Самоковският манастир, голямата красива чешма от XVII в., местният музей, къщата музей Зохарий Зограф, старинните къщи и др.
17. Параклисът край Лобош (язовир Пчелина)
Намира се на 60 км от София. Има интересна история. Предполага се ,че Параклисът Свети Йоан Летни е построен през 1350 г. Преживял е потапянето на едно село на дъното на днешния язовир Пчелина. Това е едно от местата, за което местните хора да разказват легенди. Наистина си заслужава да се види, поне за ден. От скалата Пчелин камък към огледалото на язовира се открива уникална гледка.
18. Лакатнишките скали
От София са отдалечени на около 60 км. Разположени са по левия бряг на Искър и достигат 300 м височина. Приличат на огромна каменна скала. Лакатнишките скали се смятат за катерачен парк за алпинистите от София. Тук за първи път през 1931 г. е било употребено алпийско въже. През 1938 г. членове на Българския алпийски клуб са построили алпийски заслон „Орлово гнездо“ на 200 м над реката, който и досега е високо горе на отвесната скала. Панорамата, която се разкрива от скалите към дефилето на река Искър и гара Лакатник е много живописна. Маршрутът е сравнително лек и подходящ за уикенд. В района на Лакатнишките скали се намират и много пещери, някои от които са неизследвани. Една от най- големите и проучени от тях е Темната дупка.
19. Мусала
Разстоянието от София е 80 км. Мусала(2925 м), така наречения покрив на Балканския полуостров е най-високият връх на Балканите. Изкачването му е истинско емоционално преживяване и повод за национално самочувствие. Намира се на юг от курорта Боровец. Името му означава „Близо до бога“. Има хипотези, че първи на него е стъпил Филип V Македонски, ако се вярва на римския историк Тит Ливий. Първото масово изкачване на върха се е състояло през април 1923г. и е осъществено от група софийски туристи. Днес до Мусала се стига по-лесно, защото има лифт, който за около 20 минути стига до вр. Ястребец. От едноименна хижа , построена като ловна резиденция на царската фамилия до новата дървена хижа „Мусала“ се стига по почти хоризонтален черен път за около час. Нагоре до върха остават между час и половина или три часа ходене, според темпото. Почти по средата на пътя е Ледено езеро, до което е изграден заслон. То е второто по надморска височина у нас и най-дълбокото от Мусаленските езера. От края на юли до началото на ноември туристите могат да се любуват на изумрудените му води. Покрай североизточният ръб на върха за не повече от половин час ще може да се достигне до първата в България високопланинска метеорологична станция. И самото чело на Мусала е достигнато.
20. Белчин
Намира се на 50 км от София. В селото има и тракийски гробници, и вековна църква, минерална вода (спа комплекса „Белчински извор” набира популярност), етнографски музей, а отскоро и възстановена крепост Цари Мали Град (тук е имало голямо римско укрепление, разположено на хълма Свети Спас). Белчин е известен с наличието на много щъркеловите гнезда в селото. Туристите посреща и реставрираната средновековна църква „Света Петка“, за която се смята, че е от XVI в. и е символ на Белчин. Въжен мост свързва историческите обекти с атракционния парк в близост, където децата могат да се забавляват. Крепостта пък е идеална за семейни разходки. За достигане и запознаване с комплекса са изградени две екопътеки с различна дължина и профил.
21. Сапарева баня
На 80 км от София се достига до тази дестинация, която предлага гледката на единствения гейзер в континентална Европа. Определят го като най-горещият на Стария континент. Сапарева баня се намира в полите на Кабулския дял на Мальовишка Рила. В минали геоложки времена тук котловината хлътнала и от разседа бликнали горещи минерални извори. Температурата на някои надхвърля 100 градуса. Освен балнеология Сапарева баня предлага и много природни забележителности за различните туристически вкусове. Някои ентусиасти изминават от София до тези части на Рила пеш през Витоша и Верила.
22. Село Железница и горските джакузита
Селото се намира на 21 км южно от София. Районът предлага приятни туристически пътеки. Живописната природа впечатлява и с термалните си извори. Ентусиасти са създали сред гората горските джакузита – два басейна. Извиращата от скалите до реката гореща минерална вода ги пълни, привличайки ентусиазирани туристи.
