След ограниченията, наложени от епидемията, вече е разрешено посещението на парковете. Но, за да си създадем уют и красота в ежедневието, можем да превърнем и своя балкон в място за отмора,за наслада на сетивата. Възможност това да се осъществи предлага отглеждането на пълзящи растения. Те биха превърнали терасата в омайна цветна градина. Ето някои от тях.
Виещите се рози са с височина: 3,0 – 5,0 м, ширина – 2,5 – 3,0 м. Размножават се чрез резници. Познати са още от XIX век. Имат дълги и гъвкави стъбла, малки цветове, събрани в големи съцветия, които цъфтят веднъж през лятото. Важно е при засаждане кореновата структура да бъде 10 см под повърхността. Трябва да се редува органичното с минералното торене в интервал от десетина дена. Умереното поливане се препоръчва след като пъпките се разтворят.
Клематисът е космополит и родът му включва около 250 вида. Размножава се лесно от резници в края на лятото, а някои от семена през есента и зимата. Обича да е на добро осветление, за предпочитане е силно слънце, за да цъфти обилно.През пролетта и лятото се подхранва два пъти месечно. През активните вегетационни сезони се полива активно, а през студените месеци много умерено, но се внимава почвата да не пресъхне. За да се отглежда успешно също трябва да се подсигури добра циркулация на въздуха в корените.
Кампис е растение, което пълзи с захващащи се корени и достига до 5-10 м. Има нарязани светлозелени листа и цъфти от юли до октомври. Трябва да се оглежда на слънчево и защитено от вятъра място. В периода на израстване се полива обилно и до август се наторява всяка седмица. Прецъфтелите „тромпети” се отстраняват редовно. Цветове му са големи (5-7 см.), фуниевидни, много ярки и доста обилни.
Лоницерата е известна с наименованието орлови нокти. Тя е вечнозелена, ароматна и красиво цъфтяща и може да се отглежда в голяма кашпа на терасата. Расте доста бързо – отделният летораст може да даде до 2 м прираст на година. Може да се наложи да се подрязва и оформя пролетно време, защото се разклонява, расте и увива във всички посоки.Трябва да се полива редовно.
Аристолохията е вечнозелена лиана от семейство Aristolochiaceae, чиято родина е Бразилия. Достига височина 3-4 метра. Има здраво увивно стъбло с корковидна дървесина и сърцевидни листа с дължина около 8-10 см, заострени на върха, от горната страна – блестящи тъмнозелени, а отдолу – сивкави. Обича силна светлина, температура около 20-22 градуса, дренирана, леко влажна, хранителна почва. Пресажда се през 4-5 години, а започва да цъфти чак след втората година. Размножаването ѝ чрез резници се извършва през късната пролет – края на април и май. Изисква грижи.
Бръшлянът е лазещ вечно зелен храст с лъскави листа, отличаващ се със забележителна устойчивост на сянка. Някои негови варианти имат белезникави петна по листата си. Размножава се главно чрез едногодишни клончета, които се вкореняват много лесно във вода. При хоризонтален растеж лесно достига до 30 m дължина, а при вертикален (напр. по стена и др.) може да стигне до 25 m. Може да се присажда върху аралия и се получава красив храст с плачеща форма.
Виещите се рози са с височина: 3,0 – 5,0 м, ширина – 2,5 – 3,0 м. Размножават се чрез резници. Познати са още от XIX век. Имат дълги и гъвкави стъбла, малки цветове, събрани в големи съцветия, които цъфтят веднъж през лятото. Важно е при засаждане кореновата структура да бъде 10 см под повърхността. Трябва да се редува органичното с минералното торене в интервал от десетина дена. Умереното поливане се препоръчва след като пъпките се разтворят.
Клематисът е космополит и родът му включва около 250 вида. Размножава се лесно от резници в края на лятото, а някои от семена през есента и зимата. Обича да е на добро осветление, за предпочитане е силно слънце, за да цъфти обилно.През пролетта и лятото се подхранва два пъти месечно. През активните вегетационни сезони се полива активно, а през студените месеци много умерено, но се внимава почвата да не пресъхне. За да се отглежда успешно също трябва да се подсигури добра циркулация на въздуха в корените.
Кампис е растение, което пълзи с захващащи се корени и достига до 5-10 м. Има нарязани светлозелени листа и цъфти от юли до октомври. Трябва да се оглежда на слънчево и защитено от вятъра място. В периода на израстване се полива обилно и до август се наторява всяка седмица. Прецъфтелите „тромпети” се отстраняват редовно. Цветове му са големи (5-7 см.), фуниевидни, много ярки и доста обилни.
Лоницерата е известна с наименованието орлови нокти. Тя е вечнозелена, ароматна и красиво цъфтяща и може да се отглежда в голяма кашпа на терасата. Расте доста бързо – отделният летораст може да даде до 2 м прираст на година. Може да се наложи да се подрязва и оформя пролетно време, защото се разклонява, расте и увива във всички посоки.Трябва да се полива редовно.
Аристолохията е вечнозелена лиана от семейство Aristolochiaceae, чиято родина е Бразилия. Достига височина 3-4 метра. Има здраво увивно стъбло с корковидна дървесина и сърцевидни листа с дължина около 8-10 см, заострени на върха, от горната страна – блестящи тъмнозелени, а отдолу – сивкави. Обича силна светлина, температура около 20-22 градуса, дренирана, леко влажна, хранителна почва. Пресажда се през 4-5 години, а започва да цъфти чак след втората година. Размножаването ѝ чрез резници се извършва през късната пролет – края на април и май. Изисква грижи.
Бръшлянът е лазещ вечно зелен храст с лъскави листа, отличаващ се със забележителна устойчивост на сянка. Някои негови варианти имат белезникави петна по листата си. Размножава се главно чрез едногодишни клончета, които се вкореняват много лесно във вода. При хоризонтален растеж лесно достига до 30 m дължина, а при вертикален (напр. по стена и др.) може да стигне до 25 m. Може да се присажда върху аралия и се получава красив храст с плачеща форма.