23. Белият Белмекен е разположен на 130 км от София. Язовирните стени ориентират планинарите, които се осмеляват да се катерят по върховете Белмекен, Славов връх, Балабаница, Каменчал. За да се следва пътеката за хижа Белмекен, през южната страна на язовира също се изисква добра подготовка – карта, компас и всичко необходимо за оцеляване в планината. Тук могат да се видят табори от свободно пасящи коне.
24. Стобските пирамиди
Около 100 км е от София до тях. Близо до село Стоб се намират Стобските земни пирамиди. Това са скални образования в дебели 30-40 м тъмножълти и кафеникави наслагвания. Под въздействието на ерозията и изветряването водните потоци са се всекли дълбоко, оформяйки конусовидни образования. Пирамидите са с разнообразна форма, но повечето са конусовидни и завършват с каменна шапка, наподобявайки гъби или чадър. Средната им височина е между 7 и 10 м, но някои достигат до 12 м. В причудливи си имена – Сватовете, Чуките, Самодивските комини, Невястата, те са запечатали своите приказни истории върху скалистите ридове на Рила. Една от легендите гласи, че майчина клетва е превърнала сватбари в камъни. От църквата на село Стоб, известно от древните хроники, като град с крепостни стени и кули, рудници и водопроводи, до пирамидите има прокарана екопътека (35-40 минути), откъдето се разкрива изключително красива гледка към високите конусовидни кули.
25. Тетевен и околностите
Разстоянието от София е 111 км. Планинско-скалният декор около Тетевен е уникален. На север поразява със сурово величие голият вр. Трескавец, изкачването до който не е лесно, но не и невъзможно. На североизток се издига залесеният вр. Кукуруз. Югозападно от града доминира вр. Петрахиля, а пред него местността Опасния зъб е изграден алпийски заслон, вили и хижа „Хайдушка поляна“. В североизточната част на Тетевен, в южното подножие на вр. Острец, се намира манастирът „ СВ. Пророк Илия“. Тук се съхранявали книги от XVIII в. и икони от XVII-XVIII в. Манастирът е бил важен книжовен център с килийно училище и библиотека. Запазени до днес са няколко много ценни икони. Иконостасът е изработен от тревненски или троянски майстори през XIX в. Над Тетевен на север има малки пещери. Край махала Зорница се намира пещерата Драганчовица, чието име се свързва с легенда за вкаменена жена. На 3 км от центъра на града, в планинския дял Лестница, на р. Козница има два водопада. Левият е пълноводен, с височина 15 м и се нарича Скока. Десният е с височина окол 50 м се появява само след интензивни валежи. До тях води екопътека „Под пръските на водопада“. От Тетевен се продължава на югоизток срещу течението на р. Бели Вит към Рибарица – едно от най-известните курортни селища в страната. Прекрасният климат и великолепната природа са го превърнали в желано и търсено място за отдих и туризъм. От Рибарица на юг високо в планината водят пътища за хижа „Бенковски“ и хижа Вежен (една от най- известните в Стара планина).Пътят за хижа „Бенковски“ минава по река Костина, където е убит водачът на Априлското въстание Георги Бенковски. Всяка година през май в местността Костина се провеждат тържества в памет на загиналите. В района има беседки, детски кът, красиви поляни за къмпинг, а долината на река Костина е прекрасно място за разходки. На изток-североизток от Рибарица пътят изкачва склоновете на Васильовската планина към връх Васильов и едноименната хижа и навлиза във водосбора на р. Осъм, като отвежда през Шипковските минерални бани до Троян. В землището на с. Рибарища се намира Биосферният резерват „Царичина“. На площ от 300 хектара е запазено единственото находище на бяла мура в Стара планина.
Източници: https://www.peika.bg; „1000 страници България“, Румяна Николова, Николай Генов, Сиела Норма АД, 2013; „Туристически маршрути и забележителности около София“, Васил Николов, Марина Йорданова, Иванка Ботева, Изд. БАН „Проф. М. Дринов“, 2017; „Чудните места в България“, Борислав Радославов, КК „Труд“, 2019
1. Лозенският манастир
Намира се на 20 км от София. Това е един от най-посещаваните обекти в района. От него се предоставя неповторима гледка към Софийското поле. Като част от Софийската Мала Света гора, Лозенският манастир „Свети Спас“ е основан през 13 век, а след разрушаването му е възобновен през 19 век. Запазените в него стенописи са в относително добро състояние (никъде другаде в Софийско не са изобразени в един храм толкова много български светци и исторически личности). Те привличат посетители и поклонници с богатата си цветова гама и художествено майсторство, което превръща светата обител в ценен паметник на българското изкуство. Гъстата дъбова гора, в която се намира, близките извори със студена вода, цветната градина, историята му (бил е средище на националноосвободителното движение) го превръщат в прекрасно място за отдих. То е отправна точка за екскурзия до връх Половрак по Лозенската екопътека.
2. Своге и околностите
Намира се на 40 км от София. До тук може да се стигне и с влак. Районът тук предлага няколко забележителности. Преди всички Своге се свързва с производството на шоколад в България, с туристическия събор (провеждан през август под връх Грохотен), с Арт Рок кафе , където може да се релаксира сред музика на живо – реге, евъргрийн или блус. В северния край на Своге се намира манастирът „Света Петка. В края на XIX в. народният поет Иван Вазов често е отсядал в обителта. Тя и красивата природа го вдъхновили да напише стихотворението „Блян в старата църква“. Пред ниската порта на старинния храм са има три оброчни камъка. Най-старият е на Св.Димитър, другите са по-нови – на св. Панталеймон и на Св. Архангел Михаил. Манастирът е действащ и е обявен за паметник на културата. В района около Своге любителите на историята и туристически преходи могат да се насладят на Вазовата пътека, обвързана със създаването на разказа „Дядо Йоцо гледа“, на водопада Скакля, на надвисналата над реката скала – Зли камик, където е живял прототипът на Вазовия герой, на манастира „Седемте престола“ (построен е от внуците на цар Самуил). Достигайки до Лакатнишките скали, пътешественикът може да се полюбува и на спираща дъха гледка към завоя, който река Искър прави около хълма с къщите на гара Лакатник.
3.Сопот
Намира се на около 130 км от София.
Родното място на Патриарха на българската литература Иван Вазов носи неповторима духовна атмосфера. То е предпочитано място и за любителите на планинското колоездене, зорбинга (спускане със зорб – голяма надуваема топка по наклон), парапланеризма. Името на града се свързва с дума “сопотъ” – шумящ поток, извор. В Сопот има над 20 действащи чешми. Сред забележителностите са и Сопотския водопад (в местността около река Манастирска), надписът “Аз съм българче”, който се намира на тепето над възрожденската църква “Св. Св. Апостоли Петър и Павел”, Музей „Радиното училище“, обезсмъртено в романа „Под игото“, Етнографският и занаятчийски център “ Сопотски еснафъ“ и др.
4. Благоевград
Намира се на 102 км от София. Туристът може да се наслади на града като се разходи в старата му част – Вароша (квартал в подножието на Делвинския баир, очарователно място с калдъръмени улички и стари каменни възрожденски къщи), да се наслади на романтичен обяд в парк Бачиново, да се забавлява в Аквапарк – Благоевград, да подобри спортните си умения си в Байк парк Бачиново. В Благоевградския исторически музей може да се види Самуилов надпис (издълбан върху каменна плоча), документ, където Самуил за първи път се нарича български цар (ценният експонат е открит в село Самуилово и е дарен на музея). Благоевград предлага още много възможности за спорт, културен туризъм, пълноценен отдих и летни забавления.
5. Пловдив
Бившата европейска столица на културата е винаги добър избор за уикенд. Разположен на 149 км от София или 2 часа и 15 минути с влак, градът носи много емоции, романтика и зарежда с настроение. Разходка из Стария град, по Стъргалото – главната улица, посещение на Античния театър, обяд в Капана – артистичното сърце на Пловдив, „среща“ с археологическите разкопки на върха на Небет Тепе, духовно смирение в катедралния храм Успение Богородично, забавление с детската железница – всичко това може да осмисли приятно свободното време на туриста и да го зареди с енергия и настроение за цяла седмица.
6. Варвара
Разстоянието от София до нея е 107 км. Това не е морското селище, а пазарджишко село. То е известно със съборите си. Светещият 18-метров кръст е другата негова забележителност.
7. Банско
Разположен на 150 км от София, курортът е добра уикенд дестинация. Той не е само елитен ски курорт. Джаз фестивал Банско привлича почитателите на музиката, а посещението на килията на Паисий – копие на вече несъществуващата в Атонския манастир, е ценен урок по история за подрастващите. Миналото оживява и в църквата „Света троица“(един от символите на градчето и до преди да бъде построен храм-паметника „Свети Александър Невски“ в София най-голямата църква в България), в къщата – музей Неофит Рилски, къщата –музей Никола Вапцаров. Гостите на Банско могат да се докоснат до Байкушевата мура е най-старото иглолистно дърво в България, като възрастта му е повече от 1300 години, ако са любители на туристическите преходи (намира се недалеч от хижа Вихрен, като се върви в посока хижа Бъндерица по мини екопътека).
8. Драгоманското блато
43 км е разстоянието от София. За откривателите на нетрадиционното е разходката през Драгоманското блато (най-голямото естествено, блато в България). Системата от дървени мостчета превежда над блатната растителност, буквално на сантиметри от птиците и хищните растения. Близо 500 м пряка среща с живота в блатото. А за да е по-пълно изживяването сред природата, посетителят може да се полюбува на редките птици и уникалните гледки ( сред тях – редки и защитени растения; блатни костенурки, видри, водни кончета) в района, стига да се качи на наблюдателната кула.
9. Само на 8 км от София е друг природен кът – Боянския водопад и Боянското езеро. На път за тях може да се посети Боянската църква, която е част от наследството на ЮНЕСКО в България. Ктиторски надпис на български език в притвора на църквата указва годината на цялостното й изписване (1259 г.), имената на дарителите и родствената връзка на местния феодал ктитор с българския цар и сръбския крал. Най-впечатляващи са портретите на севастократор Калоян и жена му Десислава, на българския цар Константин Асен Тих и царица Ирина, както и първото известно изображение на българския светец Иван Рилски. От Бояна – в горният край на центъра започват пътеките за Боянското езеро (нагоре и наляво) и за Боянския водопад (нагоре и надясно). Друга изходна точка за тези обекти е местността Копитото. По стената вдясно от водопада има трасирани множество турове, подходящи както за зимно, така и за лятно катерене. През лятото разположението и надморската височина предлагат желаната прохлада.
10. Кътинските пирамиди са на 20 км от София. Посетилите ги съветват да се видят преди времето да ги е разрушило. Намират се в горната североизточна част на с. Кътина, на южните склонове на Стара планина Те са скален феномен, разположен на 650 м надморска височина и имат заострена форма и червеникавокафяв цвят. Пръснати са в няколко групи сред гъста горска растителност в долната част на Големия дол. Скалният откос, върху който се намират, се извисява на 5-10 м височина, но самите пирамиди не надвишават 2 м.
11. Съевата дупка
Намира се на 100 км от София. Тя е благоустроена и привлича любители на пещери, на скални образования, на пещерни сватби. Наричат я „Подземната перла“ на България. С кола се достига почти до самата пещера, където има голям паркинг и само на десетина метра се намира и входът ѝ. Преди да се влезе в нея може да се получи интересна информация за пещерните обитатели – прилепите. През 1963 година Съева дупка е обявена за природна забележителност. Тя е кръстена на своите откриватели – двама братя близанци – укривали се в нея от турците по време на робството. Входът ѝ е изваян под отвесен скален откос, висок 6.5м, обрасъл с папрат, бръшлян и мъхове. Пещерата се състои от пет зали, всяка от които очарова със своите форми. В нея има образования, които са опънати като различни по дебелина каменни струни. Те образуват така наречения Органа на пещерата – мястото, където може да се послуша пещерна музика
12. Черепишкият манастир
С влак до него може да се достигне за два часа. Намира се на 100 км от София. Това е едно прекрасно място в Искърския пролом. Слиза се на гара Лютиброд и се тръгва по шосето обратно към Черепиш. Този маршрут предполага разходка през живописните тунели, склонове и извивки на Искър, а накрая предлага величествена гледка на манастира отвисоко. От гара Черепиш пък разстоянието до него е съвсем малко. Светата обител е възникнала през XIV в. и се простира в подножието на величествени скали край реката. Според някои изследователи манастирът е съществувал през цялото Второ българско царство. Бил е крепост на българщината (имал е важно значение по време на борбите за национално и църковно самосъзнание), заради което многократно е опожаряван. Векове наред в манастирската обител се е пишела и преписвала българска църковна литература. Неговият устав – типик от 1390 г. се съхранява в Църковно-историческия музей в София. Църквата на манастира е запазила своя вид от 1612 г. и впечатлява със своя иконостас и владишкия трон.
13. Годеч и околностите
Градът се намира се на около 50 км от София. Според археолози, районът около Годеч е представлявал голям религиозен център по времето на Второто българско царство и ранните години на Османско владичество и е бил част от т.нар. Мала Света гора (както областта около София се нарича заради множеството си манастири и църкви). Годеч има обновен център – паркът в него има фонтан с цветни светлини, а съвсем близо, покрай главния път има вековна борова гора. В него може да се види и интересна стара църква. Тя е обявена за паметник на културата. Църквата е с полуцилиндричен свод, еднокорабна и изцяло изградена от дялани камъни. Над Годеч има поляни, подходящи за пикник. На около 1,5 км от града по пътя за Драгоман вляво от пътя има табела, която отвежда до Годечкия манастир „Свети дух“. Той е действащ и в него може да се пренощува.
14. Село Граница
Отстоява от София на 106 км. В това село има църква, манастир и …винпром. Разположено на 4 км от Кюстендил, то предлага места за пикник, старинни къщи от преди два века, средновековна крепост и изкушения за любителите на виното. Тук може да се видят и възрожденската църква „Свети Илия“, Архитектурен паметник-пирамида на загиналите във войните през 1912-1913 г. и 1915-1918 г., Границки манастир „Свети Лука, останки от средновековната крепост Граница, Границка укрепена къща – жилищна отбранителна кула, паметник на културата.
15. Седемте рилски езера
Те са намират на около 100 км от София. До тях може да се достигне по различни маршрути с различна степен на трудност от Сапарева баня, от хижа Пионерска, от хижа Вада, от комплекс Мальовица. Те са едни от най-забележителните природни обекти на Балканския полуостров. Наричани „ парченце от рая“ те са притегателен център за много наши и чужди туристи. Сълзата, Окото, Бъбрека, Близнака, Трилистника, Рибното, Долното са разположени в живописни циркуси в Дамгския дял на Северозападна Рила и се разполагат стъпаловидно между 2095 и 2535 метра н.в. Циркусът, в който се намират е обграден от върховете Сухи чал, Харамията, Отовишки връх. Легендата разказва, че от сълзите на млада вдовица се събирали в доловете и така от тях се образували кристално чисти езера с изумителна красота – Рилските езера.
16. Самоков
Разстоянието от София до него е около 60 км. Той и околността му предлагат отлични възможности за пълноценна почивка. Далеко от суетата на Боровец, тук също може да се реализира по-кратка или по-дълга ваканция. Същевременно е и база за големите ски-центрове около него. Разположен по двата бряга на р. Искър, градът е възникнал през XV в. като рударско селище. Тук е била открита първата българска печатница. В Самоков са се зародили прочутите иконописна, живописна и резбарска школа, които процъфтяват в началото на 19 в. Днес градът все повече се превръща в привлекателен туристически център. За това допринасят архитектурно-исторически обекти – Митрополитската църква „Успение Богородично“ (1793 г.), с много ценен дърворезбен иконостас, Самоковският манастир, голямата красива чешма от XVII в., местният музей, къщата музей Зохарий Зограф, старинните къщи и др.
17. Параклисът край Лобош (язовир Пчелина)
Намира се на 60 км от София. Има интересна история. Предполага се ,че Параклисът Свети Йоан Летни е построен през 1350 г. Преживял е потапянето на едно село на дъното на днешния язовир Пчелина. Това е едно от местата, за което местните хора да разказват легенди. Наистина си заслужава да се види, поне за ден. От скалата Пчелин камък към огледалото на язовира се открива уникална гледка.
18. Лакатнишките скали
От София са отдалечени на около 60 км. Разположени са по левия бряг на Искър и достигат 300 м височина. Приличат на огромна каменна скала. Лакатнишките скали се смятат за катерачен парк за алпинистите от София. Тук за първи път през 1931 г. е било употребено алпийско въже. През 1938 г. членове на Българския алпийски клуб са построили алпийски заслон „Орлово гнездо“ на 200 м над реката, който и досега е високо горе на отвесната скала. Панорамата, която се разкрива от скалите към дефилето на река Искър и гара Лакатник е много живописна. Маршрутът е сравнително лек и подходящ за уикенд. В района на Лакатнишките скали се намират и много пещери, някои от които са неизследвани. Една от най- големите и проучени от тях е Темната дупка.
19. Мусала
Разстоянието от София е 80 км. Мусала(2925 м), така наречения покрив на Балканския полуостров е най-високият връх на Балканите. Изкачването му е истинско емоционално преживяване и повод за национално самочувствие. Намира се на юг от курорта Боровец. Името му означава „Близо до бога“. Има хипотези, че първи на него е стъпил Филип V Македонски, ако се вярва на римския историк Тит Ливий. Първото масово изкачване на върха се е състояло през април 1923г. и е осъществено от група софийски туристи. Днес до Мусала се стига по-лесно, защото има лифт, който за около 20 минути стига до вр. Ястребец. От едноименна хижа , построена като ловна резиденция на царската фамилия до новата дървена хижа „Мусала“ се стига по почти хоризонтален черен път за около час. Нагоре до върха остават между час и половина или три часа ходене, според темпото. Почти по средата на пътя е Ледено езеро, до което е изграден заслон. То е второто по надморска височина у нас и най-дълбокото от Мусаленските езера. От края на юли до началото на ноември туристите могат да се любуват на изумрудените му води. Покрай североизточният ръб на върха за не повече от половин час ще може да се достигне до първата в България високопланинска метеорологична станция. И самото чело на Мусала е достигнато.
20. Белчин
Намира се на 50 км от София. В селото има и тракийски гробници, и вековна църква, минерална вода (спа комплекса „Белчински извор” набира популярност), етнографски музей, а отскоро и възстановена крепост Цари Мали Град (тук е имало голямо римско укрепление, разположено на хълма Свети Спас). Белчин е известен с наличието на много щъркеловите гнезда в селото. Туристите посреща и реставрираната средновековна църква „Света Петка“, за която се смята, че е от XVI в. и е символ на Белчин. Въжен мост свързва историческите обекти с атракционния парк в близост, където децата могат да се забавляват. Крепостта пък е идеална за семейни разходки. За достигане и запознаване с комплекса са изградени две екопътеки с различна дължина и профил.
21. Сапарева баня
На 80 км от София се достига до тази дестинация, която предлага гледката на единствения гейзер в континентална Европа. Определят го като най-горещият на Стария континент. Сапарева баня се намира в полите на Кабулския дял на Мальовишка Рила. В минали геоложки времена тук котловината хлътнала и от разседа бликнали горещи минерални извори. Температурата на някои надхвърля 100 градуса. Освен балнеология Сапарева баня предлага и много природни забележителности за различните туристически вкусове. Някои ентусиасти изминават от София до тези части на Рила пеш през Витоша и Верила.
22. Село Железница и горските джакузита
Селото се намира на 21 км южно от София. Районът предлага приятни туристически пътеки. Живописната природа впечатлява и с термалните си извори. Ентусиасти са създали сред гората горските джакузита – два басейна. Извиращата от скалите до реката гореща минерална вода ги пълни, привличайки ентусиазирани туристи.
23. Белият Белмекен е разположен на 130 км от София. Язовирните стени ориентират планинарите, които се осмеляват да се катерят по върховете Белмекен, Славов връх, Балабаница, Каменчал. За да се следва пътеката за хижа Белмекен, през южната страна на язовира също се изисква добра подготовка – карта, компас и всичко необходимо за оцеляване в планината. Тук могат да се видят табори от свободно пасящи коне.
24. Стобските пирамиди
Около 100 км е от София до тях. Близо до село Стоб се намират Стобските земни пирамиди. Това са скални образования в дебели 30-40 м тъмножълти и кафеникави наслагвания. Под въздействието на ерозията и изветряването водните потоци са се всекли дълбоко, оформяйки конусовидни образования. Пирамидите са с разнообразна форма, но повечето са конусовидни и завършват с каменна шапка, наподобявайки гъби или чадър. Средната им височина е между 7 и 10 м, но някои достигат до 12 м. В причудливи си имена – Сватовете, Чуките, Самодивските комини, Невястата, те са запечатали своите приказни истории върху скалистите ридове на Рила. Една от легендите гласи, че майчина клетва е превърнала сватбари в камъни. От църквата на село Стоб, известно от древните хроники, като град с крепостни стени и кули, рудници и водопроводи, до пирамидите има прокарана екопътека (35-40 минути), откъдето се разкрива изключително красива гледка към високите конусовидни кули.
25. Тетевен и околностите
Разстоянието от София е 111 км. Планинско-скалният декор около Тетевен е уникален. На север поразява със сурово величие голият вр. Трескавец, изкачването до който не е лесно, но не и невъзможно. На североизток се издига залесеният вр. Кукуруз. Югозападно от града доминира вр. Петрахиля, а пред него местността Опасния зъб е изграден алпийски заслон, вили и хижа „Хайдушка поляна“. В североизточната част на Тетевен, в южното подножие на вр. Острец, се намира манастирът „ СВ. Пророк Илия“. Тук се съхранявали книги от XVIII в. и икони от XVII-XVIII в. Манастирът е бил важен книжовен център с килийно училище и библиотека. Запазени до днес са няколко много ценни икони. Иконостасът е изработен от тревненски или троянски майстори през XIX в. Над Тетевен на север има малки пещери. Край махала Зорница се намира пещерата Драганчовица, чието име се свързва с легенда за вкаменена жена. На 3 км от центъра на града, в планинския дял Лестница, на р. Козница има два водопада. Левият е пълноводен, с височина 15 м и се нарича Скока. Десният е с височина окол 50 м се появява само след интензивни валежи. До тях води екопътека „Под пръските на водопада“. От Тетевен се продължава на югоизток срещу течението на р. Бели Вит към Рибарица – едно от най-известните курортни селища в страната. Прекрасният климат и великолепната природа са го превърнали в желано и търсено място за отдих и туризъм. От Рибарица на юг високо в планината водят пътища за хижа „Бенковски“ и хижа Вежен (една от най- известните в Стара планина).Пътят за хижа „Бенковски“ минава по река Костина, където е убит водачът на Априлското въстание Георги Бенковски. Всяка година през май в местността Костина се провеждат тържества в памет на загиналите. В района има беседки, детски кът, красиви поляни за къмпинг, а долината на река Костина е прекрасно място за разходки. На изток-североизток от Рибарица пътят изкачва склоновете на Васильовската планина към връх Васильов и едноименната хижа и навлиза във водосбора на р. Осъм, като отвежда през Шипковските минерални бани до Троян. В землището на с. Рибарища се намира Биосферният резерват „Царичина“. На площ от 300 хектара е запазено единственото находище на бяла мура в Стара планина.
Източници: https://www.peika.bg; „1000 страници България“, Румяна Николова, Николай Генов, Сиела Норма АД, 2013; „Туристически маршрути и забележителности около София“, Васил Николов, Марина Йорданова, Иванка Ботева, Изд. БАН „Проф. М. Дринов“, 2017; „Чудните места в България“, Борислав Радославов, КК „Труд“, 2019